fbpx

В първа част на материала Ефекти върху здравето от градските зелени площи ви запознахме с концепцията на Световната здравна организация (СЗО) за градските зелени пространства, като част от по-широк екологичен контекст и имащи потенциала да спомогнат за справяне с проблемите „нагоре по веригата“, т.е. по превантивен начин – считан и за по-ефективен подход, вместо със закъснялата реакция „надолу по веригата“ – т.е. с последиците от нездравословния начин на живот и влошеното здраве.

Какви са останалите ефекти, над които всеки от нас си заслужава да се замисли?

Буфериране на антропогенния (възникнал в резултат на човешка дейност) шум

Шумовото замърсяване е основна и нарастваща заплаха за човешкото здраве поради продължаващата урбанизация, нарастващия обем на трафика, промишлените дейности и намаляващата наличност на тихи места в градовете. Доказателства на СЗО сочат, че добре проектираното градско зелено пространство може да буферира шума или негативното възприемане на шума, излъчван от неестествени източници, като например автомобилния трафик, и да осигури облекчение от градския шум.

Възниква въпрос, породен от родната действителност… след като десетилетия наред проучвания доказват ефективността на растителните пояси дори в градска среда, защо те се унищожават, вместо да се поддържат и разширяват? Защо градоустройствените планове дават предимство на метални съоръжения, каменни разделители и тонове бетон вместо на естествени зелени прегради, които биха направили живота на всички нас – от деца до възрастни, значително по-здравословен и пълноценен?

И не – това не са риторични въпроси…

Растителността се счита за средство за намаляване на шумовото замърсяване на открито, главно в райони с голям трафик. В доклада СЗО цитират и проучване в Uttar Pradesh, India, показващо значително намаляване на шумовото замърсяване от трафика посредством растителни пояси с ширина 1,5 – 3 м и сходен диапазон на височина, което води до по-голямо намаляване на шума дори с увеличаване на честотата на шума. Това потвърждава констатациите от редица по-ранни проучвания в Европа и Северна Америка, показващи, че комбинацията от земна маса и растителност е най-ефективна за намаляване на шума от трафика, като например изследване на Huddart от 1990 г. (!), което демонстрира ефективността на 10 м дървесни пояси.

 

tree street

Интересен нюанс върху истинността на последното твърдение добавя през 2011 г. Yang, който заедно със свои колеги предприема експеримент и доказва, че над половината от участниците реално надценяват способността на крайпътната растителност да намалява шума. Изследователите предполагат, че тъй като над половината от участниците вярват, че растителната бариера може да намали шума, растенията дефакто влияят на емоционалната обработка на хората и че следователно все пак има психологически механизъм, който се задейства при възприемането на намаляване на шума и особено в нивото на затихване на шума.

Т.е., дори да не приемате физическите доказателства за смекчаване на шума посредством растителните пояси, то няма как да пренебрегнете емоционалните възприятия на хората.

Подобна емоционална гледна точка е възможно да се подсили и от други фактори, например шум от фонтан, водопад, поток или песен на птици, твърдят Coensel и съавторите му в белгийско проучване от 2011 г. Добавянето към „пейзажа“, наситен от градски трафик и шумово замърсяване, на звук от фонтан реално намалява възприеманата сила на шума от пътния трафик, но само ако последният има ниска времева променливост. Същевременно птичите звуци значително подобряват „благозвучието“ на градския пейзаж, повече отколкото звука на фонтан. Авторите заключават, че качеството на звуковия пейзаж се влияе от значението, придавано и на всички останали звуци, които е възможно да се преплетат.

Намалено излагане на замърсен въздух

Доказателства за смекчаващите ефекти на градските зелени площи върху излагането на антропогенни замърсители на въздуха в градовете са резултат от редица проучвания. Растителността може да намали въздействието на пътния трафик и индустриите и да подобри качеството на въздуха в градските жилищни райони, осигурявайки ползи за общественото здраве. Градските жители в различни държави признават ролята на зелените площи за подобряване на възприемането на качеството на въздуха. Дърветата и останалата растителност могат да намалят нивата на замърсители на въздуха и да намалят атмосферния въглероден диоксид чрез съхранение и улавяне на въглерод. Следователно зелените пространства осигуряват непреки ползи за здравето в допълнение към тези, свързани с прекия контакт със зеленина.

