Калоян и Ивайло от GreenUp: Или ще има “зелено” бъдеще или изобщо няма да има бъдеще

GreenUp е платформа за устойчиви решения, чиято основна мисия е да подкрепя зелените иновации и кръговата икономика. За целта екипът на организацията провежда семинари, хакатони и разнообразни акселераторски програми, за да подкрепят устойчиви стартъпи.

Каква е разликата между зелена и кръгова икономика? Колко трудно е страната ни да премине към кръгова икономика и помага ли държавата на бизнеса  в този процес? Вярва ли българското общество в конспирации, достатъчно информирани ли са младите и къде е мястото на образователната ни система в процеса към завръщането ни към естествения ритъм на живота? Прочетете в най-новото ни интервю с нашите партньори от GreenUp.

Интервюто подготви: Ана Тодорова

Здравейте, благодарим ви за това интервю. Срещаме се с вас по повод инициативата Circular Startups Challenge. Бихте ли ни разказали малко повече за нея?

Circular Startups Challenge е онлайн акселераторска програма за създаване на Кръгови Стартъпи. По време на 8 онлайн сесии ще запознаем 30 участници с различните концепции и възможности произлизащи от кръговата икономика. Също така ще ги свържем с ментори и ще им предоставим ресурси, които те могат да използват за да създадат прототип на кръгово решение. От май до август ще работим заедно с участниците и ще им помогнем да сформират екипи, да се фиксират върху устойчиви бизнес идеи и ще им помогнем да създадат минимална версия на техен продукт или услуга. Целта е да помогнем на предприемачи с допълващи се компетенции да се съюзят и да предложат решения на екологични проблеми, известни на всички нас.

В световен мащаб доста конспиративни теории се опитват да убедят хората, че проблеми като климатичните промени, глобалното затопляне, недостигът на храна, изчерпването на ресурсите са измислица. Какво е преобладаващото мнение сред българския бизнес?

Относно преобладаващото мнение сред българския бизнес нямаме конкретна информация или данни от професионално и неутрално проучване. Според нас обаче кръговата икономика и кръговия подход към дейности, независимо дали в бизнес или лично отношение, са естествен и дори традиционен начин на мислене и живот. Българите са пестелив народ, свикнали да правят от нищо нещо, затова ценят и пестят ресурсите си. Това не е просто актуален тренд. Кръговият начин на производство не трябва непременно да се свързва в климатичните промени, недостиг на храна и другите теми които се коментират в медиите. То е просто най естествения начин на производство открай време и това няма връзка дали около него се развиват конспиративни теории или не.

От множеството ви инициативи, как преценявате – разбират ли българските младежи смисъла на кръговата икономика?

Забелязваме че има млади и образовани хора, които показват интерес към кръговата икономика. С нашите инициативи се стремим да информираме и мотивираме хората и да ги събираме заедно. Така им даваме възможност те сами да създават и развиват решения, на които ние впоследствие помагаме да доразвият и оптимизират. Относно смисъла и ползите на кръговата икономика, то не е много сложно за разбиране. Би трябвало да е по сложно да се разбере защо определени хора не мислят по този начин.

А по-възрастните поколения доколко наясно са с проблемите на традиционната икономика или са по-скоро скептични към съществуването им?

Колкото по-възрастен е един човек, толкова повече теории и конспирации е чувал и толкова по-скептичен е към всичко ново. С възрастта обаче идва и отговорност за това да знаеш какво е факт и какво е спекулация, какво е конспирация и какво е научен консенсус. Глобалното затопляне вече се случва и има предостатъчно доказателства за това, представени от научната общност. Според мен хората, които през 2023 година не вярват в глобалното затопляне, нямат интерес към истината и прогреса. За това ние не хабим енергия в това да убеждаваме хората, че земята е кръгла и че пирамидите на са построени от извънземни, а вместо това работим заедно с хора които искат да бъдат част от решението.

Има ли нещо, което може да се направи по отношение на образованието в училищата и университетите, за да се случи промяната в мисленето и съществуващите бизнес модели?

Трябва да сме наясно, че повечето от ресурсите с които разполагаме са ограничени. Не винаги пазарните цени показват реалните разходи, особено ако се има предвид щети към природата или разходи които се носят от обществото, а не от производителя. Тези неща лека полека се осъзнават и променят, но процесите са бавни. Образованието може донякъде да ускори това развитие в добра посока. Също така от значение са ценностите, които се преподават в училище. Прекаления материализъм и консуматорското мислене водят до висока употреба на ресурси.

➤ Виж още: Всички видео обучения за развитие на дигитални и предприемачески умения

Къде виждате ролята на потребителите в ефективното прилагане на модела на кръговата икономика? Или всичко зависи само от предприемачите, компаниите, бизнеса като цяло и държавните органи?

Потребителите донякъде могат да влияят на бизнеса и икономиката, която често се води от трендове. Ако потребителите предпочитат устойчиви продукти, то бизнесът ще доставя такива в по големи количества и това ще ги прави по достъпни и за потребители с по ниски доходи.

Каква е мотивация ви да се занимавате с това? 

Вярваме че предприемачеството е сила, която може да разрешава проблеми, а екологични такива има предостатъчно. Ние искаме да концентрираме усилията на мотивирани и компетентни хора в създаването на решения, които да предоставят алтернатива на линейната икономика. По този начин изграждаме не просто зеленото бъдеще, но и помагаме на хора да започнат бизнеси, които имат дългосрочна устойчива перспектива. Това което целим е да бъдем част от решението и да дадем шанс на работещи идеи да постигнат устойчива промяна в локалния контекст на България, както и в глобален мащаб.

