Значението на киберсигурността за всяка една организация няма как да бъде надценено в епохата на цифровите иновации. Докато организациите все по-активно работят в дигиталната среда, рисковете от изтичане на информация се увеличават.
Стъпките за създаване на адекватна защита са много, изискват средства, време, усилия и отдаденост към осигуряването на безопасност. Плодовете на този труд са често невидими и поради това често се пристъпва към тях едва след „инцидент“.
Един от най-важните аспекти за засилване на защитата на организацията срещу кибер заплахите е да се гарантира, че служителите са добре запознати с най-добрите практики в областта на киберсигурността и са способни да отблъскват потенциалните заплахи.
Какви са именно заплахите, пред които се изправят организациите?
1. Зловреден софтуер, Вируси, Червеи и Кийлогъри
Това са зловредни елементи, които могат да проникнат в системата и да предизвикат хаос. Тези заплахи често се представят като невинни файлове или връзки, което прави задължително за служителите да ги разпознават и избягват потенциалните капани.
Зловреден софтуер – това включва цяла гама от вредни програми, създадени да компрометират данни, нарушават операциите или получават неоторизиран достъп до системи.
Вирусите се присъединяват към легитимни програми и се разпространяват, инфектирайки други файлове. Те могат да корумпират или изтрият данни, правейки системите неизползваеми.
Червеите са програми, които се самовъзпроизвеждат и разпространяват по мрежите, причинявайки разпространение на вредата.
Кийлогъри са коварни програми, които записват натискането на клавиши, извличайки чувствителна информация като пароли и финансови данни. Кибер престъпниците могат да използват тази информация за неоторизиран достъп или измамни дейности.
⚠️ Наличието на добра антивирусна програма би могла да предотврати голяма част от тези рискове, но изисква постоянно обновяване и обучение на служителите, за да разпознават и за да не игнорират предупрежденията ѝ.
2. Опасностите от остарял софтуер
Използването на необновен софтуер е сравнимо с оставянето на предната врата широко отворена за престъпници. Както технологиите напредват, така напредват и тактиките на хакерите.
В стария софтуер често липсват последните ъпдейти и пачове* за сигурност, правейки го лесна мишена за злоупотреба. Дори хора с по-малко знания могат да навредят, използвайки вече установени проблеми в софтуера и следвайки съвсем прости инструкции.
* patch (кръпка)
3. Грешни конфигурации
Конфигурацията на софтуерните системи е още един критичен аспект, често пренебрегван в киберсигурността.
Неправилни конфигурации могат да създадат непреднамерени уязвимости, предоставяйки на кибер престъпниците точка за достъп до чувствителни данни и системи.
Служителите в организациите трябва да настройват правилните конфигурации, което включва, но не се ограничава само до настройките на защитните стени, контрола на достъпа и практиките за сигурни пароли.
Проста грешка в конфигурацията може да има сериозни последици, затова е от съществено значение поддържането на сигурна цифрова среда.
4. Пароли – първата линия на защита
Паролите служат като първа бариера срещу неоторизиран достъп до чувствителна информация.
Силна, уникална парола е като укрепена порта, охраняваща цифровия свят.
Подчертаваме дебело важността на създаването на сложни пароли, които включват комбинация от главни и малки букви, цифри и специални символи. Служителите трябва да създават уникални пароли за всеки акаунт, за да се предотврати ефекта на един пробив, който може компрометира след това множество платформи.
⚠️ Обичайни пароли – лесна пътека за хакерите
❗Една от обичайните грешки в сигурността на паролите е използването на лесно разпознаваеми пароли. Кибер престъпниците често експлоатират тази уязвимост, използвайки техники като атаки с „груба сила“, при които систематично опитват различни комбинации, докато намерят правилната парола.
Това лесно се избягва с поставянето на ограничения за минимална дължина и включването на различни типове символи в паролите.
❗Рисковете, свързани с използването на често срещани пароли, като „123456“ или „parola“ или „моето име и година на раждане“, както и лесно предсказуеми прости думи, са огромни. Много често хакерите използват налични речници от думи при техниката „груба сила“.
