fbpx

Представяме ви Михаела – един истински съвременен будител. Граждански активна личност, която се вълнува от темата за съвременното образование. Иска да бъде част от промяната и смята, че мястото на младия творец определено не е сред „масата“, но е сред хората.

Би ли се представила?

Казвам се Михаела Георгиева. На 19 години съм.

Уча в РУ „Ангел Кънчев“ със специалност „Български език и история“.

В биографията ми в социалната мрежа Facebook съм се самоопределила като литературна чирак(иня), ревностна родолюбка и лъчезарна ексцентричка.

Считам, че това е най-успешният ми опит за самоопределяне до този момент.

Какви интереси имаш?

Най-големият ми интерес е в литературно отношение. Занимавам се с творческо писане от години.

В 11-ти клас посещавах клуб „Слово“ по творческо писане към Възрожденско читалище „Зора“. Ръководител ми беше русенската поетеса Иглика Пеева, а миналата година тя ми редактира първия сборник с разкази – „Ненужна подметка“.

Много голяма родолюбка съм и съответно изпитвам изключително топли чувства към българското народно творчество. По тази причина в училище реставрирах обичая „лазаруване“ няколко години подред, преди пандемията играех любителски народни танци и всеки ден слушам народна музика.

Харесвам както класически народни песни, така и такива, които са с „по-съвременно звучене“. Пример за това е музиката, която прави група Орендъ – песни на фолклорна основа с метъл звучене.

Друг мой интерес е т.нар. „положителна журналистика“. Смятам, че тя е необходима, особено в тежки времена като днешното.

Вълнува ме и темата за съвременното образование, тъй като все пак изучавам специалност, която ме подготвя за учител по БЕЛ и история.

 

Искам да бъда част от промяната.

Под „промяна“ не визирам само дигитализацията на образованието, за която много се говори в последно време.

Малко по малко и в българските учебни заведения започва да се набляга и на „неща“ като критическото мислене, творческия тип мислене и търсенето на обратна връзки от учениците/студентите.

Това е една хубава тенденция, която определено има голям потенциал за развитие и в никакъв случай не казвам, че се ограничава само до гореспоменатите промени.

Как и кога започна да пишеш?

Когато бях трети или четвърти клас в учебната тетрадка по четене трябваше да напишем стихче за нашата учителка. Това ми беше първата „творба“. Още я помня. Тя звучеше така:

Нашата учителка е най-добра,

защото тя ни дава светлина,

която се нарича учение,

с което в живота ще вземаме важно решение.

През прогимназиалните и ранните гимназиални години пишех предимно поезия, но впоследствие разбрах, че силата ми е в прозата. Започнах да се занимавам по-сериозно с белетристични текстове, предимно разкази, в десети клас.

Първият ми сборник с разкази е плод именно на чувствата и преживяванията ми през гимназиалните години.

Сега подготвям втори сборник – „Чаша божоле“.

Михаела

Разкажи ни повече за проектите и гражданските инициативи, по които работиш.

Ще разкажа за последния проект, в който участвах – CODANEC Youth. Той е свързан със съхраняването и опазването на културното наследство. Ролята ми в него бе на координатор за България.

Към проекта беше обявено състезание, което спечели моя съученичка – Силвена Петрова с песента „Лале ли си, зюмбюл ли си“. Награждаването се проведе в онлайн среда.

Тогава толкова се разплаках от щастие, че чак си изключих камерата за малко, за да не ме гледат останалите.

Неописуемо бе чувството да разбера, че журито е оценило българското народно творчество – настръхнах три пъти повече от обикновеното от изпълнението на песента.

Към края на онлайн срещата попитах останалите какво мислят за нашия фолклор. Един мъж сподели, че танцува любителски народни танци и ги намира за уникални. За пореден път се почувствах изключително горда!

В състезанието участваха хора от Сърбия, Румъния и Германия. Ние взехме 6 награди от общо 16 присъдени!

Само от България имаше хора и от други етноси – от ромския (участниците от този етнос взеха две специални награди), турския, арменския и руския.

Поради този факт взех специална награда за „special engagement for including different ethnics and religions in the CODANEC Youth competition“.

Не е само мое мнение, че от българска страна се представихме отлично!

Не пропускай информация за събитията и обученията на

Startup Factory

АБОНИРАЙ СЕ ЗА НАШИЯ БЮЛЕТИН

и веднага ще получиш две свободни за сваляне електронни книжки на тема МАРКЕТИНГ & БЛОКЧЕЙН





Как новите технологии ти помагат?

В интерес на истината, преди пандемията дори не знаех какво е Zoom.

Използвах лаптопа и телефона си предимно за стоене в социалните мрежи и пренасяне на разказите ми в електронен формат. Впоследствие започнах да навлизам повече в света на технологиите и да ги използвам за „добри цели“.

През 2020 година, когато още бях ученичка, започнах да пиша за ученическата медийна платформа Teen Station.

В началото ми беше изключително трудно, защото трябваше да се науча да пиша публицистични текстове, а това си е голяма предизвикателство за човек, който е писал предимно художествени.

