fbpx
Share

Разговаряме с Георги и Страхил за тяхната страст по птиците и проекта им Sofia Bird Walks. Как новите дигитални технологии помагат полезната информация за птиците да бъде представена по атрактивен начин и да достигне до повече хора в удобни и лесно възприемчиви формати

През последната една година историите с картинки на Георги и Страхил станаха разпознаваеми и споделяни. Чрез тях много хора научават факти за птиците, други ги използват като помощно средство за различаване на видове, учители ги споделят с децата в училище.

Как и кога се запалихте по наблюдението на птици? Разкажете ни за Sofia Bird Walks.

Страхил: Винаги съм изпитвал особено чувство и привличане към животните, още от ранна детска възраст. Бях на 10 години, когато посетих биологична станция “Калимок” за първи път и там разбрах, че птиците са ми най-интересни. Те са навсякъде около нас и са една от най-достъпните за широката публика животни. Заради тях съм прекарал оргомно време сред природата и съм пътувал на 4 континента, за да ги търся и наблюдавам.

Времето, което прекарвам в търсене и/или снимане на птици е много важно за мен и е главен двигател в живота ми.

Т.е. зад всичко с което се занимавам в момента или преди това, стоят птиците в един или друг контекст. Завърших Екология в СУ и по-късно се занимавах с наука в БАН, заради птиците. В момента развиваме проекта Sofia Bird Walks, пак заради птиците. Пътувам заради птиците. Общувам с много различни хора заради тях и т.н. 

Наблюдение на птици

Георги: Запалих се по птиците още, докато бях ученик. Четях всякакви енциклопедии, включително и за животни и птици. Един ден мой съученик ми показа първото издание на “Птиците на Балканския полуостров”, което впоследствие видях и в кварталната библиотека. Толкова много ми хареса, че убедих родителите ми да ми я купят и после я наизустих цялата от корица до корица. Още преди да съм видял който и да е вид.

С братовчед ми Момчил много се ентусиазирахме – помня, че първата птица, която съзнателно видяхме и определихме, беше горска зидарка.

Истинско вълнение!

После той замина, аз спрях да гледам активно, но хората не спираха да ме питат за съвет и мнение коя птица са видели еди-къде си. В началото на 2019-та покрай моите деца и едно ходене до Челопечене по линия на образователния ми проект с моята съпруга (Red Paper Plane). С децата решихме да се отбием до езерото до квартала. Там видяхме доста птици и оттогава непрестанно пътешестваме и ги наблюдаваме.

Страхил: Sofia Bird Walks е спонтанен проект, който бе стартиран от двама непознати, които се оказа, че имат силна привързаност към птиците. И нужда от споделянето им с други хора. Стартирахме го един петък с идеята съвсем семпло да направим фейсбук страница, с която да обединим малка група от хора, които искат да наблюдават регулярно птици заедно.

И така за 2 часа направихме страницата. След 3 дни обявихме първата разходка. А след още 10 дни публикувахме първата си история с картинки. Оказа се, че групата от хората, които искат да гледаме птици заедно “и регулярно” е много по-голяма. И нашите разходки никога не са оставали с незапълнени места. Точно това ни накара да не спираме и да развиваме идеята все повече и в най-различни посоки.

Наблюдаване на птици

Как новите технологии ви помагат в света на птиците? Разкажете ни за виртуалните разходки и онлайн базите данни.

Георги: Без новите технологии няма как – наистина. Първо, използваме онлайн определители и онлайн платформи като eBird, за да определяме и въвеждаме наблюдения на птици. Второ, достигаме до най-много хора през социалните мрежи, където се стараем и да създаваме качествено онлайн съдържание, което отива отвъд разходките на живо и ги допълва.

Най-успешният ни формат досега са “историите с картинки” – това са онлайн презентации, в които представяме разлики между близки видове. Интересна информация за дадена птица или научна новост. Досега са разглеждани от десетки хиляди души онлайн. Без каквато и да е платена реклама.

Кой от двамата е авторът на „истории с картинки“?

Георги: И двамата сме автори на историите с картинки.

