5 урока по лидерство, които ще ви вдъхновят и замислят

През 2013 в свой материал за Forbes Jeff Schmitt написа, че за мнозина „ръководните постове са път към властта, средство за сплашване на критиците и угаждане на привържениците. Други ги възприемат като билет към лесния живот, с дни, прекарани в комбиниране на електронни таблици и разпространение на мейли.“

Но, продължава Schmitt, талантливите работници се бунтуват срещу първите и игнорират вторите. Те просто искат нещата да се случват – натискат и произвеждат, пренебрегват и се противопоставят, поставят под въпрос и създават. Тези хора искат да работят за лидери, а не за мениджъри. И задават въпроса, от който мениджърите се страхуват най-много: Защо?

Според Schmitt това е въпросът и който всеки лидер трябва да зададе на самия себе си: „Защо някой би ме следвал?“ Изисква се смелост, за да се застъпиш, за да поведеш. Но никой няма да ви последва, ако не водите по правилните причини.

Талантът търси други таланти. А талантливите служители искат лидери, които могат да отворят световете им и да ги направят по-добри. 

Затова на първо място, лидерът трябва да работи със себе си, не за себе си. Да овладее собствената си индивидуалност и темперамент и едва тогава ще може да води другите.

Дейвид Джонсън (главен оперативен директор в перидоа 2006-2018 на Fireman’s Brew) споделя интересен спомен: „Когато растях, баща ми ми казваше: „Не ме интересува какъв искаш да станеш, стига да се опитваш да бъдеш най-добрият.“ Заби ми се в съзнанието. Ако аз не се подобрявам, някой друг го прави и ще бъда подминат. Не се страхувам от провал, но това е нещото, което постоянно ме мотивира.“

От най-ранна възраст ни си втълпява, че е нужно да сме отличници, че е важно да сме фокусирани върху получаването на добри оценки и успеха на изпитите си. Шестицата и преди, и сега е символ на съвършенство – това не е се променило до ден днешен и няма перспектива да се случи някога.

В училищата и университетите обучението все така е насочено към оценки и постижения, но какво да кажем за аспекти като самоусъвършенстване и личностно развитие, които играят еднакво важна роля в живота на хората?

Всъщност значението на истинското самоусъвършенстване често остава незабелязано. Ние или удобно прикриваме недостатъците си под килима, отказвайки да се изправим пред тях, или просто сме щастливи… че сме невежи. Истината е, че никой не може да избяга от себе си. И точно както ученето никога не трябва да спира, същото важи и за самоусъвършенстването.

Егото ни контролира, когато основните ни съображения са как се чувстваме самите ние, включително да се ​​чувстваме по-добри от другите, чувството, че сме прави, че знаем най-добре кое е правилно, че стойността ни е потвърдена. Нашият фокус напълно се измества към външно валидиране. Действаме въз основа на мотивацията за утвърждаване на нашата стойност, а не на това, което насърчава целите ни или какво е правилното нещо да направим в ситуацията, с която се занимаваме.

Мнозина биха помислили за хората, които са водени от егото си, че са хора с много силно чувство за собствена стойност. Подсъзнателната реалност на едно обвинено его е напълно различна. Гладното его, което трябва постоянно да се храни, обикновено е знак за чувство на слабост или несигурност. Обикновено води до решения, които не са от значение за ситуацията и често вредят на ситуацията. Това е така, защото основното съображение става подхранването на егото, а не правенето на това, което е правилно в тази ситуация.

Като хора, ние всички сме контролирани от нашето его в една или друга степен. Всички искаме да бъдем валидирани. Всички ние преглъщаме гордостта си, когато сме критикувани или когато животът или хората ни показват нашите недостатъци, които, честно казано, предпочитаме да не виждаме. Няма определена граница къде егото поема надмощие. Но общото правило е, че колкото по-слабо е нашето самочувствие, толкова по-силно става нашето его. А това е най-очевидно в процеса на вземане на решения.

Смирението е едно от най-важните лидерски качества по много причини: може да породи по-силно сътрудничество между лидери и членове на екипа, да подобри щастието на персонала и да увеличи процента на задържане на служителите.

Здравословната доза смирение създава ценена лидерска черта и може да насърчи по-щастливи членове на екипа и култура на учене заедно с упорита работа.

Обратно, липсата на смирение може да повлияе неблагоприятно на благосъстоянието на екипа. Бизнес лидерите с по-високи нива на гордост може да изглеждат плашещи или недостъпни, което може да повлияе на ефективността и културата на екипа.

Някои може погрешно да смятат, че смирението означава, че ви липсва увереност, но всъщност смирението демонстрира самосъзнание и способност за вземане на решения.

Смирението в лидерството е способността да се вземат предвид мненията на другите, да се действа със самосъзнание и да се ръководи от дух на щедрост вместо нарцисизъм. Скромните лидери ще практикуват емоционална интелигентност и ще проявяват признателност към другите, като същевременно поддържат работна среда, която дава приоритет на овластяването на служителите. Независимо от различните лидерски стилове, които съществуват, автентичните лидери демонстрират смирение, като поемат отговорност за грешките си, стремят се към непрекъснат растеж и насърчават работата в екип.