Днес ви срещаме с Николай Кръстев – 26 годишен традиционен художник и дигитален 2D артист от Русе. Използва псевдонимите DirtyTactic и Svdsdragunov. Предпочита монохромната атмосфера, черния сюрреализъм, кибер и стиймпънк. Учил е индустриален дизайн и икономика. Обича стендъп комеди, мизука, видео игри и научна фантастика. Всъщност, любовта му към видео игрите и Властелинът на пръстените го довеждат до рисуването.
Смята, че откакто съществува интернет, опциите на твореца за достигане до аудитория растат. Всичко става все по-лесно, по-бързо, по-ефективно. Реализацията на потенциала все по-малко зависи от институции и все повече е в нашите ръце. Достъпът до информация, който имаме, никога не е бил по-лесен. Същото се отнася и за намирането на проекти.
Бавно, но сигурно установения от преди начин, по който творец може да бъде открит, чрез галерии и прочие остаряват. Буквално една публикация в социалните мрежи може да промени живота.
Как и кога се запали по дигиталното рисуване и дизайна? Разкажи ни повече.
Рисувам на хартия с молив или писалка откакто се помня, а дигиталното рисуване не ми беше познато до скоро. Всъщност последната година в гимназията започнах да откривам множество различни начини за създаване на изображения – кoмпютърната графика беше един от тях. Тогава гледах на този метод като на нещо твърде лесно и поради това не може да се нарече изкуство. В моите очи дигиталната графика стоеше на дъното спрямо традиционните методи.
Няколко години по-късно се запознах с хората, които ме въведоха в дигиталното рисуване, а дотогава рисувах все още само на хартия. В рамките на няколко месеца ме увещаваха как трябва да опитам и други методи, че трябва да кача нивото и само така ще направя стъпката нагоре. Някак успяха да ме убедят в това.
Е, бяха прави.
В началото рисувах с мишка и дори тогава осъзнах колко мощно средство е. Скоро след това се сдобих с таблет. Беше ме страх да го използвам, защото осъзнах че трябва да изчезнат всичките ми извинения, понеже вече нямаше какво да ме спре освен самият аз. Дигиталното няма граници, единствената рамка си я поставяме само ние. След това нямаше ден, в който да не съм рисувал дигитално поне за няколко часа.
С какво се занимаваш напоследък? Сподели ни твои интересни проекти.
Занимавам се главно с рисуване, предаване на живо (т.нар „стрийм“) и графичен дизайн. Завърших картина преди няколко дни, над която работих около четири месеца. Всъщност не съм сигурен дали е готова, липсват ми някои неща. В момента „почивам“ от нея, за да мога да разбера какво трябва да променя.
Забелязвам, че дистанцията от дадена творба помага за обективната преценка, после мога да се върна към нея със свеж поглед и идеи, мога да разгледам по-обстойно и да забележа детайлите, които ми убягват когато работя по цял ден върху картината.
Като цяло ежедневието ми не е вълнуващо, превърнал съм всичко, с което обичам да се занимавам, в рутина. Повечето ми клиенти затвориха врати заради положението, в което е светът в момента. Съсредоточил съм се изцяло над рисуването. Стриймването ми помага доста – постоянно се запознавам с хора, които се занимават (или искат да се захванат) с изкуство. Смятам все пак, че рисуването е „самотно занимание“ и понякога е добре да си остане такова – решаваш проблем който сам си създал. Друг път в шеги и закачки не се усеща как минават десетки часове в работа, което също е приятно.
Има ли голяма цел, към която се стремиш? Нещо вълнуващо и смело…
Зад всяко действие има цел…
Късметлия съм, че по-рано открих какво ме радва и изпълва с удоволетворение дните ми. Не усещам рисуването като работа, нали имаше някакъв цитат, че когато превънеш хобито си в работа, то няма да имаш и един работен ден. Клише, но факт. Все пак както всяко нещо, то и това си има трудните моменти, но през 90% от времето си е чиста проба удоволствие (за мен).
Мечтата ми е да се реализирам напълно като художник, не мисля, че е вълнуващо толкова, защото в крайна сметка всеки иска да се развие професионално. В краткосрочен план искам да се сдобия със студио – така ще мога да експериментирам и с традиционни медии като акрил, масло, графит и въглен.
Смелостта предполагам се крие в това, че съм избрал сравнително несигурно поприще, че колкото и усамотено занимание да е, накрая това какво ще ти донесе зависи от вкуса на човека отсреща. Не искам да създавам това, което привидно се търси, а това което мога да предложа от себе си и то не традиционно, а дигитално в един затворен пазар.
