Електронната търговия – безспорният печеливш в коронакризата [ИНФОГРАФИКИ]

2020 година се определя като повратна в развитието на електронната търговия. А секторът на онлайн продажбите (наравно с куриерските услуги, софтуерната индустрия и др.) се очерта като безспорния печеливш в коронакризата.

Но дали въпреки оптимистичните лозунги на тема е-бизнес, от една страна, и ограничителните мерки, въведени в България, от друга, компаниите, продаващи по електронен път, са се радвали на стабилност и печалби през последната година?

Разбира се, ситуацията не би могла да бъде погледната еднозначно. В зависимост от големината на съответната организация, положителните или негативните последици от пандемията са с различен ефект и сила.

Извеждайки тезата, че повече компании са включили електронната търговия в своите бизнес модели, както и че компании, които отказват да дигитализират своите бизнес операции търпят сериозни негативни последици, екип от факултет „Бизнес и мениджмънт“ на Русенски университет „Ангел Кънчев“ провежда проучване в две последователни години.

Първото е проведено непосредствено след обявяването на извънредното положение в страната и обхваща периода 10-23 април 2020г. Второто е осъществено между 27 април и 5 май 2021г., т.е. година по-късно.

Резултатите от проучването дават отговори на редица въпроси, като:

• • • как извънредното положение влияе върху бизнеса;
    • дали са извършвани онлайн продажби преди и след въвеждането на извънредното положение;
    • какви промени се наблюдават и сравними ли са в електронната търговия и традиционния бизнес;
    • какви промени са настъпили в резултатите от двете допитвания.

  Проучването е разпространено сред български предприятия, без оглед сектора на тяхната икономическа дейност (Инфографика #1).

• Близо 70% от отзовалите се през 2021г. са представители на сектор Търговия, следвани от Производство, Хотелиерство и ресторантьорство, Селско стопанство и Други.

Инфографика #1: Разпределение на респондентите по сектори на икономическата им дейност (Инфографика: StartUp Factory; Източник: Todorova, A., Boneva, M. (2021) E-Commerce in a State of Emergency – One Year Later)

Значителен ръст от 35% в бизнесите, адаптирали се към новите дигитални реалности.

При съпоставка на резултатите от двете години (Инфографика #2) се отчита значителен ръст от 35% в бизнесите, адаптирали се към новите дигитални реалности и избрали да включат електронната търговия в своите бизнес модели.

При 56% заявили през 2020 г., че извършват електронни продажби, през 2021 делът на същите скача до 91%.

Важно уточнение от авторите на изследването е, че през 2021 г. е направен опит чрез същите канали на разпространение на анкетния формуляр да се достигне до същата група респонденти, отзовали се през 2020г., но анонимността на проучването не може да гарантира подобно покритие.

Инфографика #2: Разпределение на респондентите според това дали са извършвали или не онлайн дейност преди/след 13.03.2020г. (Инфографика: StartUp Factory; Източник: Todorova, A., Boneva, M. (2021) E-Commerce in a State of Emergency – One Year Later)

Положителната тенденция в резултатите (Инфографика #3), сочещи над 20% Увеличение в приходите на респондентите, доказва че онлайн бизнесът, от една страна, се радва на устойчивост. А от друга – се явява предпоставка за генериране на печалба, въпреки влошената навсякъде по света икономическа обстановка.

Инфографика #3: Промяна в приходите от продажби. (Инфографика: StartUp Factory; Източник: Todorova, A., Boneva, M. (2021) E-Commerce in a State of Emergency – One Year Later)

Особено чувствително е свиването на продажбите, извършвани от български компании, в страни извън Европейския съюз (Инфографика #4).

Това донякъде би могло да се обясни със затруднените, вследствие на пандемията, логистични услуги, но същевременно показва, че все още не се изполват всички възможности на дигитализацията.

В края на 2020 г. транспортно-логистична компания Transpress изнася данни, сочещи седемкратно увеличение на превозените стоки между януари и ноември’20 на български компании до най-голямата платформа за е-търговия в света Amazon.

Прякото проучване, извършено от Русенския университет сред българския бизнес, не потвърждава този сериозен ръст.

Отзовалите се в анкетата по-скоро демонстрират консервативност по отношение на онлайн продажбите в и извън Европа и залагат на сигурната търговия в България.

Важно е още да се подчертае, че взелите участие в проучването български фирми са представители на всички икономически сектори – не само на (онлайн) търговията, както и че някой от тях тепърва навлизат в дигиталното пространство. Разбираемо е, че първата им цел не е да покоряват чужди пазари, особено в момент на несигурност и криза.

Това до голяма степен е логично обяснение за ниския процент на осъществени сделки в страни извън ЕС и за разминаването с други изнесени данни по отношение дигиталните продажби извън България.

Инфографика #4: Страни, в които респондентите най-често оперират. (Инфографика: StartUp Factory; Източник: Todorova, A., Boneva, M. (2021) E-Commerce in a State of Emergency – One Year Later)

Засилването на неблагоприятните последици върху бизнес единици, отказващи да се адаптират към „новата реалност“

Твърдението се потвърждава от данните, визуално представени на Инфографики #5 и #6.