Идеите и съдържанието на самите истории по-често хрумват на Страхил – за определяне на група видове, за интересни факти за някой вид, за важен проблем като фойерверките по коледните празници. Той добавя и важни детайли и тънкости, например при определяне на близки видове птици. Аз по-скоро “отговарям” за дизайна и цялостното представяне, както и за това всичко да е лесно, интересно и увлекателно за хората, които ще разглеждат историята.

Откакто имам компютър, винаги съм се увличал (чисто любителски) по уеб и графичен дизайн и се опитвам да предам повече стил и “Sofia Bird Walks” облик в това, което правим.

Определено усилията ни имат ефект – историите ни с картинки са много разпознаваеми и споделяни.

С тях много хора научават съвсем нови за тях факти за птици, други ги използват като помощно средство за различаване на видове, учители ги споделят с децата в класа… Форматът е ценен и смятаме да го развиваме и занапред.

Кои са дигиталните умения, които ви дават предимство в 21 век? Как вашата кауза привлича последователи и печели популярност, благодарение на тях?

Георги: Умението да разказваш интересни истории по интересен начин е ключово. Особено в дигитална среда, в която хората са заринати от най-различна информация. Може би изненадващо, но зад такива успешни “истории” се крият много базови неща. Да се изразяваш добре на български. Да имаш основни понятия от добър дизайн. Също да знаеш как да структурираш добре представяне. Да подбереш качествени снимки (и винаги да споменаваш авторите)…

Е, трябва и креативност, разбира се.

Страхил: Голяма част от информацията за птиците в световен мащаб е поднесена в научен стил. Тя в много случаи е неразбираема за широката публика. В забързания свят, в който живеем, времето е едно от най-ценните неща. Не всеки има достатъчно време и търпение да търси и да чете научна литература.

Заедно с Георги се опитваме съчетаваме полезната информация за птиците с атрактивен начин на представяне, за да стига до повече хора в удобни и лесно възприемчиви формати, както нашите “истории с картинки”.

Какво ви предстои? Има ли голяма цел, към която се стремите?

Георги: Както често се случва, целите са прекалено много (и големи). А времето никога не достига.

Много бих искал Sofia Bird Walks да намери устойчив модел на развитие. От около половин година имаме т.нар. “Клуб”, с който в Patreon хора дават подкрепа и в замяна получават ексклузивно съдържание и предимства. Засега работи с променлив успех. Със сигурност ни се иска да го развием още, защото вярваме, че има смисъл. Това е вътрешната, нашата си цел.

А голямата цел, свързана със самото съществуване на Sofia Bird Walks, е да увлечем възможно най-голям брой хора в България да опознават, наблюдават и опазват птиците.

Страхил: Аз вярвам, че много хора се интересуват от птици, но не го знаят. Надявам се, че Sofia Bird Walks ще им помогне да отключат този интерес. Наистина постигането на голямата цел за мен също е все повече хора да се интересуват от птици в България.

За да бъда по-конкретен ще дам пример с Швеция, където при едно мое посещение останах много изненадан до каква степен птиците са част от живота на хората. Случи се така, че в района, в който живеех за кратко, се появи рядък за страната вид – червенонога ветрушка (вид сокол, среща се в България). Няколко дни подред местни фермери, с които се разминавахме, спираха да ме питат дали ветрушката е още тук. Тези фермери не бяха запалени “бърдъри” или дори любители. Но новината за редкия вид птица бе стигнала до тях и те оценяваха факта, че птицата е в техния район.

Искам, когато следващия път пеликани преминат над язовир Искър, това да бъде отразено в медиите като интересна и положителна новина.

Още нещо, което желаете да споделите с аудиторията на Startup Factory.

Георги: Много би ми се искало да виждам все повече стартъпи, които решават важни социални и природни проблеми. Не е никак лесно, но си струва.