outdoor-breath

Намаляване на ефекта на градския топлинен остров

Сградите, бетонът, асфалтът и човешката и индустриалната дейност в градските райони са причина градовете да поддържат по-високи температури от здравословните. Това увеличаване на топлината е известно като градски топлинен остров.
Свързаната с топлината заболяваемост е сред основните проблеми на общественото здраве, твърдят от СЗО (2015). Ефектът на градския топлинен остров може сериозно да застраши здравето на хората, особено по време на екстремни горещини, на каквито ставаме свидетели последните години.

Възникването на градските топлинни острови е вследствие на замяната на растителността с непроницаеми топлопоглъщащи повърхности в градските райони. Излагането на прекомерна топлина е свързана с повишена заболеваемост и смъртност, особено в уязвими субпопулации като възрастните хора. В САЩ проучване на Harlan (2006) доказва, че гъсто населените райони, недостатъчната растителност и ниските нива на открити пространства за сметка на свръхзастрояването в кварталите са значително свързани с повишените температури и разрастващите се градски топлинни острови. По време на по-топло време дърветата могат да осигурят сянка и да редуцират употребата на климатици и, особено в по-топлите страни, те могат да осигурят удобни условия на открито и да позволят на хората да избегнат топлинния стрес. Друг преглед показва, че градската зеленина, включително паркове, улични дървета и зелени покриви, смекчават негативните ефекти на градските топлинни острови.

И все пак… презастрояването и бетонирането остават с приоритет в градската (и не само) среда на България.

heatwave

Засилено проекологично поведение.

Проекологичното поведение може да се дефинира като поведение, което съзнателно се стреми да сведе до минимум отрицателното въздействия на своите действия върху естествения и изградения свят“ (Kollmuss & Agyeman, 2002). Пред лицето на изменението на климата, за което се очаква да има все по-сериозни вредни последици за здравето, подходът нагоре по веригата за минимизиране и смекчаване на последиците от него е част от насърчаването на проекологично поведение.

Изследвания показват, че прекарването на повече време сред природа или зелени градски области, може да увеличи сътрудничеството и устойчивите намерения и поведение, когато екологични проблеми са обект на обществени обсъждания. Детските преживявания сред природата на свой ред мотивират екологичната отговорност на възрастните (Well & Lekies, 2006).

eco-activism

Гражданските движения и граждански активните хора са от особена значимост в посока, развитието на тези перспективи. Ако действията за опазване на околната среда се възприемат на много по-широко обществено ниво, хората ще могат съвместно да допринесат за значително намаляване на въглеродните емисии, като по този начин потенциално ще бъдат предотвратени или редуцирани вредните ефекти от изменението на климата върху здравето.

Оптимално излагане на слънчева светлина и подобрен сън

Ако достъпът до зелени площи по естествен път увеличава времето, прекарано на открито сред общността, това вероятно ще бъде придружено от повишено излагане на слънчева светлина, което може да има както положителни, така и отрицателни ефекти.

Хората получават по-голям процент витамин D чрез излагане на слънчева светлина, а оптималните нива на посочения витамин са важни за цялостното здраве и благополучие, особено за плътността на костите. Така че достъпът до зелени площи и възможността населението да прекарва повече време на открито по слънчевите лъчи може да допринесе за по-добри нива на витамин D и свързаните с това ползи за здравето. Това може да е особено важно за северноевропейците, в чиято естествена среда липсва високо ниво на слънчева светлина през значителна част от годината, както и за по-възрастните хора, тъй като способността за синтез на витамин D намалява с възрастта.

Но… естествената светлина също така съдържа спектър от светлинни дължини, някои от които могат да бъдат полезни, а други – вредни. Прекомерното излагане до слънчева светлина носи риск от излагане на опасни нива на ултравиолетова светлина. Интересно е все пак, че редица изследвания предполагат, че UV-индуцираното освобождаване на азотен оксид от кожата може да има неочаквани ползи за здравето, включително намаляване на честота на хипертония и сърдечно-съдови заболявания.

sun-city

Тези на пръв поглед противоречащи си хипотези, всъщност водят до един категоричен извод: „шарената сянка“, както я наричаме в България, или балансираното излагане на слънчеви лъчи, което ни осигуряват умерено и устойчиво залесените градски части, е това, от което всяко общество се нуждае.