На тези компании в много по-висока степен им се е налагало да прибягват до негативни мерки, включително  принудително извеждане в отпуск и/или съкращения.

Инфографика #5: Отражение на извънредното положение върху бизнеса на организации, НЕизвършвали онлайн дейност след 13.03.2020г.. (Инфографика: StartUp Factory; Източник: Todorova, A., Boneva, M. (2021) E-Commerce in a State of Emergency – One Year Later)

С 23% е нараснал процентът на офлайн предприемачите, принудени да изберат Съкращаване на персонала.

Докато при извършващите онлайн дейност организации, имаме спад по същия показател с 9%.

Дигитализиралите процесите си фирми споделят за увеличено търсене на предлаганите от тях продукти с над 31%. А с над 14% се е повишил делът на тези, които признават, че откриват нови възможности за развитие в кризата.

Инфографика #6: Отражение на извънредното положение върху бизнеса на организации, извършвали онлайн дейност след 13.03.2020г.. (Инфографика: StartUp Factory; Източник: Todorova, A., Boneva, M. (2021) E-Commerce in a State of Emergency – One Year Later)

Като най-продавани продукти онлайн в двете проучвания се очертават стоките от сектор Мода (Инфографика #7)

Резултатите до известна степен се разминават с по-ранни изследвания, сочещи значителен спад в тази категория за сметка на медицинските и дезинфекциращите продукти.

През 2020г. Mediapool посочва спад от между 15% и 30% в оборотите при облекла и обувки. Но резултатите от изследването на РУ „Ангел Кънчев“ не показват съществени промени в предпочитанията на потребителите през последната година.

Инфографика #7: Най-продавани продукти (по категории) след 13.03.2020г. (Инфографика: StartUp Factory; Източник: Todorova, A., Boneva, M. (2021) E-Commerce in a State of Emergency – One Year Later)

В първите седмици след въвеждането на ограниченията, последвали обявяването на пандемията от коронавирус, множество онлайн и офлайн бизнеси, особено от модния бранш, изведоха данни за категоричен спад в продажбите и оборотите си.

Възможно е това да е било вследствие краткосрочния потребителски шок след рестрикциите и неясното бъдеще.

Данните показват, че тези емоции са били преодолени сравнително бързо и търговията (предимно онлайн) успява да продължи да се развива с бързи темпове.

Пандемията неминуемо предизвика ускорение в дигиталната трансформация на бизнеса, а различни проучвания сочат, че по отношение на цифровото възприемане от потребители и бизнес светът е еволюирал с над 5 години в рамките само на два месеца.

Вижте още: Приключи курса Основи на електронната търговия

След този положителен „бум“ респективно възниква въпроса: А сега накъде?

Какво предстои за онлайн (и офлайн) търговията?

Преди година редица изследвания акцентираха върху нуждата от незабавна дигитализация на бизнес процесите в българските компании.

Днес, този акцент все още е налице.

Но към условията за растеж се добавят навременното планиране и добавяне на най-съвременни технологии.

Заговори се за внедряването на виртуална реалност като средство процесът на избор на продукт да е по-приятен и ангажиращ, а решението за покупка у купувачите много по-лесно.

Все по-съществено място в е-бизнеса се отрежда и на не толкова положително приемания и недостатъчно развит изкуствен интелект. Неговото приложение е свързано със спестяването на време и капитал за бизнеса на базата на многоизмерните данни, с които разполага и оперира.

Извън контекста на дигитализацията и иновациите, пандемията акцентира и върху редица други проблеми, пред които онлайн бизнесът тепърва се изправя, но задължително трябва да вземе под внимание. Като например социалната изолация и опазването на околната среда.

В заключение: Кои са посоките на развитие?

По-персонализираното и емоционално взаимодействие между бизнес и потребител. Внедряването и спазването на екологични практики и стандарти.

Това са новите неоспорими посоки на развитие, които всеки един предприемач – и дигитален, и традиционен, трябва да вземе под внимание, ако желае да бъде успешен и да задържи интереса и лоялността на своите клиенти.

Автор на статията: Ана Тодорова

Източници:
Todorova, A., Boneva, M. (2020) E-commerce in a State of Emergency, BSc, MSc and PhD Students & Young Scientists Proceedings Volume 59, book 5.3. Economics and Management, University of Ruse, 11-19, ISSN 2603-4123

Todorova, A., Boneva, M. (2021) E-Commerce in a State of Emergency – One Year Later, Reports Awarded with „Best Paper“ Crystal Prize, 60-th Annual Scientific Conference – University of Ruse and Union of Scientists „New Industries, Digital Economy, Society – Projections of the Future IV“, (in press).

Startup Factory e сдружение в обществена полза, регистрирано в Русе. Екипът работи активно вече шеста година за развитието на дигиталните и предприемачески умения на ученици и възрастни от цялата страна. От лятото на 2021 г. сдружението отвори вратите на Къщата на гражданските организации в Русе – споделено място, което събира граждански активни хора и НПО от региона.