fbpx
Share

Според най-новите доклади на ООН, всеки по света би могъл да има достъп до чиста и достъпна енергия в рамките на следващите девет години…

Ако държавите увеличат инвестициите си.

Оказва се, че около 759 милиона души (!) понастоящем са лишени от едно от най-големите удобства (което мнозина приемаме за даденост) – енергията, и от възможностите, които то предлага.

Около 35 милиарда долара годишно биха могли да осигурят достъп до електричество за тези хора и да намалят до голяма степен социалното неравенство между народите. Огромната като число инвестиция, всъщност представлява малка част от необходимите като цяло глобални енергийни инвестиции в размер на трилиони долари, за които се твърди, че биха донесли огромни ползи за една трета от населението на света.

Инфографика енергиен преход

С цел безпристрастност и изчерпателност, докладите на ООН са подготвени съвместно от пет технически работни групи, включващи над 160 експерти, ръководени от Организацията на обединените нации и други международни институции.

В тях са набелязани конкретни препоръки за подобряване достъпа до енергия, които са част от т.нар. глобална пътна карта, стартирана от ООН, с основна цел постигане на чиста и достъпна енергия за всички до 2030г. и чисти нулеви емисии до 2050г.

Картата се фокусира върху пет области: 

  • достъп до енергия; 
  • енергиен преход; 
  • осигуряване на целите за устойчиво развитие (ЦУР) чрез приобщаващи, справедливи енергийни преходи; 
  • иновации, технологии и данни; 
  • финанси и инвестиции.

В резултат от оповестените проучвания и анализи се очаква правителства, фондации и бизнес да обявят значителни ангажименти под формата на „енергийни договори“.

Т.е. нужни са не само инвестиции, но и воля, и адекватни действия от всички заинтересовани страни.

    Амбициозните енергийни договори

    За да се постигнат целите на ЦУР и Парижкото споразумение, енергийният преход трябва да се превърне в трансформационно усилие.

    А основните акценти, в посока постигане на това, са:

    • бързо разширяване на наличните решения за достигане на 8000 GW (при 2800 GW в момента) възобновяеми енергийни източници до 2030г.;
    • увеличаване на средногодишния темп на подобряване на енергийната ефективност от сегашните 0,8 на 3%;
    • до 2025 г. 100 държави трябва да установят цели за 100% възобновяема енергия и не трябва да бъдат изграждани нови въглищни централи в световен мащаб;
    • делът на изкопаемите горива в глобалния микс се очаква да спадне от сегашните 60% на 30% до 2030г.;
    • държавите да прекратят добива и употребата на въглища до 2030г. в по-богатите страни, които са членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и до 2040г. в страните извън ОИСР, като анализаторите подчертават, че много от развиващите се страни ще се нуждаят от подкрепа за този процес и трябва да бъдат подпомогнати.

      Оптимистичните прогнози са до 2050 г. 92 % от мощността да идва от възобновяеми технологии.

      Само по себе си това ще се отрази положително върху всяка една ог Глобалните цели на ООН, но успешният преход към устойчива енергия включва най-малко още три от целите: Намаляване на неравенството (Цел 10); Равенство между половете (Цел 5); Иновации и инфраструктура (Цел 9).

      Енергийната революция е в ход

      Какви са останалите позитиви от постигането на Цел 7 от Целите за устойчиво развитие на ООН?

      Безспорно най-големият успех ще е придвижването на света със стъпка напред към едно по-устойчиво и чисто потребление, към по-осъзнато ежедневие с мисъл за бъдещето.

      В конкретика докладите показват, че справедливият и приобщаващ енергиен преход може да създаде 30 милиона нови работни места в областта на устойчивата енергия до 2030 г. и 42 милиона до 2050 г. Но за да се реализира това, е необходимо всяка страна и/или регион да интегрира постигането на Целите за устойчиво развитие като ръководна рамка за стратегиите за енергиен преход.

      Не на последно място и да се гарантира равенството между половете във всички аспекти на енергийния преход. Включително повече жени, които да поемат ролята на инженери, политици и предприемачи.

      Освен това, властимащите трябва изрично да дадат приоритет на нуждите на уязвимите групи, за да позволят приобщаваща и справедлива енергийна трансформация и постигане на всички ЦУР.

      Енергийният преход е неотменно свързан (дори зависим) от новите технологии и иновациите.

      Що се отнася до ролята на иновациите и технологиите, предложената пътна карта призовава за увеличаване на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) и инвестициите, за да бъдат приведени в съответствие с целите за 2030 и 2050 г.

      Интересен (и положителен) индикатор е, че частното финансиране на НИРД в областта на енергията се е увеличило с 40% от 2010г. досега. Това сочи не само интерес, но и съществена ангажираност от страна на обществото.

      Проучванията посочват редица технологии за постигане на целите за 2030 и 2050 г.

      Но в същността си всички те изискват иновации, които съответно да ускорят и разширят тяхното внедряване. Това неминуемо налага увеличаване на финансирането и инвестициите.

      Разчетите показват, че финансирането, необходимо за постигане на енергийните цели за 2030 и 2050 г., изисква утрояване на инвестициите в чиста енергия до 5 трилиона долара годишно до 2030 г.

      За съжаление, макар глобалните инвестиции във възобновяеми енергийни източници да достигат около 300 млрд. долара през 2019г., реално само 5% от тях са били инвестирани в Африка, където живеят 82% от хората, които нямат достъп до енергия.

      Това е показателно, че въпреки огромните инвестиции, неравният достъп до енергия и нейните възможности продължава да е проблем именно за най-ощетените.

      Което поставя въпроса доколко рационално и целесъобразно се изразходват средствата?

      В тази връзка, от съществено значение са и системите за отчитане и достъп до данни да бъдат подобрени, за да обезпечават по-добре и по-качествено енергийните политики и решенията за директни инвестиции и иновации.

      И най-вече, за да е ясно как помагат (или къде потъват) многомилиардните инвестиции.

      Източници: UN-Energy, Energy Compacts

      Автор на статията: Ана Тодорова

      Настоящата публикация е създадена от екипа на сдружение Startup Factory в рамките на проект Развитие на дигитални и предприемачески умения в Русе и региона“, който се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

      Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Startup Factory и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

      Америка за България - партньори на StartupFactory

      Фондация „Америка за България“ е независима, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната.

      Фондацията е плод на успеха на Българо- американския инвестиционен фонд (БАИФ), създаден през 1991 г. от Конгреса на САЩ с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. За повече информация: us4bg.org

      Лого БФЖ

      Startup Factory e организация с нестопанска цел, която работи активно вече шеста година за развитието на дигиталните и предприемачески умения на ученици, студенти и възрастни от Русе и региона. Организираме обучения и тематични събития в три направления: ПРОГРАМИРАНЕ, ДИЗАЙН и ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Популяризираме възможностите, които предоставят децентрализираните технологии и БЛОКЧЕЙН и тяхното приложение в бизнеса. Предоставяме обучителни ресурси и свободни за ползване инструменти.