Ефекти върху здравето от градските зелени площи [I-ва част]

Връзките между зелените площи и здравето са били признати през цялата история и са били една от движещите сили зад движението за градски паркове през 19 век в Европа и Северна Америка. В скорошен свой доклад Световната здравна организация (СЗО) обобщава наличните доказателства за ползите на градските зелени площи, като подобрено психично здраве, намалени сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност, затлъстяване и риск от диабет тип 2, както и подобрени резултати при бременност. Механизмите, водещи до тези ефекти върху здравето, включват психологическа релаксация и облекчаване на стреса, повишена физическа активност, намалено излагане на шум, излишна топлина и замърсен въздух. 

Характеристиките на градските зелени пространства се разглеждат от гледна точка на тяхното значение за общественото здраве и приложимост за мониторинг на напредъка към целите, определени в международни ангажименти като Декларация от Парма в Европейския регион на СЗО и Глобалните цели за устойчиво развитие на ООН. Две са причините и от екипа на Startup Factory да обърнем внимание на този доклад: от една страна, отговорността за личното и общественото здраве налага необходимостта всички да говорим за проблема с презастрояването и липсата на адекватна политика за озеленяване на градския пейзаж; от друга, като организация, насърчаваща бизнес начинанията, ще припомним, че всеки обществен проблем съдържа в себе си бизнес възможност. А повярвайте ни, проблемите са много и възможности не липсват…

Вероятно не случайно и от Световната здравна организацията идентифицират „съживяване“ на интереса към значението на зелените площи за поддържане на здравословния живот в градските райони. Много от механизмите за подобни връзки обаче са слабо разбирани или са липсвали конкретни научни доказателства. Но ето че 21-ви век и новите изследователски технологии разширяват възможностите за изучаване асоциациите между зелените площи и здравето с нарастваща сложност и спомагат за удовлетворяването на съвременните научни стандарти за доказателства.

Това по-прецизно разбиране за влиянието на градските зелени площи върху живота ни може да допринесе за справяне с основните проблеми на общественото здраве, свързани и с незаразните болести. В цяла Европа и извън нея предотвратимите незаразни заболявания, като психични заболявания, затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2 и рак, остават основни фактори, които не само засягат здравето и благосъстоянието, но също така повишават разходите за здравеопазване и намаляват производителността на работната сила. Много от тези заболявания са свързани с хроничен стрес и фактори, свързани с начина на живот, като силно подценяваната недостатъчна физическа активност. 

Всъщност градските зелени пространства, като част от по-широк екологичен контекст, имат потенциала да спомогнат за справяне с проблемите „нагоре по веригата“ по превантивен и считан за по-ефективен начин от подхода „надолу по веригата“, таргетиращ единствено последиците от влошеното здраве. 

Тук се идентифицира, от една страна, ролята на държавата като стимулираща и подкрепяща развитието на зелена градска страна, и от друга, на бизнеса като инициатор на промяната и генератор на креативни идеи за справяне с проблемите нагоре по веригата.

Това не е първият официален документ на СЗО, алармиращ и предоставящ доказателства и насоки относно необходимостта от зелени площи във връзка с ползите за общественото здрави. 

Доклад на СЗО относно градското планиране, околната среда и здравето, публикуван през 2010 г., посочва, че зелените площи могат да повлияят положително на физическата активност, социалното и психологическото благополучие, до подобрят качеството на въздуха и да намалят излагането на шум.  Друг доклад оценява въздействието на зелените площи върху физическата активност и техния потенциал за намаляване на неравнопоставеността в общественото здраве. В него се посочва, че „… достъпът до обществено открито пространство и зелени площи с подходящи съоръжения за отдих за всички възрастови групи е необходим за подпомагане на активния отдих“, но признава, че може да са необходими мултидисциплинарни и междусекторни интервенции за подпомагане на групи в неравностойно положение, където нивата на физическа активност на най-ниски (СЗО, 2013).