5. Уебсайтове с ниска сигурност
Силно се препоръчва да се използват уебсайтове със защитени, криптирани връзки (https://), не трябва да се използват едни и същи пароли на повече от едно място (за предпочитане и различна електронна поща), редовно да се актуализират всички браузъри и да се използва многостъпкова автентикация, за да се добави допълнителен слой защита.
В много случаи използването на сложни потребителски данни е компрометирано от това че се използват на повече от едно място.
❗Например данните за вход в електронно банкиране са същите като тези използвани за влизане в дадена онлайн игра. И докато банките осигуряват надеждно ниво на сигурност при съхранението на нашите пароли, то уебсайтовете за игри може да не отговарят на тези изисквания. Така лесното хакване на сървърите на играта поставя под риск и финансите ви.
⚠️ Двустъпкова автентикация (2FA) за подобряване на сигурността
❗ Двустъпковата автентикация (2FA) е ключов инструмент в арсенала от мерки за киберсигурност. Тази техника добавя допълнителен слой защита към процеса на влизане в системата, като изисква от потребителя да предостави два отделни метода за идентификация. Обичайно това включва комбинация от нещо, което потребителят знае (като парола) и нещо, което потребителят притежава (като мобилно устройство или токен устройство).
Този метод не само затруднява задачата на злонамерените лица да се представят като легитимни потребители, но и предпазва от евентуални загуби на данни в случай на компрометиране на паролата.
6. Фишинг атаки – една от най-разпространените киберзаплахи
При тях киберпрестъпниците се опитват да измамят хората да разкрият чувствителна информация, като потребителски имена, пароли или финансови данни. Често служители са обект на атаки чрез видимо легитимни имейли, съобщения или уебсайтове. Много често адрес на уебсайт с една различна буква, но визуално подобна (малка буква L „l” или главна i „I“ са прекалено близки за да се различат на пръв поглед), се изпраща по електронна поща с молба за потвърждение на акаунта. Визуално сайта е направен да изглежда по същият начин като оригиналния и потребителят доверчиво предава своите данни за вход (потребителско име и парола) на киберпрестъпниците. Друг техен трик е изпращането на електронно писмо на което подателят изглежда легитимен имейл адрес, но реалният изпращач е друг и се иска изпращането на данни за „възстановяване“ на надплатена сума например.
Важно е са разпознаването на обичайните тактики, използвани от киберпрестъпниците, и подчертаване на важността на проверката на автентичността на комуникацията, преди да се предприеме каквото и да било действие. Избягване отварянето на подадени в мейл линкове би ограничило чувствително рисковете.
Вижте още 👉 Фишинг атаки: как да се предпазите
7. Атаки „Човек по Средата“
Атаките „човек по средата“ настъпват, когато злонамерено лице прехвърля и потенциално променя комуникацията между две страни без тяхното знание. Този вид атака е особено опасна, тъй като дава възможност на нападателя да подслушва чувствителна информация, водейки до неоторизиран достъп, кражба на данни или манипулация на комуникацията. Най-лесно се осъществяват при комуникация с уебсайтове без защитата на криптирани връзки (https://) или чрез използване на публични свободни точки за достъп (безжичен интернет в кафене).
Внедряването на виртуални частни мрежи (VPN) може да помогне за създаването на сигурна и шифрована връзка между служителите и корпоративната мрежа. Това е от особено значение при работа от разстояние.
8. Човешкият фактор: уязвимост или сила?
Докато технологията играе важна роля в киберсигурността, човешкият фактор остава критичен елемент. Служителите често са първата линия на защита срещу кибер заплахи, което прави тяхната осведоменост и спазването на протоколи за сигурност от решаващо значение.
Безобидни на пръв поглед действия, като изтегляне или инсталиране на софтуер, могат да доведат до разрушителни последици, ако той е компрометиран.
Въпреки че инвестициите в софтуер от последно поколение, квалифицирани ИТ специалисти и сигурна инфраструктура са от съществено значение, човешкият фактор остава критичен аспект от киберсигурността.
Човешкият елемент е и най-силната защита, и най-слабата връзка. Служителите, често без да си дават сметка, стават канали за цифрови заплахи чрез своите ежедневни дейности.
