Vanessa Urch Druskat, доцент по организационна поведение, описва ситуацията с навлизането на концепцията за емоционална интелигентност (ЕИ) сред мениджърите с думите „капаците им паднаха от очите.“
Посланието, че организационната ефективност зависи в не по-малка степен от коефициента на емоционална интелигентност (КЕИ), както и от коефициента на интелигентност (КИ), набира популярност и съмишленици, но, както продължава Druskat, „още по-важно бе, че идеята съдържаше потенциал за позитивна промяна. Вместо да са принудени да играят с раздадените от съдбата карти, сега хората можеха да предприемат стъпки да повишат емоционалната си интелигентност, за да станат по-ефективни както в работата, така и в личния живот.“[1]
Но тя посочва погрешната тенденция ЕИ да бъде разглеждана „само като компетентност на индивида, докато на практика по-голямата част от работата в организацията се върши от екипи“.[2] Затова насочва своите проучвания в посока тази си теза и открива, че всъщност аналог на индивидуалния КЕИ е колективният КЕИ, който се явява не по-малко ключов фактор за ефективността на групата. Редица изследвания и топ изследователи потвърждават това заключение.
Съдържание
-
- Емоционалната интелигентност е критична характеристика за намиране на работа и напредък в кариерата.
- Емоционалната интелигентност – все по-желано качество у потенциалните служители.
- Извод №1: Резултати се постигат чрез екипна работа и мотивирани служители.
- Извод №2: От гледна точка на организациите инвестирането в емоционално интелигентни служители и екипи ще се окаже ключово за успеха на съответната бизнес единица.
- Извод №3: Налице са всички причини ЕИ да бъде вземана под внимание също толкова сериозно, колкото и класическият интелект.
- Извод №4: Техническите умения сами по себе не дават превъзходство на индивида в организационната среда, ако той не умее да общува ефективно с екипа си или да си сътрудничи с други индивиди.
Емоционалната интелигентност е критична характеристика за намиране на работа и напредък в кариерата
Национално проучване[3] на CareerBuilder в Съединените Американски щати, проведено в периода май-юни 2011 година, с повече от 2 600 мениджъри и специалисти по човешки ресурси, разкрива, че емоционалната интелигентност е критична характеристика за намиране на работа и напредък в кариерата
Получените резултати сочат, че:
- 34% от респондентите поставят по-голям акцент върху ЕИ при наемане и насърчаване на служители след рецесията от 2008г.;
- 71% заявяват, че оценяват ЕИ на служителя повече от КИ (коефициент на интелигентност);

- 59% от участвалите в проучването работодатели твърдят, че не биха наели някого, който има висок КИ, но нисък КЕИ;
- 75% са потвърдили, че ако трябва да избират между двама служители, ще повишат този, който има по-висок процент на КЕИ (коефициент на емоционална интелигентност).
В същото проучване на въпрос „Защо емоционалната интелигентност е по-важна от високия коефициент на интелигентност [или рационалната интелигентност]?“, работодателите отговарят в следния, подреден по важност ред, че според тях служителите с висок ЕИ:
- са по-склонни да запазят спокойствие под натиск;
- знаят как да разрешат ефективно конфликта;
- са съпричастни към членовете на екипа си и реагират съответно;
- са склонни да вземат по-обмислени бизнес решения;
- дават пример.

Rosemary Haefner, вицепрезидент по човешки ресурси в CareerBuilder коментира резултатите, обобщавайки, че „работодателите искат хора, които могат ефективно да вземат решения в стресови ситуации и да съпреживеят нуждите на своите колеги и клиенти, за да постигнат най-добри резултати“[4].
➤ Научете още: Емоционалната интелигентност – ключов фактор за успех в бизнеса и живота
Емоционалната интелигентност – все по-желано качество у потенциалните служители
Изведените по-горе резултати не са просто индикатор, а доказателство, че ЕИ е и се превръща във все по-желано качество у потенциалните служители.
От една страна, по-високият КЕИ позволява на мениджърите да разбират нуждите на хората, за които отговарят, и съответно успяват да ги мотивират по подходящ начин.
От друга, служителите доказват, че работят най-добре, когато към тях се отнасят с уважение и доверие, а ако и от своя страна полагат усилия да развиват емоционалния си интелект, се научават:
- да признават и да се учат от грешките си;
- да контролират емоциите си;
- да слушат, колкото и говорят;
- да приемат критика;
- да проявяват устойчивост.
Същото становище формулира и Снежина Иванова: „Емоционалната грамотност, измерването на емоционалната интелигентност, собствената и на другите, увеличава ефективността на комуникацията и предоставя на мениджъра средство за диагностициране на ситуацията и управление на поведението на човешкия фактор в организацията.“[5]