Изведените от СЗО доказателства за ползите за здравето от градските зелени площи се фокусират върху изследвания, публикувани в периода 2006 – 2016 години. Същевременно докладът прави опит да формулира и основните характеристики на т.нар. „градско зелено пространство“, а именно: „Градските зелени пространство могат да включват места с „естествени повърхности“ или „естествени условия“, но могат също така да включват специфични видове градска зеленина, като например улични дървета, и може също да включват „синьо пространство“, което представлява водни елементи, вариращи от езера до крайбрежни зони. Типичните зелени площи в градските райони са обществени паркове: други дефиниции могат също да включват частни градини, гори, детски площадки, зони без удобства, крайречни пешеходни пътеки, плажове и т.н.“ 

Как точно се отразяват зелените градски площи върху човешкото здраве и благополучие?

Механизмите, които се основават на връзките между достъпа до зелени площи и здравето, са сложни, но доказано взаимодействащи си. Достъпът до зелени площи може да доведе до ползи за здравето по различни пътища, някои от които е възможно да имат синергичен ефект. Hartig (2014) предлага четири основни взаимодействащи си начина, чрез които природата или зелените площи в е възможно да допринесат за здравето: подобрено качество на въздуха, повишена физическа активност, намаляване на стреса и по-голямо социално сближаване. 

Lachowycz & Jones (2013) от своя страна подчертават физическата активност, ангажираността с природата и релаксацията, както и социалните дейности и взаимодействия като основни пътища към здравето. Други учени предлагат модел, който набляга на здравето и дихателните пътища и устойчивостта към заболявания, свързани с емпатията, социалния капитал и сплотеността и физическата активност. Kuo (2015) предлага централна роля за подобреното имунно функциониране като пътека между природата и здравето, като признава, че може да има множество пътища, някои от които могат да си взаимодействат и да предлагат както преки, така и непреки ползи. 

Но нека разгледаме основните ползи една по една и всеки сам да си направи изводите за основните ефекти върху здравето от градските зелени площи.

Подобрена концентрация, релаксация и възстановяване

От векове ни е известно, че контактът с природата може да бъде възстановителен, като две основни теории се опитват да обяснят ползите за психичното здраве от взаимодействието с природата:

• Теорията за психофизиологичното намаляване на стреса предполага, че контактът с природата, дори самото съзерцание на природни гледки, може да има положителен ефект за хората с високи нива на стрес, като ги пренасочи към положително емоционално състояние (Ulrich, 1983). Тъй като хората са инстинктивно предразположени да възприемат незастрашаващи естествени стимули за релаксиращи, излагането на тези стимули задейства реакция на парасимпатиковата нервна система, водеща до усещане за подобрено благополучие и релаксация;
• Теорията за възстановяване на вниманието предполага, че неволното внимание, отделено на интересни и богати стимули в естествени условия, помага за подобряване на представянето при когнитивно изискващи задачи (Kaplan, 1991). Хората имат два вида внимание: насочено внимание, което изисква усилие, и следователно е ограничен ресурс, и неволно внимание без усилие. Работата по специфични задачи, изискващи директно внимание, изчерпва този ограничен ресурс, докато неволното внимание, което се улеснява в естествена среда, го възстановява и следователно подобрява когнитивните резултати.

Подкрепа за тези теории дават различни проучвания, които демонстрират възстановителни физиологични реакции, свързани с гледане или пребиваване в зелено пространство, включително понижено кръвно налягане, сърцебиене, кожна проводимост и мускулно напрежение. Доказателства  за психо невроендокринни реакции към горската среда се основават на наблюдавани асоциации с по-ниски концентрации на кортизол, по-нисък пулс, по-ниско кръвно налягане, по-голяма активност на парасимпатиковия нерв и по-ниска активност на симпатиковия нерв в сравнение с градската среда. 

Подобно заключение се подкрепя и от проучване (2015), основано върху данни от носими устройства за електроенцефалография, за да демонстрира ефекта от кратка разходка сред зелено пространство върху мозъчната дейност като подобрена релаксация и възстановяване. Доказано е също, че ходенето в естествена среда води до по-силни краткосрочни когнитивни ползи в сравнение с движението в свръх застроена градска среда (2016).