Mihaela

Няколко месеца по-късно започнах да пиша и за sCOOL Media. До този момент най-голямото ми предизвикателство там е материалът ми „Политически грамотни в Instagram“, защото политиката доскоро ми беше чужда и избягвам Instagram като социална мрежа.

Заради този материал осъзнах, че е изключително вредно за младите хора да не се интересуват от политика.

Откакто го написах, следя редовно политическата обстановка в държавата.

Ако трябва да направя обобщение, бих казала, че новите технологии и въобще дигитализацията в различните области са начин многократно да излизам извън зоната си на комфорт.

В същото време, чрез тях информацията стига най-лесно до мен и са ми от голяма помощ. Научих се да ги използвам по-разумно и да търся качествените източници на информация.

Кои са дигиталните умения, които ти дават предимство? Какво ти предстои?

Научих се по какъв начин информацията трябва да се представя в социалните мрежи, за да бъде забелязана.

Подобрих си и презентационните умения.

Доказателство за това е фактът, че през май тази година спечелих първа награда в състезанието по презентиране на английски език “Inspire“ с презентацията си на тема „Четирите цвята на съвременното образование“ към катедра „Чужди езици“ към Русенски университет „Ангел Кънчев“.

Интересно се получи и вечерта на нашата специалност към университета. Тя също се проведе онлайн заради пандемията.

Аз бях водеща. Темата на презентацията беше „Литературата днес : homo scribens & homo legere“.

Бях подбрала въпроси, чрез които слушащите станаха активни участници. Те звучаха така:

  • Какво е личното ви мнение за канонизирането на творците?;
  • Т. нар. das Mann и всестранно развитата личност имат ли допирна точка в читателския си вкус?;
  • Как бихте подкрепили един млад творец, който тепърва прохожда?;
  • Има ли книга, която е предвидена за масовия вкус, но която тайно харесвате?“.

Няколко души споделиха мнение. Вечерта бе еднакво обогатяваща за всички.

Тази година имах удоволствието и да водя първия си уебинар към ЛитеМатура – онлайн платформа, която цели да помогне на учениците по лек и по-интересен начин да се подготвят за държавните зрелостни изпити.

Предстои ми усилен труд към платформата, тъй като с екипа работим по развиването на идеята ни.

Надяваме се крайният продукт да е полезен и за ученици, и за учители, и за нас, като хора, които са успели да реализират един смислен проект.

Литематура

Имаш ли голяма цел, към която се стремиш?

Разбира се, че имам!

Искам да стана съвременен будител и изобщо човек, който да остави обществен отпечатък!

Опитвам се да съм активна в повече сфери.

Смятам, че мястото на младия творец определено не е сред „масата“, но е сред хората!

Забелязвам, че много хора, които имат потенциал, съзнателно се дистанцират от проблемите на обществото, което не мисля, че е много добре.

Ние, младите, не сме бъдещето… Ние сме настоящето! 

И трябва да живеем с ясното съзнание, че ние пишем не само собствената си история, но и тази на обществото, в което живеем.

Мечта ми е Вапцаровият въпрос „Какво тук значи някаква си личност?!“ да придобие малко по-различно значение!

Как искаш да се реализираш?

Искам да направя така, че да имам много възможности пред себе си.

Обичам да има разнообразие!

Ще видим след няколко години какво ще работя – надявам се да е нещо с хуманитарна насоченост.

Искаш ли да работиш като писател?

Чудя се дали изобщо има „професия“ писател…

Във всеки случай в България това си е истински лукс.

Може би предпочитам да имам друга професия, която е пряко свързана с хуманитарните ми интереси.

Надявам се един ден да узрея, за да бъда не просто автор, а „писател“, защото за мен второто си е призвание, с което много хора се кичат, но не всички заслужават.

Не искам да работя като писател, а да заслужа това призвание!

Смяташ ли, че в България младите хора могат да развиват потенциала си? Нещо като съвет за тях или послание..

Смятам, че през последните години има положителна промяна в това отношение.

Има все повече млади активисти, артисти, учени, доброволци и изобщо всякакви амбицирани хора, които искат да оставят следа след себе си.

Много избират България или отиват в чужбина, но си носят своето национално самосъзнание.

Посланието ми към всички е първо да се борят, за да станат личности, после да се гордеят със своя български произход и накрая – да бъдат пълноценни граждани на света.

„Рецептата“ за всеки обаче е строго индивидуална, така че не мога да им дам някакъв вид съвет.

Мога само да им кажа, че успехът се услажда, особено, ако е роден от горчиви усилия!

Лого БФЖ

Startup Factory e сдружение в обществена полза, регистрирано в Русе. Екипът работи активно вече шеста година за развитието на дигиталните и предприемачески умения на ученици и възрастни от цялата страна. От лятото на 2021 г. сдружението отвори вратите на Къщата на гражданските организации в Русе – споделено място, което събира граждански активни хора и НПО от региона.

Ако и ти си граждански активна личност, търсиш работно пространство, контакти с интересни хора или участие в събития и обучения, които променят?

Къщата на гражданските организации в Русе е мястото, където ще намериш всичко под един покрив.

Научи повече

Сподели с приятели