Затова е много важно укрепването на човешката защитна стена.
Целта на обучение по киберсигурност е да осигури на служителите знанията да разпознават потенциални заплахи, разбират последиците от изтеглянето на подозрително съдържание и прилагат безопасни практики.
Като се култивира култура, в която сигурността е обща отговорност, служителите стават активни участници в защитата срещу кибер заплахи.
Автор на статията: Десислав Петров
Тази статия е част от серия публикации, които имат за цел да подобрят уменията на служителите на организациите на гражданското общество в областта на информационната сигурност.
В днешно време, когато информацията играе все по-голяма роля и организациите работят с голям обем от чувствителни данни, заплахите за информационната сигурност се увеличават. Недостатъчната информационна сигурност може да наруши конфиденциалността на данните, да изкриви тяхната достоверност и да ограничи достъпността им, което води до сериозни последици, вкл. загуба на доверие от страна на партньорите, финансови загуби и нарушаване на репутацията.
Анкета „Спокойни ли сте за информационната си сигурност и за сигурността във вашата организация❓“
👉 Моля, попълнете анкетата (отнема 2 мин.), а отговорите ви ще ни помогнат да ви предложим начини за укрепване на защитните мерки, за да се адаптирате към бързо променящата се цифрова среда и да изградите по-устойчиви информационни системи.
❗След като попълните анкетата ще получите достъп до необходимите обучения, ресурси и подкрепа, за да можете да подобри защитните практики и да изградите по-устойчива и сигурна информационна среда за себе си и в организацията, в която работите.
Десислав Петров е софтуерен разработчик и активен защитник на поверителността на личните данни. Познава инструментите и техниките за запазване на анонимност и сигурност при използване на интернет. Има интереси в сферата на изкуствения интелект.
Настоящата публикация е създадена от екипа на сдружение Startup Factory в рамките на проект InfoSec Skills+, който се реализира с финансовата подкрепа на Transatlantic Foundation по проект PROTEUS, съфинансиран от Европейския съюз. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Startup Factory и не отразяват непременно вижданията на Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция по образование и култура. Европейският съюз и представляващият орган не могат да носят отговорност за тях.
Подобни статии
Под повърхността: дълбоката и тъмната мрежа на интернет
Интернет крие много слоеве, за които може би не сте наясно. Първият от тях е мрежата на повърхността, до която всеки има достъп. Но знаете ли за дълбоката и тъмната мрежа?
Кои са съвременните технологии за защита на информацията?
Развитието на технологиите ни предоставя множество инструменти и методи за защита на ценната информация, за да справим с всякакви опити за кибератаки.
5 критични стъпки за киберзащита в НПО организациите, които не трябва да отлагате
Предлагаме ви 5 неотложни стъпки за киберзащита, които изпълнявани заедно, ще ви осигурат сигурност и спокойствие.
За Startup Factory:
Startup Factory e сдружение с нестопанска цел, което работи от 2015 година за развитието на дигиталните и предприемачески умения на младежи и възрастни от Русе и за подобряване на предприемаческата екосистема в България. През 2022 г. организацията създаде платформа с видео обучения, записи от уебинари и много безплатни ресурси в помощ на всеки, който желае да повишава квалификацията си самостоятелно откъдето и когато пожелае.
ИСКАШ ЛИ ДА РАЗБИРАШ ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ ПРЕДИ ВСЕКИ ДРУГ?
Запиши се за месечния ни бюлетин и ще научаваш всичко първи: събития, обучения, новини и възможности.
Развитието на технологиите ни предоставя множество инструменти и методи, които можем да приложим за защита на ценната информация, като предотвратим неоторизиран достъп до данни и се справим с всякакви опити за кибератаки. Да видим кои са тези съвременни решения.
Antispyware / антиспайуер програмите
Тези програми са създадени да действат като първа линия на защита срещу навлизането на шпионски софтуер в нашите компютърни мрежи. Те са изключително важни, тъй като шпионският софтуер може да събира конфиденциална информация без знанието или съгласието на потребителя. Това включва данни за личността, финансова информация, детайли за вход и друга чувствителна информация, която може да бъде използвана за измами или други злонамерени цели.
