fbpx

Какво могат да направят организациите, за да приведат дейностите си в съответствие с изискванията на глобалните цели за устойчивост?

Възможно решение са тези 4 стъпки за преминаване към по-осъзната икономика.

1. Нови стратегически цели и адаптиране на основните дейности – по-отговорни, по-иновативни, по-адаптирани към пазара и околната среда.

Цифровите технологии трансформираха операциите в редица индустрии.

Днес устойчивостта изисква същото.

Наложително е организациите активно да вграждат целите за устойчивост на всички организационни нива, включително и да го изискват от веригите си на доставки. Не бива да се подценява и грижата към служителите.

Мръсният въздух в офис и/или производствените помещения ни разболява не по-малко от този, който дишаме в замърсената градска среда на открито.

2. Нови продуктови линии – произведени с по-малко въглеродни емисии, по-малък отпадък и с акцент върху подобряването на здравето на служителите и клиентите.

По данни на WEForum бизнесът с месо на растителна основа (който се счита и за по-устойчив като бизнес модел) би могъл да генерира печалби от порядъка на 140 милиарда щатски долара… до края на това десетилетие.

А пазарът на хранителни продукти и уелнес на дребно има потенциал да нарасне до 50 милиарда долара до 2025 г.

Какъв по-точен индикатор е необходим на компаниите, за да осъзнаят нуждата от „смяна на платната“?

Устойчивост тренд

Инфографика: Устойчивостта като тренд в икономиката (източник: WEForum, адаптирано от екипа на Startup Factory)

3. Ангажиране на потребителите – невъзможно е да се постигнат целите за устойчивост без потребителите да бъдат насърчавани да съдействат.  

 

Процесът към подобряване на средата трябва да е двустранен, както и трябва да е пределно ясно, че реалната необходимост ще бъде най-силната потребителска сила на пазарите.

Според Nielsen IQ въпросът на 2022 г. ще бъде „Имам ли нужда от това?“.

Имам ли нужда от това

Дали по този начин няма да се сложи край на емоционалните и неразумни покупки, на свръхконсуматорството и разхищението?

Отново по данни на Nielsen от 2018 г. 73% от глобалните потребители определено или вероятно биха променили потребителските си навици, ако това ще редуцира негативните въздействия върху околната среда.

Други проучвания показват, че не малък процент от гражданите съвсем съзнателно предпочитат да купуват само от устойчиви марки, а близо 2/3 от възрастното население в 28 проучвани държави, потвърждават, че са направили промени в потребителското си поведение с цел подобряване на климата. 

Доклад, представен от Environmental Leader, отчита съществено разминаване в ценностите на поколения Y (т.нар. милениали) и Z, спрямо по-възрастните поколения – X и бейбибумърите : поколението Z е най-склонно да плаща повече за устойчиви продукти (73%) в сравнение с Милениалите (68%), а X (55%) и Baby Boomers (42%) – значително по-малко. Което подсказва кои демографски групи могат да бъдат възприемани като съмишленици към каузата на устойчивостта, и към кои е необходимо да се насочат значителни усилия, за да бъдат ангажирани и насърчени да променят своите потребителски нагласи.

4. Нови партньорства – проблемите с устойчивостта са широкообхватни и често прекалено сложни.

Нерядко те се оказват извън капацитета на отделната компания, поради което е необходимо обединяване в екипи или консорциуми. Добър пример е Alliance to End Plastic Waste – алианс от близо 40 компании по веригата за добавена стойност от пластмаси и потребителски стоки, които влагат над 1 млрд. долара, за да се сложи край на пластмасовите отпадъци в околната среда.

Същевременно обединението подкрепя иновативни решения за минимизиране на пластмасовите отпадъци и насърчава рециклирането. Priceless Planet coalition на свой ред обединява приблизително същия брой световни компании от областта на финансите и търговията, които припознават за основен ангажимент борбата с обезлесяването. Тяхната цел е засаждането на 100 милиона дървета до 2025 г.

Всичко изброено показва, че е наложително глобалната икономика, с която сме свикнали и която се основава на принципите на неограничен достъп до ресурси, да се трансформира в такава, която осъзнава своите граници и отговорност.

И най-вече последствията от всичко, което извлича, произвежда, консумира, разхищава и въздействието на тези процеси върху благосъстоянието на хората и околната среда.

Обективно погледнато, вероятно не малко фирми желаят да предприемат действия и да внедрят глобалните цели за устойчивост в своите бизнеси. Но са парализирани от предизвикателството и страха да не го направят по грешния начин. И да се окажат в губещия отбор.

Други се надяват „модата“ да отмине и да продължат да правят бизнес както досега – за сметка на околната среда и на здравето на всеки един от нас.

Подобно мислене е отживелица и само по себе си е губещо.

Но най-голям риск носи бездействието.

Автор на статията: Ана Тодорова

Ана ТодороваАна Тодорова е основен сътрудник на Startup Factory от края на 2020г. Автор на серия от публикации, свързани с темите Устойчиво развитие, Зелена икономика, Децентрализирани технологии и Електронна търговия.

Ани е граждански активна личност, която се вълнува от устойчивите бизнес практики, осъзнатото ежедневие, мисълта за бъдещето, социалното предприемачество, справедливостта, равенството. Вярва, че човек трябва непрекъснато да се учи, да се развива, да постига и... междувременно да съумее да бъде добър.

Преминала е през всички обучения за развитие на дигитални и предприемачески умения на Startup Factory. Впоследствие поема поддържането на сайта на организацията и създаването на визуални материали за профилите в социалните мрежи. Не спира да се развива - понастоящем изучава магистратура "Предприемачество и иновации".

Настоящата публикация е създадена от екипа на сдружение Startup Factory в рамките на проект Развитие на дигитални и предприемачески умения в Русе и региона“, който се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Startup Factory и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Америка за България - партньори на StartupFactory

Фондация „Америка за България“ е независима, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната.

Фондацията е плод на успеха на Българо- американския инвестиционен фонд (БАИФ), създаден през 1991 г. от Конгреса на САЩ с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. За повече информация: us4bg.org

Лого БФЖ

Startup Factory e организация с нестопанска цел, която работи активно вече шеста година за развитието на дигиталните и предприемачески умения на ученици, студенти и възрастни от Русе и региона. Организираме обучения и тематични събития в три направления: ПРОГРАМИРАНЕ, ДИЗАЙН и ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Популяризираме възможностите, които предоставят децентрализираните технологии и БЛОКЧЕЙН и тяхното приложение в бизнеса. Предоставяме обучителни ресурси и свободни за ползване инструменти.

Сподели с приятели