Goleman, цитирайки думите на Peter Drucker, че „производствената единица е екипът, а не отделният индивид“, допълва:
„…когато хората се съберат.. [ ] …с цел сътрудничество… [ ] …напълно оправдано можем да говорим за коефициент на интелигентност на групата – общата сума от талантите и уменията на всичките ѝ участници. Единствено от този коефициент зависи колко добре ще се справят те със задачата си.“[6]
В подкрепа на това твърдение са и заключенията на Druskat, че „вероятно най-много от всичко един екип може да бъде повлиян от цялостната организационна култура, която разпознава и приветства споделянето на емоции от служителите“[7] и напомня, че точно това се случва в компаниите, които в момента създават най-голямата стойност в новата икономика. Според нея това е и „парчето от пъзела“, което изключително трудно ще бъде внедрено в организации с дълга предистория на служители, насърчавани да оставят емоциите си у дома. Тъй като все още преобладаващата мъдрост е, че чувствата нямат място в офиса и бизнеса.
По-лошото, според Bunker е, че много неопитни мениджъри „страдат от липса на търпение, откритост, емпатия – качества, които на върха на бизнес йерархията стават далеч по-важни от суровия интелект… [ ] …Агресивни и безчувствени, бързо издигнали се мениджъри са готови да оплескат взаимоотношенията с колегите и подчинените – без да разбират, че имат нужда от тези взаимоотношения, за да се справят с проблемите. Проблемите ще се превърнат в кризи, с които мениджърите няма да се справят. Вашата компания, клиентите и служителите ще заплатят цената.“[8]

По повод същата случка, Bezos прави допълнителен коментар пред John Byrne, автор на World Changers, казвайки:
„Умът е дар. Любезността е избор. Дарбите са нещо лесно – в крайна сметка са ти дадени. Изборите могат да бъдат трудни. Ако не си внимателен, можеш да се изкушиш от дарбите, които имаш, и ако го направиш, вероятно ще навредиш на избора си.“[10]
Остава оптимизмът, че този своеобразен урок от един от най-успешно реализираните хора на планетата, както и фактът, че „вече видяхме как финансови експерти с блестящ ум, при това разполагащи с богат набор от данни и специализиран софтуер, са налагали (и продължават да налагат – б.а.) неориентирани в перспектива, себични икономически решения, довели до глобалната финансова криза от 2008г., продължаващото влошаване на състоянието на околната среда и разширяването на подоходното неравенство“[11], ще послужат като доказателство за необходимостта от култивирането на основните компетенции на ЕИ – самопознание, самоконтрол, оптимизъм и мотивация, емпатия, социални умения (по модела на Goleman).
Само по този начин човечеството ще съумее да надскочи индивидуалистичния, поставящ акцент върху „Аз“-а, начин на мислене и да се ориентира към по-зрял, дългосрочен и насочен към благото на планетата процес на вземане на решения.
Извод №1: Резултати се постигат чрез екипна работа и мотивирани служители
Съвременната организационна структура изисква от мениджърите непрекъснато да надграждат не само своите рационални, но и ирационални умения, за да съумеят да изграждат силни взаимоотношения със своите служители, основаващи се на взаимно доверие и уважение.
Създаването на благоприятен работен климат и изграждането на сплотени екипи от ангажирани и мотивирани служители като че ли никога не е било толкова трудно както днес в състояние на свръхтехнологична икономика и благоприятни възможности. Всички ръководители са наясно, че резултати се постигат единствено чрез екипна работа, и че тези резултати биха били по-високи, ако хората се чувстват мотивирани

