fbpx
Share

Книгата „Лидерството – стратегия и тактики“ на Джоко Уилинк представя прости и конкретни инструкции за лидерите на всяко равнище. Вижте селектирани 5-те най-добри урока по лидерство, които ще ви вдъхновят и замислят.

1. Лидерите са различни. Последователите са различни. Колегите са различни. Всеки има собствени индивидуални характеристики, личност и гледна точка. Често казвам на лидерите, че това, което прави лидерството толкова трудно, е работата с хора, а хората са луди. А най-лудият човек, с когото лидерът трябва да работи, е самият той.“

През 2013 в свой материал за Forbes Jeff Schmitt написа, че за мнозина „ръководните постове са път към властта, средство за сплашване на критиците и угаждане на привържениците. Други ги възприемат като билет към лесния живот, с дни, прекарани в комбиниране на електронни таблици и разпространение на мейли.“

Но, продължава Schmitt, талантливите работници се бунтуват срещу първите и игнорират вторите. Те просто искат нещата да се случват – натискат и произвеждат, пренебрегват и се противопоставят, поставят под въпрос и създават. Тези хора искат да работят за лидери, а не за мениджъри. И задават въпроса, от който мениджърите се страхуват най-много: Защо?

Според Schmitt това е въпросът и който всеки лидер трябва да зададе на самия себе си: „Защо някой би ме следвал?“ Изисква се смелост, за да се застъпиш, за да поведеш. Но никой няма да ви последва, ако не водите по правилните причини.

Талантът търси други таланти. А талантливите служители искат лидери, които могат да отворят световете им и да ги направят по-добри. 

Затова на първо място, лидерът трябва да работи със себе си, не за себе си. Да овладее собствената си индивидуалност и темперамент и едва тогава ще може да води другите.

    2. „…никога не можеш да лежиш на лаврите, които си постигнал в миналото. Трябва винаги да се усъвършенстваш.“

    Дейвид Джонсън (главен оперативен директор в перидоа 2006-2018 на Fireman’s Brew) споделя интересен спомен: „Когато растях, баща ми ми казваше: „Не ме интересува какъв искаш да станеш, стига да се опитваш да бъдеш най-добрият.“ Заби ми се в съзнанието. Ако аз не се подобрявам, някой друг го прави и ще бъда подминат. Не се страхувам от провал, но това е нещото, което постоянно ме мотивира.“

    От най-ранна възраст ни си втълпява, че е нужно да сме отличници, че е важно да сме фокусирани върху получаването на добри оценки и успеха на изпитите си. Шестицата и преди, и сега е символ на съвършенство – това не е се променило до ден днешен и няма перспектива да се случи някога.

    В училищата и университетите обучението все така е насочено към оценки и постижения, но какво да кажем за аспекти като самоусъвършенстване и личностно развитие, които играят еднакво важна роля в живота на хората?

    Всъщност значението на истинското самоусъвършенстване често остава незабелязано. Ние или удобно прикриваме недостатъците си под килима, отказвайки да се изправим пред тях, или просто сме щастливи… че сме невежи. Истината е, че никой не може да избяга от себе си. И точно както ученето никога не трябва да спира, същото важи и за самоусъвършенстването.

      Самоусъвършенстване

      Започнете съзнателно да наблюдавате своите мисли, емоции и реакции и вземете решение да направите самоусъвършенстването неразделна част от живота си. Надграждайте знанията, уменията и компетенциите си, бъдете гъвкави и адаптивни спрямо динамиката на живота. Съсредоточете се върху непрекъснатото си саморазвитие на всеки етап от своя живот и се стремете във всеки един момент да сте по-добри версии на самите себе си. Не се сравнявайте с другите, а (отново) работете със себе си.

      3. „Екстремната отговорност е умствената нагласа да не се предлагат извинения и да не се обвинява никой и нищо друго, когато възникнат проблеми.“

      Ключова стъпка към успешното лидерство е умението да се поема отговорност за грешките. Добрите лидери правят това дори когато са виновни само за 10% от проблема, но истината е, че всички сме имали случаи, в които сме си били 100% виновни…

      Какво означава да поемеш екстремна отговорност?

      На първо място: Поемете лична отговорност. Започва се с отговорност. Великите лидери показват това, което някои автори наричат „морален нерв“: необходим е акт на смелост, за да се признае провал. Да, ужасно плашещо е да се признае грешка, да бъдем уязвими и да се изложим на гняв и дори наказание. Смелостта означава да го направим дори, когато сме уплашени. И най-вече без оправдания.

      ⦁ Способни ли сте на разкаяние? Екстремната отговорност не приключва с поемането на лична отговорност. Ако искаме да обърнем нещата, трябва да добавим угризения към отговорността. Нашите пропуски създават трудности на другите. Нашите грешки струват време, пари и понякога душевен дискомфорт на хората около нас. Трябва да съумеем да изразим искрено разкаяние и съжаление за дискомфорта, причинен от нашето поведение.

