Предприемачество и граждански активизъм – има ли пресечни точки?

Всички ние, независимо коя работа или проект изберем да поемем, правим нещо, за да променим културата. Това социално въздействие, положително или отрицателно, е наш избор.

Сет Годин

Има ли пресечни точки между предприемачество и граждански активизъм? На пръв поглед въпрос с кристално ясен отговор и вероятно мнозинството читатели автоматично ще отговорят с „Не“. За съжаление, до голяма степен двете дейности в българското съзнание са изпълнени с неясноти и съмнения относно истинските мотиви на хората, занимаващи се с предприемачество и/или граждански инициативи. А това води и до неразбиране на тяхната истинска същност.

В обществото ни, например, битува мнението, че предприемачът е човек-печалбар – индивид, воден от чисто материални стремежи и желание да трупа активи. И незнайно защо се пропуска глаголът в думата Предприемач, а именно предприема. Това е ключова характеристика на предприемачите и предприемчивите хора – те не говорят, те активно предприемат действия за промяна или на собственото си социално положение, или на обществото като цяло, или и на двете.

Думата Активист, от друга страна, има за синоним деятел, а активизмът, според Уикипедия, е съзнателно действие, целящо да доведе до промяна (предимно социална и политическа).

Тези семпли дефиниции извеждат множество пресечни точка – действие, промяна, проактивност, целенасоченост, може би дори… лудост…

Лудост, да… Лудост, в смисъл на отдаденост, страст, енергия, безусловна вяра…

Луд порив към промяна..

За стартиращите предприемачи нерядко се говори с насмешка „Луд е да си зареже работата и да дири дивото“. А гражданските активисти? Луди, които не си стоят мирно у дома, а тръгнали да се излагат по улиците и да променят светове и мирогледи…

„Лудите, лудите, те да са живи…“, възкликва и Вазовият чорбаджи Марко, докато се моли с надежда лудите глави да спасят родното… Защото само луд човек може да зареже удобното битие и да се бори за идеалите и ценностите си.

Колко хора познавате, които гръмко се хвалят, че ще направят това и онова, а всъщност нищо не правят? Колко познати имате, които искат промяна, и колко от тях реално предприемат действия в посока на тази промяна? Колко от служителите или колегите ви са проактивни и не чакат да им бъдат спуснати заповеди и команди, а сами инициират промяната и движението вътре в организацията с идеята да постигнат заложените екипни цели?

Ако познавате хора-идеалисти, лудо вярващи, че само действието е пътят към съществената трансформация, то вие сте щастливци. Имате в обкръжението си не само истински предприемачи и граждански активисти, а личности, които дават всичко от себе си, за да променят ежедневието и света ни/си.

Всъщност, пресечните точки между предприемачеството и гражданския активизъм могат да се обединят в една дума и това е енергия. Двете групи са водени от различни мотиви, но споделят една и съща енергия за промяна. А олицетворение на тази пресечна точка е по-съвременната форма на предприемачество – социалното предприемачество, което показва, че тези две крайности не са взаимоизключващи се, а съвършено допълващи се. При този тип предприемачество, граждански активни хора впрягат своето предприемаческо мислене, за да реализират каузите си, т.е. генерират печалба, за да я влагат в социалните си начинания.

И пишейки това, няма как да не се съглася със Сет Годин, че „всички ние сме социални предприемачи. Просто някои хора избират да окажат по-голямо (и по-добро) въздействие от други. Това е спектър, а не етикет.“

Да, да си предприемач не е етикет. Да си граждански активист не е етикет.

Няма да видите на гърба на предприемача да виси етикет с надпис 90% материалист, 10% социално отговорен. Както и граждански активната личност не носи банер 100% отдаден на каузата.

Предприемачеството и гражданският активизъм са спектър от характеристики, от съзнателно направени избори и реално предприети действия. Тези характеристики и действия не винаги са видими, не винаги са радушно приемани, но резултатите от тях са с широко въздействие.

А това въздействие, положително или отрицателно,

е съзнателен избор на всеки от нас.

Есето участва в конкурса на Startup Factory „Предприемачество и/или граждански активизъм“.

Автор: Ана Тодорова