Подобрен социален капитал (социално сближаване)

Съществува добре познат защитен ефект на социалните взаимоотношения върху здравето и благосъстоянието, докато социалната изолация от своя страна е известен предиктор на заболеваемостта и смъртността. 

Зелените площи могат да играят важна роля за стимулиране на социални взаимодействия и насърчаване на чувството за общност (2004). В проучване от 2013 г. в Нидерландия се разкрива връзката между количеството и, още по-силно, качеството на зеленината в уличния пейзаж и възприеманото социално сближаване в рамките на отделни квартали. В проучването социалното сближаване се определя като чувство за общност с акцент върху доверието, споделените норми и ценности, позитивните и приятелски взаимоотношения и чувство за приемане и принадлежност. 

Изследователите разработват конкретен индикатор за социално сближаване въз основа на данни от въпросника. Обратно, недостигът на зелени площи в околната среда е свързан с чувство на самота и липса на социална подкрепа. Доказано е също, че различни видове градски зелени площи улесняват социалните мрежи (реалните социални мрежи, а не дигиталните) и насърчават социалното включване на деца и юноши (2009). Извеждат също някои доказателства, че предоставянето на нови зелени площи в необлагодетелствани квартали, може да намали престъпността (Branas, 2011; Chong, 2013).

За съжаление, формулираните по-горе твърдения от доклада на СЗО демонстрират, че връзките между социалното благополучие и зелените площи са сложни и докато цитираните изследвания успешно разкриват асоциации, основните механизми остават трудни за идентифициране. 

Какво се има предвид?

Практиката показва, че социалното благополучие може и да не се повлияе благоприятно от зелените и открити пространства, които се възприемат като опасни или където хората участват в антисоциално поведение. Тези проблеми могат да бъдат разрешени чрез правилното управление и поддръжка, което насочва вниманието към друг, незасегнат в конкретния доклад от СЗО проблем, а именно необходимостта от активна държавна политика и гражданска инициативност по отношение на запазването, развитието и разширението на зелените градски площи. 

Подобрено функциониране на имунната система

Японски проучвания откриват връзки между посещението на гористи местности и полезни имунни реакции, включително експресията на противоракови протеини. Това предполага, че имунната система може да се повлияе от релаксацията, осигурена от естествена среда или чрез контакт с определени физически или химични фактори в зеленото пространство. Доказано е, че децата с най-голяма проява на специфични алергени и бактерии през първата си година е най-малко вероятно да имат повтарящи се хрипове и алергична сенсибилизация. Друг предложен имунологичен път е чрез излагане на различни микроорганизми в естествена среда, които могат да играят имуно регулираща роля.

Повишена физическа активност, подобрена физическа форма и намалено затлъстяване

През 2010 година СЗО определя липсата на физическа активност като четвъртия рисков фактор за глобална смъртност. Липсата на физическа активност става все по-разпространена в много страни и рефлектира в неподозирани последици за разпространението на незаразните болести и общото здраве на населението по света. 

Признато е, че няколко фактора на околната среда допринасят за липсата на физическа активност в градовете, сред които големият трафик и липсата на паркове и пешеходни пътеки. 

Отново Hartig (2014) идентифицира редица доказателства за връзка между зелените площи и нивата на физическа активност. Релациите може да варират значително в зависимост от  засегнатите подгрупи от населението, но авторите са категорични, че ходенето за развлечение в зелена среда се отразява безспорно по-ползотворно в сравнение с движението като ежедневен метод за придвижване в мръсна и застроена градска част.

Редица други проучвания от различни точки по света, доказват, че развлекателното ходене, повишената физическа активност и намаленото време на заседнал живот са свързани с достъпа и използването на зелени площи при деца и възрастни. Almanza и множество негови колеги през 2012 година използват сателитни изображения с глобална система за позициониране (GPS) и данни от акселерометър от деца в САЩ, за да демонстрират, че излагането на зелени площи, измерено чрез индекса за нормализирана разлика в растителност (NDVI), който отразява способността за поглъщане на светлината от растенията, е положително свързано с умерена до интензивна физическа активност.