И не рядко ръководителят „макар и несъзнателно вместо да ги ангажира, ги демотивира“[12].
Силно динамично и високотехнологично, съвременното работно място превърна емоционалната интелигентност от екзотика в необходимо изискване, за да се адаптира всеки от нас към сложната бизнес среда, развивана от различни поколения, до голяма степен и с различни ценностни системи и възгледи. Днес „емоционалното лидерство е искрата, която дава живот на компанията“[13].
Извод №2: От гледна точка на организациите инвестирането в емоционално интелигентни служители и екипи ще се окаже ключово за успеха на съответната бизнес единица
Логично обяснение са думите на Костадинова:
„В бизнес ежедневието, както и в живота като цяло, независимо от естеството на работата ни или езика, на който комуникираме има една константа, която е универсална и това са емоциите, които изразяваме.“[14]
И ако е вярно, че човечеството стои на прага на своеобразна война между човека и машината, между естествения разум и изкуствения интелект, напълно възможно е именно емоциите да се окажат спасителният пояс за хората, поддържащ ги над повърхността на океана от дигитални иновации и бизнес начинания.
Единствено необходимо е чувствата да не бъдат възприемани като слабост, а да се култивират по възможно най-добрия начин и пълният им потенциал да бъде впрегнат в посока реализиране на лични, професионални и социално значими цели.
В подкрепа на това твърдение е заключението на специалистите от Национална мрежа за оценка на компетенциите, посочващи ЕИ като „ключова компетенция за упражняването на всяка професия и длъжност, независимо от нивото ѝ в организационната йерархия и професионалната област. Управлението на хора, лидерството и работата в екип е разрешаване на проблеми, предимно на емоционално ниво.“[15]
Извод №3: Налице са всички причини ЕИ да бъде вземана под внимание също толкова сериозно, колкото и класическият интелект
Anastasia Noela посочва, че десетилетия изследвания са потвърдили ЕИ като критичен фактор, отличаващ топ служителите и мениджърите от групата[16]. Този набор от социално-емоционални способности помага на индивида да се свърже с колегите си, да изгради силни взаимоотношения и да разбере как емоциите влияят на представянето.

