Емоционалната интелигентност – ключов фактор за успех в бизнеса и живота

Емоционалната интелигентност – сред 10-те топ умения на четвъртата индустриална революция

През 2016г. World Economic Forum [2] включва „управлението на хора“, „сътрудничеството“ и „емоционалната интелигентност“ сред 10-те най-добри умения за 4-тата индустриална революция, като всъщност първите две умения са част от компетенциите и на емоционално интелигентните хора.

От форума прогнозират, че 2020 година ще донесе усъвършенствана роботика, автономен транспорт, изкуствен интелект, усъвършенствани материали, биотехнологии и геномика, а запазването на работните места на хората ще зависи от ключови умения, неприсъщи на машините: креативност, оптимизъм, социални взаимоотношения, като емоционалният интелект ще се превърне в едно от най-добрите умения за всички.

Социалната мрежа за установяване на делови контакти LinkedIn също създава списък[3], актуален към 2020г., с най-търсените „hard & soft skills“ при наемането на нови служители, като използва данни от над 660 млн. специалисти и над 20 млн. обяви за работа. Акцентът е върху умения с голямо търсене спрямо тяхното предлагане и на тази база са определени като най-търсени hard умения блокчейн, облачни изчисления, изкуствен интелект, маркетинг, продажби, UX дизайн, бизнес анализ и др., а към soft уменията – творчеството или творческия подход към проблемите и задачите, умението за убеждаване, сътрудничество и адаптивност, и не на последно място – емоционалната интелигентност.

Независимо дали предсказанията за бума на иновациите, такъв, какъвто го описва Световният икономически форум преди 5 години, се сбъднаха или не, днес, повече от когато и да било преди, всяко нововъведение оставя драматичен отпечатък върху мисленето и следователно върху начина на живот на отделния индивид. 

Дигитализацията се превърна в норма – тя е безспорното настояще и неотменимото бъдеще, а предприемачеството се разгърна в нова посока – дигитално предприемачество, което набира сили и популярност в България. Бъдещето за него предстои.

➤ Научете още: Дигиталният маркетинг в Web 3.0 – коя ще е суперсилата в новата интернет мрежа?

И ако се приеме, че емоционалната интелигентност е сред топ уменията на бъдещето, а дигиталното предприемачество – новата бизнес реалност, то резонен е въпросът има ли пресечна точка между тях и доколко успешно се съвместяват?

Редица изследователи се обединяват около твърдението, че независимо от технологичната (р)еволюция хората остават същите дълбоко емоционални същества, които в по-голямата си част не само не разбират, но и не умеят да контролират чувствата си. Точно обратното – подвластни са на всяка внезапно възникнала емоция и действията им се ръководят от нея. 

Подобно мнение, че „не е важно дали ни допада, или не, но емоциите наистина управляват характера ни – като не е задължително това да става по свързан или смислен начин“[4], изразява и Robert Wood, съавтор на Професионални тестове за ЕИ.

Безспорно технологиите завладяха издълбоко човешкото битие, промениха начина на общуване и работа.

На тези промени може да се погледне от положителен ъгъл – те създават равни възможности за всички, но от друга страна – за хората, неподготвени за новите реалности, тези тенденции изглеждат плашещи. „Можем да се съпротивляваме на технологичния прогрес или да се страхуваме от него, но нито едно от двете не променя факта, че електронната „експлозия“ засяга всяка нишка от нашия живот.“[5], заявява Stephanie Vermeulen, автор на EQ Емоционална интелигентност за всеки. Според нея, макар да се твърди, че технологиите отдалечават човека от изконните му ценности и природа, парадоксално се оказва, че същевременно го карат все повече да изследва себе си. А изводът, който може да се направи е, че постоянният поток от изобретения, само маскира факта, че физически и емоционално хората не са се променили чак толкова драстично.

Емоционалната интелигентост (ЕИ) не е ново явление – новост е само по-високият акцент върху разбирането и култивирането на неговите компетенции, а една от причините е нарастващото влияние на технологиите и страхът от тях.

Реално погледнато в свят, в който автоматизацията и изкуственият интелект заместват все повече работни места, уникалните човешки характеристики и умения като креативност, емпатия, сътрудничество, може би ще са най-голямото, ако не и единствено, предимство на хората срещу машините. Затова е наложително „да подхранваме човешките активи и да обмислим как уменията и компетентностите като емоционална интелигентност, управление, лидерство, оперативна култура, умения и процеси да работят индивидуално и заедно, за да генерират стойност“[6].

Емоционалната интелигентност е известна и като Емоционален коефициент (ЕК) или Коефициент на емоционална интелигентност (КЕИ) и най-общо е възприемана като компетенция, която помага на индивида за изграждането на по-силни взаимоотношения, да успява в начинанията си (училище, работа и др.), да постига кариерните и личните си цели, да осмисля действията, опита, преживяванията си. Способства и „да се свържете с чувствата си, да превърнете намерението в действие и да вземете информирани решения за това, което е най-важно за вас“[7].

Harry Tolley и Robert Wood, „като опитни наблюдатели на човешкото поведение“, се обединяват около мнението, „че са налице всички причини емоционалната интелигентност (ЕИ) да се взема почти толкова сериозно, колкото и интелигентността на ума, а дори и повече. Може би хората не осъзнават това, но доказателства за емоционалната интелигентност съществуват във всички CV-та, препоръки, интервюта и данъчни декларации като неразделна част от процеса на набиране и подбор на кадри.“[8]

➤ Научете още: Защо емоционалната интелигентност е критична за кариерата?

Vermeulen дава една от най-описателните дефиниции на ЕИ, „срещайки“ читателите си с традициите на африканското племе убунту:

„..въпреки че медиите представят Африка като континент на насилие, глад и страдания, тук е създадена една от най-развитите социални системи, които светът познава, основана на взаимната подкрепа… [ ] … тази система в чистата си форма представлява ЕИ в действие. Вместо да издига в ценност парите и властта, убунту цени хората и общността. Проявлението на убунту е в живеенето съгласно ценностите и морала. Това включва и съчувствието, което се основава на дълбоко вкорененото разбиране, че никой не оцелява и не успява благодарение единствено на себе си.“[9]

Според нея хората с висок коефициент на емоционална интелигентност съумяват да устоят на негативните влияния, като вместо да се концентрират върху това колко лоша е дадена ситуация, търсят възможности да я подобрят. Това успяват да постигнат благодарение на своята воля, контрол върху разума, самопознанието и осъзнаването на „емоционалния багаж“ и най-вече на оптимистичната си визия към живота, особено към собствения им живот. „Колкото до лошите новини, емоционално силните хора са прозорливи. Те добре познават проблема, но не се оставят на песимизма. Те разбират опасността от безнадеждната клопка на негативността и избират да я избягват.“[10] Като една от най-отличителните черти на индивида със здравословно ниво на ЕИ, Vermeulen посочва умението да контролира импулсите си, а оттам и „способността за отлагане на задоволяването на желанието“[11].

➤ Научете още: Ултиматумът на Мъск – урок по лидерство или самозабравил се предприемач

ЕИ ни дава знанието, че чувствата не са слабост, а са „нашата джипиес система за живота“ – своеобразен морален компас, изграден на базата на ценности и емпатия.

Преди човек да предприеме дадено действие, емоционалната му система алармира дали е добре или не, а „номерът е да спрете егото и да допуснете вътрешния си глас… Когато се успокоите и позволите на вашата вътрешна мотивация да поеме ръководството, ще се подобри не само личният ви живот, но и ще спечелите конкурентно място в професионален план.“[12]