Малко съм несигурен дали ще успея без да склоня глава и без да направя компромис със себе си. Ние всички правим такива компромиси в работната сфера, но колко често ги правим е въпросът. Много често се губим като правим компромиси и затова искам да съм далеч от тях доколкото е възможно. Готов съм да жертвам, както предполагам всеки артист и човек е готов да жертва от себе и комфорта си, за това което прави. Дали жертвата няма да е напразна зависи почти само от него.
Какви са твоите наблюдения, интересуват ли се младите хора от дизайн и дигитално рисуване?
Спрямо наблюденията ми – повече от всякога.
Малко статистика – в момента за ден се създава повече изкуство, отколкото през цялата ни история досега. Изключително много хора навлизат в сферата на изкуството като цяло и не говоря само за дизайн и рисуване. Постоянно виждам момчета и момичета на по 14 и 15 годишна възраст, които след известно време ще са по-добри от хора, на които аз се възхищавам.
Това е така, защото е лесно да се докоснем до нужната ни информация и да станем по- добри, благодарение на нея.
Този достъп към самоусъвършенстването е много по-лесен от когато и да било. Стоим на раменете на гиганти и това може би винаги е било така, може би винаги децата са искали да станат художници, дизайнери, музиканти, актьори, но в днешно време родителите избягват да моделират мечтите на подрастващите, защото техните родители са направили точно това…
За да сме артисти вече не е нужно да сме бунтари, черни овци, защото няма срещу какво да се бунтуваме.
Разбира се, това не е вярно. Винаги установените норми са пречка, те подтикват към нужда за себеизразяване и открояване на себе си от останалото цяло, от старото. В момента има толкова много начини да се откроим, имаме уроци и теория, които са на няколко щраквания разстояние. Тази информация е безплатна и единствено време е нужно.
Да, интересът на децата към визуалните изкуства е изключително голям, може би защото инструментите са ни на върха на пръстите.
Понякога, когато се събудя, първото нещо, което обичам да правя е да влизам онлайн и да преглеждам творби. Случвало се е да разглеждам с часове. Така понякога се натъквам на профила на човека качил изображението и оставам потресен, че толкова млади хора имат толкова добри работи.
Какви умения са нужни, за да си успешен в тази сфера?
Предполагам, че основоположните умения, които са нужни на успешен творец, не са по-различни от тези нужни за развитие в която и да било сфера.
Търпение и дисциплина са най-важните фактори, как да избираме информация и как да възприемаме критика.
Случвало ми се е да правя упражнения базирани на критика и да поглъщам информация, която е свързана с рисуване, но е далеч от това което наистина ми е нужно. По- късно разбрах, че това което съм правил, колкото и да обогатява общата ми култура в професионално отношение, няма почти никаква стойност за конкретната ми работа.
Няма да минавам през всички 3 бази, ще засегна само неща които не се споменават.
Всички сме чували, че не било хубаво да се сравняваме, но как ще знаем на кое ниво стоим в професионалната стълбица? Не става въпрос за его, става въпрос за надграждане на умения и разумен оглед на положението.
Комуникацията с клиенти е нещото, което отличава добрия от лошия дизайнер.
Четири страници описание на проекта понякога не са достатъчни, а друг път 3 изречения и правилни въпроси могат да улеснят работата изключително много.
Това е отборна игра, бъдете добри съотборници.
Винаги питайте каква е клиентската аудитория, към която е насочен продукта над който се работи, повечето пъти вие не разработвате проект за вашия клиент, а за неговата аудитория.
Можеш ли да предположиш как ще се развива дигиталния свят в бъдещето?
Мечтата ми е да мога да контролирам софтуера с който работя директно с мисъл, представям си как ми стърчат кабели от главата свързани директно с компютъра, а защо не блутуут?
Дигиталното е изключително голяма част от живота ни. Стигмата, че то не е истинско, избледнява с всеки изминал ден.
Смесват се традиционни и дигитални техники за създаването на произведения на изкуството, които само хората създали ги, са могли да си представят преди това. Творческите инструменти ни разрешават да създаваме без ограничение, ограничение ставаме самите ние, и това до къде стига въображението ни. Техниката, нужна за процеса на творческата работа, никога не е била по-достъпна и ще става все по-лесно и евтино да се сдобием с нужното, за да можем да творим.
Съществуват все по-лесни за работа приложения, по-интуитивни и по-оптимизирани, нуждаещи се от по-малко ресурс за създаване..
Наскоро работих върху лого за компания. Графичният знак вече беше готов, имаше нужда само от малки корекции. Попитах клиента за дизайнера, работил преди мен по конкретния проект. Клиентът ми отговори, че е ползвал генератор за графични знаци и няколко мобилни апликации за графична обработка и общо му е отнело около десет минути, за да създаде графичния знак за своята фирма.
Представете си – всичко това само с телефон!