Lauren Landry, асоцииран директор по маркетинг и комуникации на Harvard Business School Online (HBSO), дава конкретен отговор на въпроса „Защо е важна емоционалната интелигентност?“[17]. Според нея „лидерите задават тона на своята организация“ и ако КЕИ е нисък, това води до по-ниска ангажираност на служителите и по-висок процент на текучество. Goleman дава сходен отговор на въпроса „кое оказва най-силно влияние върху крайния финансов резултат на една компания“, а именно – настроението на лидера.
„Емоционалната интелигентност на ръководителите – тяхното самопознание, емпатия, взаимоотношения с околните – има ясна връзка със собственото им представяне на работното място. Нови изследвания обаче показват, че емоционалният стил на лидера също така ръководи настроението и поведението на околните – чрез неврологичния процес, наречен заразително настроение.“[18]
Извод №4: Техническите умения сами по себе не дават превъзходство на индивида в организационната среда, ако той не умее да общува ефективно с екипа си или да си сътрудничи с други индивиди
Единствено, овладявайки ЕИ, човек би могъл да придобие уникално предимство и да напредне в кариерата или както пише Goleman:
„Всички най-ефективни лидери си приличат по един решаващ начин: всички те имат висока степен на това, което стана известно като емоционална интелигентност. Не че КИ и техническите умения са без значение, но… те са първоначалните изисквания за ръководни длъжности.“[19]
[1] Друскат, В.У., Улф, С., Изграждане на груповата емоционална интелигентност, 10 задължителни четива по Емоционална интелигентност, Хермес, 2020, стр. 95
[2] Друскат, В.У., Улф, С., Изграждане на груповата емоционална интелигентност, 10 задължителни четива по Емоционална интелигентност, Хермес, 2020, стр. 95 – 96
[3] Проучване е проведено онлайн в САЩ от Harris Interactive © от името на CareerBuilder сред 2662 американски мениджъри по наемане (неправителствени) между 19 май 2011 г. и 8 юни 2011 г. (процентите за някои въпроси са базирани на подгрупа, базирана на относно техните отговори на определени въпроси). При чисто вероятностни проби от 2662 може да се каже с 95 процента вероятност, че общите резултати имат грешка в извадката от +/- 1,90 процентни пункта, https://bit.ly/3dkMcxn, последно достъпен 17.02.2021г.
[4] Seventy-One Percent of Employers Say They Value Emotional Intelligence over IQ, According to CareerBuilder Survey, https://bit.ly/3dkMcxn, последно достъпен 01.04.2021г.
[5] Иванова, С., Емоционална интелигентност и управление поведението на човек, Стопанска академия „Д. А. Ценов“, Свищов, 2017, ISSN: 2367-7384, Issue 4, pp. 17-32
[6] Голман, Д., Емоционалната интелигентност, Изток-Запад, 2011, стр. 223-224
[7] Друскат, В.У., Улф, С., Изграждане на груповата емоционална интелигентност, 10 задължителни четива по Емоционална интелигентност, Хермес, 2020, стр. 117 – 120
[8] Бънкър, А.К., Крам, К., Тинг, Ш., Млади и неопитни, 10 задължителни четива по Емоционална интелигентност, Хермес, 2020, стр.185
[9] Стоун, Б., Магазин за всичко: Джеф Безос и векът на Amazon, Жануа`98, София, 2016, стр.156
[10] Бърн, Д., Хората, които промениха света, Изток-Запад, София, 2012, стр.105
[11] Глен, Д., Гордън, Т., Флореску, Е., Човешкото бъдеще: Хоризонти на развитие, Изток-Запад, София, 2015, стр. 27
[12] Docheva, D., Как да създадем ангажираща среда чрез емоционалната интелигентност, LinkedIn, 10.10.2019, https://bit.ly/2LXcryC, последно достъпен 01.04.2021г.
[13] Голман, Д., Бояцис, Р, Маккий, А., Истинското лидерство, 10 задължителни четива по Емоционална интелигентност, Хермес, 2020, стр. 57
[14] Костадинова, И., Дефинириане на категориите „емоционална и социална интелигентност“ за целите на практикоприложни изследвания, Научни трудове на Русенския университет, 2013, том 52, серия 5.1, https://bit.ly/3ct3kAE последно достъпен 01.04.2021г.
[15] Оценка на емоционалната интелигентност, Национална мрежа за оценка на компетенциите, http://bit.do/fNstL, последно достъпен 01.04.2021г.
[16] Noela, A., Emotional intelligence in the digital era, Today Software Magazine, https://www.todaysoftmag.com/article/2146/emotional-intelligence-in-the-digital-age, последно достъпен 01.04.2021г.
[17] Landry, L., Why Emotional intelligence is important in leadership, Harvard Business School, 03.04.2019, https://online.hbs.edu/blog/post/emotional-intelligence-in-leadership, последно достъпен 01.04.2021г.
[18] Голман, Д., Бояцис, Р, Маккий, А., Истинското лидерство, 10 задължителни четива по Емоционална интелигентност, Хермес, 2020, стр. 35
[19] Landry, L., Why Emotional intelligence is important in leadership, Harvard Business School, 03.04.2019, https://online.hbs.edu/blog/post/emotional-intelligence-in-leadership, последно достъпен 17.02.2021г.
Подобни статии
Как да изградите ефективен екип? [8 + 2 техники за успех]
Как се изгражда високоефективен екип? Защото стартирането на бизнес не е най-трудната част от предприемачеството.
5 урока по лидерство, които ще ви вдъхновят и замислят
Вижте 5-те урока по лидерство, които ние научихме от книгата „Лидерството – стратегия и тактики“ на Джоко Уилинк.
10 съвета при търсене на инвестиция за стартиращ бизнес
Няма идеална рецепта при търсене на инвестиция за стартиращ бизнес, но има някои добри практики, които могат да намалят грешките. Вижте ги.

Startup Factory e организация с нестопанска цел, която работи активно вече шеста година за развитието на дигиталните и предприемачески умения на ученици, студенти и възрастни от Русе и региона. Организираме обучения и тематични събития в три направления: ПРОГРАМИРАНЕ, ДИЗАЙН и ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Популяризираме възможностите, които предоставят децентрализираните технологии и БЛОКЧЕЙН и тяхното приложение в бизнеса. Предоставяме обучителни ресурси и свободни за ползване инструменти.