fbpx
Share

В последните години дистанционната работа се превърна в нещо обичайно за служителите на много организации и макар, че предлага редица удобства и гъвкавост, не трябва да забравяме, че тя също е свързана и с множество рискове за сигурността. В тази статия представяме основните 4 риска на работата от дистанция и предлагаме подходящи мерки, с които да се защитите.

Най-голямата заплаха за сигурността при дистанционна работа е слабо защитената домашна Wi-Fi мрежа.

Често хората използват в къщи рутери с фабрични настройки и пароли, а те лесно могат да бъдат разбити. Това позволява на злонамерени лица да проникнат в мрежата и да получат достъп до конфиденциална информация. В действителност, случаите на компрометирани домашни мрежи не са рядкост. 

При хакване на домашната мрежа, злонамерените лица могат да получат достъп не само до интернет връзката, но и до всички устройства, свързани към нея. Това включва компютри, смартфони, принтери и дори смарт устройства като термостати и охранителни камери. С компрометирана мрежа, хакерите могат да откраднат лична информация, да заразят устройствата с малуер или дори да шпионират вашите онлайн дейности.

Липсата на адекватна защита на домашната мрежа също така може да доведе до по-бавна интернет връзка. Когато неоторизирани лица я използват, те могат да консумират значителна част от капацитета й, оставяйки ви с бавна и нестабилна връзка, която е далеч от необходимото за безпроблемна дистанционна работа.

🔴 Затова е от съществено значение да се предприемат мерки за сигурност, най-малкото смяна на първоначалните пароли с по-силни, редовно актуализиране на фърмуера на рутера и използване на силни методи за криптиране като WPA3.

Настройката на отделна мрежа за служебните устройства също може да помогне за изолиране на потенциални заплахи и запазване на сигурността на вашите данни.

Използването на личните устройства за служебни цели крие огромен риск.

Личните устройства често нямат необходимите нива на защита, които работодателите изискват. Обикновено те не са оборудвани с корпоративни антивирусни програми, защитни стени или софтуер за криптиране на данни, които са стандарт в бизнес средите. Освен това, не се актуализират редовно, което ги прави уязвими към нови заплахи.

Ако вие използвате личния си лаптоп за работа, той може да се зарази с вирус, който да компрометира и служебните файлове и да доведе до изтичане на чувствителна информация. Този вирус лесно може да бъде инсталиран чрез зловреден имейл, който неволно сте отвори, мислейки че е от доверен източник. След като вирусът зарази компютъра ви, той започва да копира и изпраща всички файлове на хакерите, включително служебните документи, съдържащи конфиденциална финансова и друга информация.

🔴 Последствията могат да бъдат сериозни – от загуба на доверие от страна на клиентите, до възникване на значителни разходи за разследване на инцидента и за възстановяване на сигурността. Отделно компанията ще трябва да информира всички засегнати клиенти и да се справи с потенциалните правни последствия. 

Личните устройства често се използват за различни цели, които не са свързани със служебните задачи, като сърфиране в интернет, социални мрежи и изтегляне на приложения. Това увеличава риска от заразяване с малуер или други зловредни програми, които могат да компрометират служебните данни. Допълнително, личните устройства обикновено се споделят с други членове на семейството, което създава още една възможност за неоторизиран достъп до чувствителна информация.

За да се избегнат подобни инциденти, е важно работодателите да предоставят служебни устройства на своите служители и да ги обучават за значението на киберсигурността.

Служебните устройства трябва да бъдат оборудвани с необходимия софтуер за защита и редовно да се правят актуализации на сигурността. Освен това, компаниите трябва да внедрят политики за сигурност, които ясно да определят какво е допустимо и какво не е при използването на служебните устройства.

Неправилно съхранение и споделяне на данни.

Съхраняването и споделянето на конфиденциална информация на непроверени или незащитени платформи може да доведе до сериозни нарушения на сигурността. Много хора, работещи дистанционно, често използват облачни услуги за съхранение на документи и споделяне на файлове с колеги и клиенти. Въпреки това, не всички облачни платформи предлагат необходимото ниво на сигурност и защита на данните, което създава значителни рискове.

Пример за това е служител, който работи в голяма организация. Поради удобството и бързината, той решава да използва непроверена облачна услуга за съхранение на служебни документи. Тази платформа предлага лесен достъп и голямо пространство за съхранение, но не е изрично одобрена от ИТ отдела на компанията и не разполага с достатъчни мерки за сигурност, като например криптиране на данните или двуфакторна автентикация.

Един ден, облачната платформа, която служителят използва, е била компрометирана от хакери. Те успяват да проникнат в системата и да изтеглят всички данни, които са съхранени там, включително конфиденциални служебни документи, съдържащи проекти, данни на партньори и друга чувствителна информация. Хакерите публикуват тези данни в интернет, което довежда до сериозни последствия за компанията, която се налага да реагира бързо, за да ограничи щетите. Допълнително трябва да се информират партньорите и клиентите за инцидента и да им се обясняват какви мерки да предприемат за защита съответно и на техните данни. Разбира се, това води до загуба на доверие от страна на клиентите и някои от тях дори прекратяват договорите си с компанията. Освен това, компанията е изправена пред потенциални правни действия и финансови загуби.