Функциите на антиспайуер софтуера включват сканиране в реално време, което гарантира, че всякакъв подозрителен софтуер е идентифициран още при опита му да навлезе в системата. Също така, той предоставя опции за задълбочено сканиране на цялата система, за да открие и премахне вече инсталиран шпионски софтуер.
Освен това, антиспайуер програмите често се актуализират, за да отговарят на нововъзникващите заплахи. Разработчиците непрекъснато анализират тенденциите на атаките и подобряват своите продукти, за да предложат надеждна защита срещу последните видове шпионски софтуер. Така потребителите могат да бъдат сигурни, че техните устройства са защитени с най-съвременните решения в областта на сигурността.
Важно е да се отбележи, че въпреки че антиспайуер програмите предоставят значителна защита, те трябва да бъдат част от по-широка стратегия за киберсигурност, която включва регулярни актуализации на софтуера, силни пароли и образование на потребителите за основите на киберсигурността. Това ще помогне да се запази целостта на информацията, която обменяме и съхраняваме, предотвратявайки не само шпионски софтуер, но и други видове кибератаки.
Антивирусен софтуер
Антивирусният софтуер играе критична роля в защитата на нашите компютърни системи и мобилни устройства. Вирусите не само че могат да повредят или изтрият важни данни, но също така могат да навредят на целостта на операционната система, да забавят работата на устройствата и дори да ги направят напълно неработоспособни. Последствията от такива атаки могат да бъдат не само разходи за възстановяване или замяна на скъпоструваща техника, но и значителни загуби от прекъсване на работния процес.
Антивирусният софтуер предлага непрекъснато мониторинг и защита в реално време, като автоматично идентифицира, блокира и премахва вируси, троянски коне, червеи, и друг зловреден софтуер. Тези програми също включват способността да сканират всички входящи и изходящи файлове, както и да проверяват системата за наличие на потенциални заплахи, които могат да бъдат активирани в бъдеще.
Много антивирусни решения включват и допълнителни функции като защита срещу фишинг атаки, шпионски софтуер и рекламен софтуер. Те също така предлагат инструменти за управление на пароли и сигурност на уеб браузъра, което е изключително важно в свят, където интернет заплахите постоянно еволюират.
Освен автоматичната защита, съвременните антивирусни програми често предоставят потребителски интерфейс, който позволява лесно настройване и управление на защитните функции в зависимост от специфичните нужди на потребителя. Това включва регулиране на нивото на сканиране, планиране на автоматични сканирания и персонализиране на уведомленията за сигурност.
В допълнение, множество антивирусни програми предлагат обновления на сигурността, които се извършват автоматично, за да гарантират, че защитата е винаги актуална срещу новите и развиващи се заплахи. Това е особено важно в среда, където нови вируси се създават и разпространяват с бързи темпове.
Така антивирусният софтуер не само помага за предотвратяване на инциденти, свързани с повреждане на данни и софтуер, но също така служи като основен инструмент за поддържане на здравословна и ефективна работна среда във всяка организация или за лична употреба.
Криптиране на данни
Криптирането на данни е фундаментален процес, който преобразува вашата чувствителна информация от нейния оригинален, лесно четим формат в кодиран вид, който може да бъде разчетен само със специален ключ. Тази техника е съществена за защита на данни при тяхното съхранение на твърди дискове, мобилни устройства или облачни платформи, както и при изпращане по интернет или други мрежи.
Има два основни вида криптиране – симетрично и асиметрично.
Симетричното криптиране използва един и същи ключ за криптиране и декриптиране на данните. Този метод е бърз и ефективен за обработка на големи обеми данни. Асиметричното криптиране, от друга страна, използва два различни ключа – един за криптиране и друг за декриптиране. Този метод е по-безопасен, тъй като дори ако криптиращият ключ стане известен, само притежателят на съответстващия декриптиращ ключ може да разчете информацията.
Криптирането на данни се използва в множество приложения за защита на личните данни, финансова информация, корпоративни данни и други важни документи. Например, банковите институции използват криптиране за защита на финансовите транзакции, докато здравните организации го използват за защита на медицинските записи на пациентите.