      ОК, има проблем, решете го. Действайте! Когато голяма грешка или провал излязат наяве, първичната и съвсем естествена реакция е защитна. Това може да ни „приспи“, да ни „мотивира“ да се изплъзнем и да оставим проблема в ръцете на други. Но по-правилното е да се вгледаме в своята „роля“ в проблема – пропуски, погрешни преценки, разрушителни навици, и каквото и да е друго, допринесло за кризата. След това действайте!

      Лидерство
      4. „Да спазваш правилата не е лесно, но така ще изградите доверие и взаимоотношения, ще подобрите сплотеността на екипа и той ще стане по-способен да изпълнява мисията си. Не позволявайте на своето его или на егото на хора от екипа да предизвикват хаос.“

      Егото ни контролира, когато основните ни съображения са как се чувстваме самите ние, включително да се ​​чувстваме по-добри от другите, чувството, че сме прави, че знаем най-добре кое е правилно, че стойността ни е потвърдена. Нашият фокус напълно се измества към външно валидиране. Действаме въз основа на мотивацията за утвърждаване на нашата стойност, а не на това, което насърчава целите ни или какво е правилното нещо да направим в ситуацията, с която се занимаваме.

      Мнозина биха помислили за хората, които са водени от егото си, че са хора с много силно чувство за собствена стойност. Подсъзнателната реалност на едно обвинено его е напълно различна. Гладното его, което трябва постоянно да се храни, обикновено е знак за чувство на слабост или несигурност. Обикновено води до решения, които не са от значение за ситуацията и често вредят на ситуацията. Това е така, защото основното съображение става подхранването на егото, а не правенето на това, което е правилно в тази ситуация.

      Като хора, ние всички сме контролирани от нашето его в една или друга степен. Всички искаме да бъдем валидирани. Всички ние преглъщаме гордостта си, когато сме критикувани или когато животът или хората ни показват нашите недостатъци, които, честно казано, предпочитаме да не виждаме. Няма определена граница къде егото поема надмощие. Но общото правило е, че колкото по-слабо е нашето самочувствие, толкова по-силно става нашето его. А това е най-очевидно в процеса на вземане на решения.

      Смирението е едно от най-важните лидерски качества по много причини: може да породи по-силно сътрудничество между лидери и членове на екипа, да подобри щастието на персонала и да увеличи процента на задържане на служителите.

      5. „Хората с дефицит на смирение не могат да се развиват, защото те не признават собствените си слабости. Те не работят, за да се усъвършенстват, и няма да включат в екипа някой, който да компенсира недостатъците им.“

      Смирението е едно от най-важните лидерски качества по много причини: може да породи по-силно сътрудничество между лидери и членове на екипа, да подобри щастието на персонала и да увеличи процента на задържане на служителите.

      Здравословната доза смирение създава ценена лидерска черта и може да насърчи по-щастливи членове на екипа и култура на учене заедно с упорита работа.

      Обратно, липсата на смирение може да повлияе неблагоприятно на благосъстоянието на екипа. Бизнес лидерите с по-високи нива на гордост може да изглеждат плашещи или недостъпни, което може да повлияе на ефективността и културата на екипа.

      Някои може погрешно да смятат, че смирението означава, че ви липсва увереност, но всъщност смирението демонстрира самосъзнание и способност за вземане на решения.

      Смирението в лидерството е способността да се вземат предвид мненията на другите, да се действа със самосъзнание и да се ръководи от дух на щедрост вместо нарцисизъм. Скромните лидери ще практикуват емоционална интелигентност и ще проявяват признателност към другите, като същевременно поддържат работна среда, която дава приоритет на овластяването на служителите. Независимо от различните лидерски стилове, които съществуват, автентичните лидери демонстрират смирение, като поемат отговорност за грешките си, стремят се към непрекъснат растеж и насърчават работата в екип.

      Автор на публикацията: Ана Тодорова

      Подобни статии

      Similar articles

      Лого БФЖ

      Startup Factory e организация с нестопанска цел, която работи активно вече осма година за развитието на дигиталните и предприемачески умения на ученици, студенти и възрастни от Русе и региона. Организираме обучения и тематични събития в три направления: ПРОГРАМИРАНЕ, ДИЗАЙН и ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Популяризираме възможностите, които предоставят децентрализираните технологии и БЛОКЧЕЙН и тяхното приложение в бизнеса. Предоставяме обучителни ресурси и свободни за ползване инструменти.

      ИСКАШ ЛИ ДА РАЗБИРАШ ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ ПРЕДИ ВСЕКИ ДРУГ?

      Запиши се за месечния ни бюлетин и ще научаваш всичко първи: събития, обучения, новини и възможности.