🔴 Този случай подчертава колко важно е да се използват само проверени и надеждни платформи за съхранение и споделяне на конфиденциална информация. Облачните услуги, които са специално предназначени за бизнес употреба, обикновено предлагат по-високо ниво на защита, включително криптиране на данните, двуфакторна автентикация и редовни проверки на сигурността.

Освен това, е важно служителите да бъдат обучени за рисковете, свързани с използването на непроверени платформи и да следват установените политики и процедури за сигурност на компанията.

Работодателите трябва да осигурят ясни насоки и ресурси за сигурно съхранение и споделяне на данни, както и редовно да проверяват и актуализират своите политики за сигурност, за да отговарят на новите предизвикателства и заплахи.

Фишинг и социално инженерство са често срещани методи за кибератаки.

Хакерите използват тези техники, за да заблудят хората и да получат достъп до конфиденциална информация. Фишингът включва изпращането на фалшиви имейли, съобщения или уебсайтове, които изглеждат легитимни и целят да подмамят получателите да предоставят лични данни, пароли или друга чувствителна информация. Социалното инженерство, от друга страна, използва манипулация и психологически трикове, за да убеди хората да разкрият информация или да извършат определени действия.

Пример за това е случаят с маркетинг мениджър, който получава имейл, изглеждащ като да е изпратен от неговия директор. Имейлът е добре написан, с подписа и логото на компанията и професионален тон, който не буди съмнение. В съобщението се казва, че директорът има нужда от бързо съдействие и моли служителя да предостави веднага лични данни и пароли за достъп до някои фирмени системи. Служителят, зает с ежедневните си задачи и без да се замисля много, отговоря на имейла и предоставя исканата информация, без да осъзнава, че това е фишинг атака. Така хакерите, които са изпратили фалшивия имейл, получават достъп до конфиденциалната информация на компанията, включително вътрешни бази данни, маркетингови планове и списъци с клиенти и партньори.

🔴 Последствията за организацията, разбира се са сериозни – финансови загуби и загуба на доверие от страна на клиентите и партньорите. Освен това, компанията се налага да похарчи значителни средства за разследване на инцидента, възстановяване на сигурността и обучение на служителите за предотвратяване на бъдещи атаки.

Инвестирането в софтуер за откриване на фишинг атаки и защита на електронната поща може да помогне за предотвратяване на такива инциденти. Тези системи анализират входящите съобщения и блокират подозрителните имейли, преди те да достигнат до служителите.

Мерки за сигурност при дистанционна работа – обобщение.

Първата стъпка към осигуряване на сигурността при дистанционна работа е защитата на домашната мрежа. Използването на силни пароли и редовното актуализиране на фърмуера на рутера са основни мерки. Настройката на виртуална частна мрежа (VPN) може допълнително да защити вашата интернет връзка, като криптира данните и ги прави недостъпни за хакерите.

Използването на криптирани облачни услуги за съхранение на данни е важна мярка и гарантира, че данните са недостъпни за неоторизирани лица. Освен това, при споделяне на конфиденциална информация, трябва да се използват сигурни платформи и методи, които осигуряват защита на данните.

Служителите трябва да бъдат обучени да разпознават подозрителни имейли и съобщения и да не предоставят лични данни на непроверени източници. Редовното обучение по киберсигурност ще им помогне да придобият добри практики за създаване на пароли и безопасно използване на интернет.

🔴 Сега можете да се възползвате от безплатното видео обучение по киберсигурност, създадено от Startup Factory и налично за свободно ползване тук ⬇️⬇️

Публикацията е подготвена от Теодора Енева и първо публикувана във в. Утро.

Тази статия е част от серия публикации, които имат за цел да подобрят уменията на служителите на организациите на гражданското общество в областта на информационната сигурност.

В днешно време, когато информацията играе все по-голяма роля и организациите работят с голям обем от чувствителни данни, заплахите за информационната сигурност се увеличават. Недостатъчната информационна сигурност може да наруши конфиденциалността на данните, да изкриви тяхната достоверност и да ограничи достъпността им, което води до сериозни последици, вкл. загуба на доверие от страна на партньорите, финансови загуби и нарушаване на репутацията.

EU Logo
GMF

Настоящата публикация е създадена от екипа на сдружение Startup Factory в рамките на проект InfoSec Skills+, който се реализира с финансовата подкрепа на Transatlantic Foundation по проект PROTEUS, съфинансиран от Европейския съюз. 

Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Startup Factory и не отразяват непременно вижданията на Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция по образование и култура. Европейският съюз и представляващият орган не могат да носят отговорност за тях.

Подобни статии

Как да напиша и публикувам сам първата си книга?

Как да напиша и публикувам сам първата си книга?

Александър Кондов разказва за историята на написването и разпространяването на трите си книги. Споделя информация от кухнята и дава практични съвети за това как да поемем контрол върху творческия и търговския процес

За Startup Factory:

Startup Factory logo

Startup Factory e сдружение с нестопанска цел, което работи от 2015 година за развитието на дигиталните и предприемачески умения на младежи и възрастни от Русе и за подобряване на предприемаческата екосистема в България. През 2022 г. организацията създаде платформа с видео обучения, записи от уебинари и много безплатни ресурси в помощ на всеки, който желае да повишава квалификацията си самостоятелно откъдето и когато пожелае. 

ИСКАШ ЛИ ДА РАЗБИРАШ ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ ПРЕДИ ВСЕКИ ДРУГ?

Запиши се за месечния ни бюлетин и ще научаваш всичко първи: събития, обучения, новини и възможности.