Последните две години отминаха под тежестта на неизвестните, породени от световната пандемия от COVID 19. Независимо от личните пристрастия на всеки от нас за или против заболяването, вирусът все още е тук. И определено не смята скоро да позволи на нормалността да се завърне в живота ни. Събитията ускориха дигиталната революция, но ни напомниха и за един не по-малко важен елемент на съвременните бизнес модели: устойчивостта.
Но първо… що е то нормалност?
До скоро се считаше за нетипично да се работи от вкъщи, дистанционното обучение бе възприемано като екзотика, а онлайн пазаруването – като екстремен спорт за хора, които нямат какво да губят.
Днес не можем без всичко това.
Дори нещо повече – разбрахме, че значително можем да улесним и разнообразим живота си.
Което не означава да пренебрегваме рисковете, а да не отричаме позитивите на новото нормално, както стана модерно да наричаме ежедневието си на старта на третото десетилетие на 21 век.
Виж още: запис на уебинара „Зелена и кръгова икономика – 3 важни въпроса и поглед отвъд познатото“
Редица проучвания акцентират върху факта, че COVID създаде у бизнеса чувство на неотложност спрямо дигитализацията. Въпросът вече не е дали искаш да имаш уеб сайт, а защо все още не си го направил.
От друга страна, потребителите все по-осъзнато и гръмко заявяват своето желание за една по-чиста околна среда и здравословен начин на живот в хармония с природата. Те са все по-фокусирани как със своите действия да подпомогнат борбата с климатичните промени и глобалното замърсяване, и сами търсят начини да самоограничат ненужната свръхконсумация.
Потребителските желания, търсения, очаквания, навици, се променят, а именно те движат пазарите.
И стана болезнено ясно:
Подобно на дигиталната революция, революцията в устойчивостта обещава да промени всичко.
И както точно при цифровите технологии, и тук много компании или се движат твърде бавно, или отказват да се адаптират.
И в двата случая те ще бъдат губещи.
Социалните и екологични проблеми изведоха на преден план устойчивостта на проектите, целите и стратегиите на организациите. Трендът стана толкова отчетлив, че всичко сочи, че бизнесите, които игнорират опасенията за околната среда на своите инвеститори, служители и потребители, са обречени на провал.
И така – докога ще чакаме нормалността да се завърне, само защото сме свикнали с нея? Докога ще си караме „по старому“?
Вероятно водени не единствено от алтруистични мотиви, някои от най-големите компании усетиха промяната навреме.
Продуктите на Unilever под Sustainable Living Brands нарастват два пъти по-бързо от другите марки в портфолиото на компанията. Веригата dm превърна в своя мисия устойчивите практики и трайно ги въвежда не само сред продуктите и услугите си, но и в дългосрочните си стратегии и отношението към служителите и клиентите.
Макар към момента да е щекотлива тема, WEForum припомня, че в енергетиката, дори преди икономическото забавяне вследствие пандемията, акциите на енергийните компании с ниски въглеродни емисии, превъзхождаха тези на големите петролни и газови компании.
А електрическите автомобили?
В Германия е отчетен ръст от 55% за първите 11 месеца на 2021 година при продажбите на електромобили в сравнение с предходната.
Потреблението на този по-екологичен транспорт се повишава експоненциално!
И то въпреки все още съществуващите пречки като недостатъчния брой зарядни станции, поддържаните по-високи цени, и пр.
Но революцията е в ход, а следващата графика потвърждава това твърдение:
Инфографика: Нарастване потреблението на електрически автомобили в Германия –десетгодишен тренд (източник: DW, адаптирано от екипа на Startup Factory)
Виждайки тези трендове мениджърите имат две възможности: да се адаптират или да продължат по старому.
Потребителите обаче са тези, които ще решат съдбата и на двете групи.
Следователно бизнес лидерите трябва, от една страна, да преосмислят начина, по който правят бизнес, а от друга – да поемат отговорност и да намерят начини за справяне с изменението на климата.
За съжаление мнозинството екипи се взират в краткосрочните разходи, налагащи бизнес моделите да бъдат приведени в съответствие с устойчивите практики. И остават слепи и глухи за дългосрочните ползи и възможности.
Затова процесът ще продължи да се случва все така бавно.
А истината е, че време за губене няма.
Автор на статията: Ана Тодорова
Настоящата публикация е създадена от екипа на сдружение Startup Factory в рамките на проект „Развитие на дигитални и предприемачески умения в Русе и региона“, който се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.
Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Startup Factory и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.
Фондация „Америка за България“ е независима, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната.
Фондацията е плод на успеха на Българо- американския инвестиционен фонд (БАИФ), създаден през 1991 г. от Конгреса на САЩ с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. За повече информация: us4bg.org
Startup Factory e организация с нестопанска цел, която работи активно вече шеста година за развитието на дигиталните и предприемачески умения на ученици, студенти и възрастни от Русе и региона. Организираме обучения и тематични събития в три направления: ПРОГРАМИРАНЕ, ДИЗАЙН и ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Популяризираме възможностите, които предоставят децентрализираните технологии и БЛОКЧЕЙН и тяхното приложение в бизнеса. Предоставяме обучителни ресурси и свободни за ползване инструменти.