Всъщност много стартъпи с уникални идеи не успяват да просъществуват дълго. Причините за това, разбира се, са прекалено много, за да ги разискваме само в едно интервю. По какъв начин ще се опитате да предотвратите този проблем при стартъпите, които ще се включат във вашето предизвикателство?

Ние влагаме нашата експертиза, креативност и контакти в подкрепата на стартъпите. При избрани проекти също инвестираме лични средства или ко-инвестираме с партньори. Следим международните трендове и развитие, добри примери, както и грешките на многобройни стартъпи от кръговата икономика, и се целим с действията си да приложим най-добрите практики.

Стартъп подходът към създаването на бизнес е инструмент, който позволява системен научен подход към откриването на работещо решение на даден проблем. За да може едно екологично решение да просъществува, то трябва да бъде финансово устойчиво. За това ние използваме уроците, които сме научили от стартъпите, за да подпомогнем реализацията на дългосрочни решения на глобалните проблеми.

Кой е най-големият проблем, с който се сблъскват фирмите, които искат да направят производството или процесите си по-зелени?

В момента зелените модели на бизнес често водят до по скъпи цени за крайния потребител, защото ценообразуването на не-зелените стоки често не включва всички разходи, които реално би трябвало да са включени. По този начин зелените стоки по-трудно се налагат на пазара и остават луксозен продукт за ентусиасти. Това обаче лека полека се променя.

Попитах ви за ролята на потребителите… но къде е мястото на държавата в процеса на трансформация към зелена икономика? Достатъчно активна ли е или по-скоро е пречка?

Всички държави по света трябва да работят заедно за изготвянето на реалистичен, честен и устойчив план за кризата, пред която сме изправени. Не, на този етап тези усилия са далеч от достатъчни.

Възможно ли е 100% от икономиката ни да е кръгова или зелена?

На теория може би да е възможно да се доближим до този оптимум. Най-добрият пример е самата природа, там всичко се върти и използва. Няма губене на енергия или ресурси. Дали е на 100 процента, е трудно да се каже, но има много какво може да научим от природата.

Всъщност, в контекста на предходния въпрос, каква е разликата между кръгова и зелена икономика? За едно и също ли говорим?

Кръговата икономика е комбинация от теория и практични решения, които показват възможността всичко което използваме да бъде в синхрон с природата и да не създава отпадъци (по начина, по който ги познаваме сега). Кръговата икономика е нов начин на мислене и бизнес планиране, което цели да елиминира отпадъка чрез redesign и да оползотворява всеки елемент от жизнения цикъл на един продукт.

“Зелен” е дума която в повечето случаи се използва, за да обозначи продукт, процес или компания които целят да намалят екологичните рискове и екологичните дефицити, и търсят устойчиво развитие без влошаване на околната среда. Това само по себе си не е достатъчно, за да се разрешат сериозните проблеми свързани с глобалното затопляне. По скоро това е първата крачка, която трябва да бъде направена, но със сигурност не е края на процеса на устойчивата трансформация на нашата икономика и общество.

С две думи, една компания може да е “зелена”, без да е част от кръговата икономика, но всички компании, които са част от кръговата икономика са изначално “зелени”.

Можете ли да дадете пример за държава, която напредва в прехода си към кръгова икономика? Какви са позитивите от този процес? И има ли негативи?

Важно е да се спомене, че засега няма държава която да си е поставила кръговата икономика като изрична цел, тъй като това е в разрез с линейната икономика, чиито интереси са поставени на преден план. Въпреки това има държави, които полагат усилия да намалят своите емисии и негативно влияние върху околната среда.

Често се споменават технологично напреднали държави като Холандия, Германия или Швеция. Те са много иновативни и за всеки проблем имат креативни и често технологични решения. Но от друга страна може и да се аргументира, че икономически бедни държави и общества също са развили висока експертиза в кръговата икономика. Вземете като пример всякакви древни народи които са съществували – те са успели да живеят в хармония с природата и да използват ресурсите си балансирано.

А кои български компании бихте посочили като добри примери?

Като добър пример за кръгов стартъп със сигурност трябва да се споменат Wasteful и Zero Wave. Wasteful преизползват негодна за рециклиране пластмаса в плоскости и инфраструктура, която може да се използва дългосрочно. Така те затварят кръга като използват боклук и създават ценни материали. Zero Wave използват отпадъчен материал от производството на бира, за да създадат вкусна храна и биоразградима посуда, която замества пластмасовата.
В глобален план има много добри примери за кръгови стартъпи, а в България тепърва предстои да се появяват все повече и повече.

И накрая: има ли бъдеще „зеленото бъдеще“ – не само в България, но и по света? Ще станат ли бизнесът и потребителите по –устойчиво и зеленомислещи?

Или ще има “зелено” бъдеще или няма да има бъдеще. Всички ще трябва да се адаптираме към реалността, независимо дали искаме или не.

Настоящата публикация е създадена от екипа на сдружение Startup Factory в рамките на проект „Развитие на дигитални и предприемачески умения в Русе и региона“, който се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Similar articles

Фондация „Америка за България“ е независима, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната.

Фондацията е плод на успеха на Българо- американския инвестиционен фонд (БАИФ), създаден през 1991 г. от Конгреса на САЩ с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. За повече информация: us4bg.org

Startup Factory e организация с идеална цел, която работи за развитието на дигиталните умения и за подобряване на предприемаческата среда в Русе и страната. Екипът организира обучения и тематични събития по ПРОГРАМИРАНЕ, ДИЗАЙН и ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Помага на стратиращи компании и неправителствени организации за развитие на тяхното онлайн присъствие с менторство и достъп до ресурси и материали.

Startup Factory  е притегателен център на активните хора в Русе и региона.