Аз бях шокиран, защото проектът изглеждаше изключително добре. След още час работа от моя страна, графичния знак беше готов за разпечатване по продуктите и качване на страниците.
3D скулптори използват Виртуална реалност за да скицират концепции. Гледал съм с часове как се създават невероятни неща с изключителна лекота, след това се прилагат в Zbrush и там се рафинират, няколко дни по късно тази скица се превръща в раздвижен игрови модел в Unreal Engine.
Дигитални художници заместват големите и тежки работни станции с таблети.
Художници продават лимитирани издания на картини, като токени в крипто галерии, всяка картина бива превърната в уникален токен базиран на етериум. Преди няколко години беше създадена платформа, базирана на виртуална реалност и етериум, в която можем да създадем своя собствена галерия и да изложим всякакви творби и да ги продаваме. Съществува платформа за колекциониране на редки меме-та базирана на блокчейн. Открай време се провеждат онлайн търгове за изкуство.
Наскоро беше създадена група за търговия с изкуство във Фейсбук – „Купи изкуство, подкрепи художник“, която много бързо се превърна в успешно начинание и то без никакъв капитал, само с желание и време. Виждам множество продадени творби ежедневно.
Откакто съществува интернет, опциите на творец за достигане на аудитория растат. Всичко става все по-лесно, по-бързо, по-ефективно.
Бавно, но сигурно установения от преди начин, по който творец може да бъде открит, чрез галерии и прочие остаряват. Буквално една публикация в социалните мрежи може да промени живота. Надявам се към по-добро.
Дигиталното става все по-интуитивно, намаляват излишните стъпки, които придружават процеса на създаване, остава само свободата и креативността. Привидно сложния и смущаващ облик на програмите се превръща в минало и позволява все по-свободен метод на работа.
Смяташ ли, че в България младите хора могат да развиват потенциала си? Как да преодоляват трудностите?
Ако човек има достъп до компютър и интернет, ограниченията които родното място ни налага, намаляват значително много, всичко се свежда до желание и упоритост. Според мен, когато някой каже, че е от Русе или България, като причина за това, че не се развива, е просто оправдание. Вероятно това би работило по-добре преди години, но сега никак не е издържано с оглед на света и технологиите.
Реализацията на потенциала все по-малко зависи от институции и все повече е в нашите ръце. Достъпът до информация, който имаме, никога не е бил по-лесен. Същото се отнася и за намирането на проекти.
Трудностите са ежедневие, просто трябва да има цел, причина която да ни тласка напред. Дори момента да е труден, не трябва да търсим по-лесна пътека. Виждам как временни решения стават постоянни, как липсата на воля за справяне на трудностите сега, води до страдание по-късно. Ако имаме мечти, но избираме „сигурния“ път и не преследваме това, което искаме, след години, когато погледнем назад, ще е много болезнено. Затова съществуват кризи на средната възраст, екзистенциални кризи и прочие.
Да не се реализираме в това, в което горим, което е страст, води само до угризения и до въпроса „Ами, ако бях?“
Какво е твоето послание към младите хора?
Не изяждайте семената преди да са покълнали.
Линк към профилите на Николай Кръстев:
➤MERCH
https://www.redbubble.com/people/nickkrastev
➤WORLDWIDE PRINTS:
https://www.saatchiart.com/account/profile/1220595
Social Media:
▶Titter: https://twitter.com/KrastevNick
▶Facebook: https://www.facebook.com/NikolayKrastevArt/
▶Instagram: https://www.instagram.com/nick_krastev_art/
▶Steemit: https://steemit.com/@svdsdragunov
▶Artstation: https://www.artstation.com/dirtytactic
▶Behance: https://www.behance.net/nikolay622629d89
▶DeviantArt: https://www.deviantart.com/dirtytactic
➤Можете да закупите някои от творбите на Николай Кръстев в Ethereum blockchain от тук: https://makersplace.com/store/nikolaykrastev/
*** Заглавията под снимките са на художника
След успешната организация на първите хакатони и безплатни курсове по програмиране в Русе, Сдружение Стартъп Фектъри превръща в свой приоритет ранното развитие на дигитални и технически умения на ученици. Целта ни е да направим новите технологии достъпни и атрактивни за деца и юноши, като им предоставим първоначалните насоки и ресурси.
Една относително млада и тепърва еволюираща технология, в която ние от Startup Factory вярваме, е БЛОКЧЕЙН. Горди сме да заявим, че започнахме да работим с блокчейн стартъпи още от 2016. Причината, поради която смятаме, че децентрализираните технологии ще трансформират из основи съвременния свят, е прозрачността и страхотните хора, които се опитват да направят света по-добър чрез блокчейн. Включи се и ти в блокчейн общността.
Прочетете още: Стартира първото по рода си блокчейн решение в полза на българския бизнес