На пазара съществуват различни програмни решения за криптиране, които могат да се интегрират лесно в съществуващи системи за управление на информация. Тези програми предлагат различни нива на сигурност, като позволяват на потребителите да изберат степента на криптиране в зависимост от специфичните нужди на тяхната организация или личните изисквания за сигурност.
Въпреки предимствата, криптирането също така поставя някои предизвикателства, като например нуждата от управление на криптиращите ключове, което може да бъде трудоемко и изисква допълнителни мерки за сигурност. Много съвременни решения включват автоматизирано управление на ключовете, което помага на организациите да поддържат ефективна и сигурна среда за криптиране.
За да осигурите максимална защита на вашите данни, е важно да интегрирате криптирането като част от цялостната стратегия за информационна сигурност на вашата организация или личен дигитален живот. Така може да сте спокойни, че вашата информация остава недостъпна за неправомерен достъп или изтичане.
Облачна сигурност
Облачната сигурност се отнася до комплекс от мерки и технологии, предназначени за защита на данните, приложенията и инфраструктурата, хоствани в облака. Този вид защита е особено важен за институции и организации, които разчитат на облачни услуги за споделяне, съхранение и обработка на информация. Предвид глобалния достъп и динамичната среда на облачните платформи, те са честа мишена за кибератаки от различни видове.
Основни аспекти на облачната сигурност
Защита на данни: Осигуряването на криптиране на данните преди тяхното качване в облака е критично за предотвратяване на достъп до тях от неоторизирани лица. Криптирането на данните в покой и при изпращане гарантира, че информацията остава защитена.
Управление на идентификациите и достъпа: Строгите политики за управление на идентификациите и достъпа гарантират, че само упълномощени потребители имат достъп до ресурси в облака. Това включва използването на многофакторна автентификация и сложни пароли, което значително намалява риска от неоторизиран достъп.
Резервно копиране и възстановяване: В случай на кибератака или технически проблеми, наличието на актуални резервни копия на данните е жизненоважно за бързото възстановяване на операциите. Резервните копия трябва регулярно да се актуализират и съхраняват на сигурни места.
Използването на облачни услуги създава уникални предизвикателства за сигурността, включително управлението на разпределените данни и контрола върху множество потребители и устройства. За успешното справяне с тези предизвикателства, организациите трябва да вземат под внимание не само техническите аспекти, но и да обучават своя персонал относно добрите практики за облачна сигурност.
Вижте още 👉 Сигурност на имейла през 2024 – актуални съвети
Управление на достъпа
Управлението на достъпа е ключов елемент в стратегиите за информационна сигурност на всички организации. Този процес включва дефинирането на ясни правила и процедури за това кой може да вижда, използва или управлява определени данни и устройства. Ефективното управление на достъпа гарантира, че чувствителната информация е защитена и че само упълномощени лица имат възможност да взаимодействат с критични системни ресурси.
Основни аспекти и методи на управление на достъпа
Политики за минимални права: Този подход осигурява на служителите достъп само до тези ресурси, които са им необходими за изпълнението на техните работни задачи. Това намалява риска от злоупотреба с информация и ограничава възможните щети при евентуални нарушения на сигурността.
Многофакторна автентификация (MFA): MFA добавя допълнителни нива на сигурност при проверка на идентичността, изисквайки от потребителите да предоставят два или повече доказателства за своята самоличност. Това може да включва нещо, което знаят (парола), нещо, което притежават (телефон), или нещо, което са (биометрични данни).
Сегментиране на мрежата: Разделянето на мрежовите ресурси в различни сегменти позволява по-фин контрол върху достъпа. Така чувствителната информация може да бъде изолирана и защитена от неоторизиран достъп.
Регистрация и мониторинг на достъпа: Записването на всички опити за достъп до системите и следенето на дейността на потребителите помага за идентифициране на подозрително поведение и реагиране на възможни заплахи. Това също така осигурява важна информация за анализ на сигурността и подобряване на политиките за достъп.