Не на последно място, адекватният сън е от решаващо значение за доброто здраве, докато лишаването от сън е свързано с неблагоприятни последици за здравето като метаболитен синдром, сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност и неврокогнитивни разстройства, като деменция. В доклада си СЗО цитират австралийско проучване, доказващо, че тези, които живеят в по-екологични квартали, са в по-малък риск от недоспиване. Друго изследване (в САЩ) установява, че достъпът до естествена среда намалява разпространението на самоотчитания недостатъчен сън при възрастни, особено мъже. Следователно достъпът до зелени площи може да е от полза за здравето чрез увеличаване на излагане на хората на естествени модели на дневна светлина, като по този начин помага за поддържане на циркадните (биологични) ритми.

Заключение

Кое налага да се говори за нещо толкова очевидно като ефекта върху здравето ни от зелените градски площи?

През 2022 година доклад на Headway заключава, че преките и непреките ефекти от изменението на климата върху психичното здраве са безспорни и засягат най-уязвимите групи най-силно и могат да отключат психологически стрес, по-висока смъртност и повишени нива на самоубийства. Докладът поддържа психичното здраве в 28 европейски страни, като използва 55 ключови показателя за ефективност (KPI), подчертава явните разлики в отношението към състоянието на психичното здраве и как отделните държави са подготвени да се справят с проблемите и да подкрепят своите граждани. Като продължение на тенденцията, която вече се вижда в резултатите от 2021 г., северноевропейските страни като цяло имат по-добри резултати в индекса, докато Румъния, България и Словакия са сред тези с най-ниски общи резултати.

Вероятно в резултат на тази тенденция мнозинството българи, в стремеж да съхранят физическото и психическото си здраве, търсят спасение от градския шум и замърсяването сред природата и селските райони. Но бягството не решава и не оправдава неглижирането на необходимостта от устойчивото озеленяване и съобразена със здравето и благосъстоянието ни градска среда – среда, в която прекарваме по-голямата част от живота си, и въпреки това пренебрегваме нейното качество. Мерим успеха на успешно развиващия се град в тонове бетон и асфалт, построени, отдадени и продадени жилищни и офис сгради, нива на смъртност и безработица…

А истинското мерило… си остава здравето.

Махаме с лека ръка при поредния огромен строителен обект изникнал сред малкото останало свободно междублоково пространство. Сечта на градските дървета не ни прави впечатление и се задоволяваме с кухи обяснения за необходимост, урбанизация, градоустройственост, удобна градска среда и т.н. Предпочитаме лични автомобили за всеки член от семейството, вместо здравословни и екологични алтернативи за придвижване в градска среда.
Губим връзката с природата, подмамени от модерност и удобство, но истината е, че плащаме със здравето си… И със здравето на децата ни.

Прочетете или си припомнете първа част от Ефекти върху здравето от градските зелени площи.

Източник: Urban green spaces and health, A review of evidence, Copenhagen: WHO Regional Office for Europe, 2016

Автор на статията: Ана Тодорова

Подобни статии

Настоящата публикация е създадена от екипа на сдружение Startup Factory в рамките на проект Развитие на дигитални и предприемачески умения в Русе и региона“, който се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Startup Factory и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Америка за България - партньори на StartupFactory

Фондация „Америка за България“ е независима, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната.

Фондацията е плод на успеха на Българо- американския инвестиционен фонд (БАИФ), създаден през 1991 г. от Конгреса на САЩ с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. За повече информация: us4bg.org

Лого БФЖ

Startup Factory e организация с нестопанска цел, която работи активно вече шеста година за развитието на дигиталните и предприемачески умения на ученици, студенти и възрастни от Русе и региона. Организираме обучения и тематични събития в три направления: ПРОГРАМИРАНЕ, ДИЗАЙН и ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Популяризираме възможностите, които предоставят децентрализираните технологии и БЛОКЧЕЙН и тяхното приложение в бизнеса. Предоставяме обучителни ресурси и свободни за ползване инструменти.

Сподели с приятели