Страхил: Пожелавам им да видят на живо мъжка авлига през тази година, а ако нямат идея как изглежда тази птица да потърсят снимки в интернет. Със сигурност ще останат очаровани. А следващата стъпка е да го направят със всички над 420 вида, които могат да се видят у нас 🙂

В партньорство с една туристическа агенция от Русе стартирахме проект Danube Bird Adventures, финансиран от фондация „Америка за България“. Предстои да правим най-различни неща, свързани с птиците в Дунавския регион и по-специално около Русе и Силистра – разходки, истории с картинки и други. Разбира се, за разходките чакаме добър момент с оглед на пандемията, но съвсем скоро на страницата ни ще обявим подробности за проекта.

Можете ли да предположите как ще се развиват технологиите във вашата област в бъдеще?

Георги: Наблюдението на птици (или “бърдинг” от английското birding, birdwatching) се промени доста в последните години. Преди е било “западно” хоби, с което са били ангажирани главно по-възрастни хора. Сега не е така. Хора от цял свят, на всякаква възраст и с най-различни професии и семейно положение гледат птици.

Технологиите са неизменна част от това.

Биноклите и фотоапаратите стават все по-добри. Вече има и иновативни хибридни устройства, които опитват да комбинират двете неща. Определянето на птици по външен вид, снимка и звук е възможно благодарение на различни приложения… Даже това да намериш информация къде и кога да наблюдаваш птици близо до теб е по-лесно отвсякога.

Пак има мобилни приложения за това.

На някои по-стари “бърдъри” и орнитолози това не им харесва, защото се губи “чара”. Или пък не е достатъчно научно. Или става прекалено “интерактивно” и хората просто искат да видят птица и да си я отбележат в списъка.

Но няма нищо изненадващо, във всички сфери е така. Новостите винаги носят противоречия.

За мен голямата задача в бъдеще е не просто да се радваме на птиците. А да направим много повече за опазването им. И се надявам технологиите да ни помагат още повече в това.

Страхил: Няма как съвременния човек да не се възползва от дигитализацията и средствата за споделяне на информация.

Всеки смартфон е предпоставка за по-лесно събиране на данни и тяхното споделяне.

Както и разпространяването на информация във всички сфери. Включително и наблюдението на птици като хоби. Не мога да предвидя на къде точно ще се развива техниката, която ще ни помага за наблюдение на птици. Но е факт, че използването на high-tech иновации привлича повече млади хора към наблюдението на птици.

Смятам, че всяка нова технология, която може да бъде използвана от орнитолозите в науката и опазването на птиците, както и от любителите на птици по време на наблюдението им, е добре дошла и трябва да бъде изпробвана. Аз лично много харесвам използването на камери за наблюдение на гнезда и хранилки. Смятам, че това е начин за популяризиране на птиците.

Смятате ли, че в България младите могат да развиват потенциала си? Как да преодоляват трудностите?

Георги: България не е по-различна от всяка една държава по света, в която има нахъсани, амбицирани и мотивирани млади хора. А такива хора не се страхуват особено от трудностите. Особено, ако имат общности, които ги подкрепят.

В това отношение стартъп средата е чудесен пример.

Наблюдение на птици

Има организации като вашата, има ментори, има финансиране, има програми за развитие, има взаимодействие.

Природозащитата в България, например, тепърва се отваря към подобен начин на работа. Така че всеки млад човек, който живо се интересува от нещо, със сигурност ще намери и начини да се опита да го реализира, и подкрепа – с усилие и малко късмет.

Страхил: България е част от европейската общност, което дава шанс на младите хора да са в едно семейство с най-добрите в света! Аз бих препоръчал да не се изпускат възможности за обмяна на опит в различни сфери и различни държави.

Също така бих насърчил всеки човек да участва или инициира обществено значими дейности в сферата, в която има експертиза.

По този начин ще може да тества нови идеи, да се запознае със съмишленици, а това за мен е най-важно – да си заобиколен от хора, с които сте на една вълна. 

Startup Factory e сдружение в обществена полза, регистрирано в Русе. Екипът работи активно вече шеста година за развитието на дигиталните и предприемачески умения на ученици и възрастни от цялата страна. От лятото на 2021 г. сдружението отвори вратите на Къщата на гражданските организации в Русе – споделено място, което събира граждански активни хора и НПО от региона.