Обучение на служителите: Разбирането и спазването на политиките за управление на достъпа от всички служители е съществено за тяхната ефективност. Редовното обучение и информиране на персонала относно принципите и практиките за сигурен достъп могат значително да увеличат защитата на организационните активи.
Управление на мрежовата сигурност
Управлението на мрежовата сигурност е критичен аспект от киберзащитата на всяка организация, тъй като много кибератаки се осъществяват чрез експлоатиране на уязвимости в мрежовата инфраструктура. Ефективното управление на мрежовата сигурност изисква комплексен подход, който включва различни стратегии и технологии за защита на мрежовите ресурси и данни.
Компоненти на мрежовата сигурност
Файъруоли (Firewalls): Файъруолите служат като бариера между вътрешната мрежа на организацията и външния свят, контролирайки входящия и изходящия трафик на база предварително зададени правила за сигурност. Те са от съществено значение за предотвратяване на неоторизиран достъп и блокиране на зловреден трафик.
Интрузивна защита (Intrusion Prevention Systems - IPS): IPS мониторинг системите наблюдават мрежовия трафик за аномалии, които могат да указват опит за кибератака, и автоматично предприемат действия за блокиране или премахване на заплахи.
Антивирусна защита за мрежи: Съвременните мрежови антивирусни решения сканират мрежовия трафик за зловреден софтуер и други заплахи, осигурявайки допълнителен слой защита.
Виртуални частни мрежи (VPNs): VPNs са изключително важни за защита на данните, които се транспортират през интернет, като предоставят криптиран канал за комуникация между потребителите и мрежовите ресурси.
Управление на уязвимостите: Редовните оценки на уязвимостите и актуализациите на софтуера помагат за идентифициране и отстраняване на потенциални слабости в мрежата преди те да бъдат експлоатирани от нападатели.
Стратегии за подобрение на мрежовата сигурност
- Обучение на служителите: Разбирането и прилагането на добри практики за мрежова сигурност от всички служители може значително да намали риска от кибератаки.
- Сегментация на мрежата: Разделянето на мрежата на сегменти може да ограничи разпространението на зловреден софтуер и да улесни управлението на сигурността.
- Регулярен мониторинг и реакция при инциденти: Непрекъснатият мониторинг на мрежовата активност е съществен за бързо откриване и реагиране на кибератаки.
- Използване на съвременни технологии: Интегрирането на нови технологични решения, като изкуствен интелект и машинно обучение, може да помогне за по-ефективно идентифициране и блокиране на заплахи в реално време.
Укрепването на мрежовата сигурност е непрекъснат процес, който изисква ангажираност и активно участие от всички нива на организацията. С развитието на технологиите и методите на нападение, плановете за киберсигурност трябва постоянно да се преразглеждат и актуализират, за да осигурят надеждна защита срещу всякакви кибер заплахи.
Освен тези технологии, важно е лидерите да осигурят обучение на служителите за осъзнаване на рисковете от киберсигурност.
За да подпомогнем НПО в тази критична област, ние от Startup Factory предлагаме специализиран видео курс "Информационна сигурност за НПО". Този курс е разработен с цел да предостави на служителите в НПО необходимите знания и умения за защита на тяхната работа в цифровата среда. Курсът включва модули, които обхващат основите на киберсигурността, стратегии за разпознаване на фишинг и правилното управление на чувствителни данни.
Обучението е подходящо както за нови, така и за опитни служители и предлага практически съвети, които могат веднага да бъдат приложени в ежедневната работа на организацията.
Публикацията е подготвена от Теодора Енева по материали от agile-ed.com
Тази статия е част от серия публикации, които имат за цел да подобрят уменията на служителите на организациите на гражданското общество в областта на информационната сигурност.
В днешно време, когато информацията играе все по-голяма роля и организациите работят с голям обем от чувствителни данни, заплахите за информационната сигурност се увеличават. Недостатъчната информационна сигурност може да наруши конфиденциалността на данните, да изкриви тяхната достоверност и да ограничи достъпността им, което води до сериозни последици, вкл. загуба на доверие от страна на партньорите, финансови загуби и нарушаване на репутацията.