В свои изследвания Björk (2008) и De Jong (2012) независимо един от друг разкриват положителна релация между висококачествените зелени площи в кварталите и по-високите нива на физическа активност, както и подобрената самооценка на здравето. Висококачественото зелено пространство е определяно като притежаващо сравнително голям брой съоръжения за отдих, оценени от експерти, включително качества, свързани с наличието на исторически и културни забележителности, простор и спокойствие, богатство на биологични видове и девствена дива природа. 

Проучване от 2012 г. в Обединеното кралство, обхващащо деца на възраст 10-11 години, доказва, че времето прекарано сред озеленени пространства, допринася за:

• над 1/3 от всички видове умерена до интензивна физическа активност на открито, възникващи през делничните вечери, 
• над 40% в събота и 
• почти 60% в неделя;

Освен това връзките между използването на зелени площи и активността са последователни през всички сезони. В испанско проучване от 2014 е установено, че животът в по-зелени жилищни райони и близостта до гори е свързан с по-малко заседнало време и намален риск от наднормено тегло или затлъстяване на децата.

Един от начините, по който зеленото пространство може да бъде свързано със здравето, е чрез повишените ползи от физическата активност в зелени или естествени места. „Зелените упражнения“, дефинирани като физическа активност, предприета в зелена или естествена среда, се предполага, че са по-полезни от други видове упражнения. Например бягането в парк се свързва с по-възстановяващо преживяване в сравнение със същото упражнение в застроена, градска среда и дори във фитнес залата. 

Анализ на Barton от 2010 на десет различни проучвания отново от Обединеното кралство показва множество ползи за психичното здраве от физическата активност в зелена среда, а проучване на Mitchell три години по-късно, идентифицира връзка между физическата активност в естествена среда и намаления риск от лошо психично здраве, докато активността в други видове среда не е свързана със същата полза за здравето.

Естествено, асоциациите между зелените площи и физическа активност неминуемо се фокусират и върху промяната на поведението, като се подчертава необходимостта някои зелени площи потенциално да насърчават и по-високи нива на физическа активност. 

Не на последно място, доказано е, че физическата активност подобрява сърдечно-съдовото здраве, психичното здраве, неврокогнитивното развитие и общото благосъстояние и предотвратява затлъстяването, рака и остеопорозата. Осигуряването на привлекателно градско зелено пространство може да насърчи хората да прекарват повече време на открито и да улесни физическата активност. Следователно осигуряването на зелени площи, които да насърчават хората да бъдат активни, е важно за общественото здраве и отново ни връща на необходимостта от целенасочена държавна политика в посока повишаване качеството на градското зелено пространство и правилната му поддръжка.

В този контекст Sugiyama & Thompson през 2008 демонстрират връзка между качеството на откритото пространство в жилищните квартали, които насърчават по-малко заседналия начин на живот, и повишеното ходене сред възрастни хора, а оттам и в подобреното качество на живот на последните. Дори за хора с психични заболявания, живеещи в градски райони, и които умишлено или не биват изолирани от активен социален живот, физическата активност в зелени площи може да бъде доказано полезна според същите учените.

Очаквайте втора част от Ефекти върху здравето от градските зелени площи

Източник: Urban green spaces and health, A review of evidence, Copenhagen: WHO Regional Office for Europe, 2016

Автор на статията: Ана Тодорова

Подобни статии

Настоящата публикация е създадена от екипа на сдружение Startup Factory в рамките на проект „Развитие на дигитални и предприемачески умения в Русе и региона“, който се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Фондация „Америка за България“ е независима, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната.

Фондацията е плод на успеха на Българо- американския инвестиционен фонд (БАИФ), създаден през 1991 г. от Конгреса на САЩ с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. За повече информация: us4bg.org

Startup Factory e организация с нестопанска цел, която работи активно вече шеста година за развитието на дигиталните и предприемачески умения на ученици, студенти и възрастни от Русе и региона. Организираме обучения и тематични събития в три направления: ПРОГРАМИРАНЕ, ДИЗАЙН и ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Популяризираме възможностите, които предоставят децентрализираните технологии и БЛОКЧЕЙН и тяхното приложение в бизнеса. Предоставяме обучителни ресурси и свободни за ползване инструменти.