Значението на киберсигурността за всяка една организация няма как да бъде надценено в епохата на цифровите иновации. Докато организациите все по-активно работят в дигиталната среда, рисковете от изтичане на информация се увеличават.
Стъпките за създаване на адекватна защита са много, изискват средства, време, усилия и отдаденост към осигуряването на безопасност. Плодовете на този труд са често невидими и поради това често се пристъпва към тях едва след „инцидент“.
Един от най-важните аспекти за засилване на защитата на организацията срещу кибер заплахите е да се гарантира, че служителите са добре запознати с най-добрите практики в областта на киберсигурността и са способни да отблъскват потенциалните заплахи.
Какви са именно заплахите, пред които се изправят организациите?
1. Зловреден софтуер, Вируси, Червеи и Кийлогъри
Това са зловредни елементи, които могат да проникнат в системата и да предизвикат хаос. Тези заплахи често се представят като невинни файлове или връзки, което прави задължително за служителите да ги разпознават и избягват потенциалните капани.
Зловреден софтуер – това включва цяла гама от вредни програми, създадени да компрометират данни, нарушават операциите или получават неоторизиран достъп до системи.
Вирусите се присъединяват към легитимни програми и се разпространяват, инфектирайки други файлове. Те могат да корумпират или изтрият данни, правейки системите неизползваеми.
Червеите са програми, които се самовъзпроизвеждат и разпространяват по мрежите, причинявайки разпространение на вредата.
Кийлогъри са коварни програми, които записват натискането на клавиши, извличайки чувствителна информация като пароли и финансови данни. Кибер престъпниците могат да използват тази информация за неоторизиран достъп или измамни дейности.
⚠️ Наличието на добра антивирусна програма би могла да предотврати голяма част от тези рискове, но изисква постоянно обновяване и обучение на служителите, за да разпознават и за да не игнорират предупрежденията ѝ.
2. Опасностите от остарял софтуер
Използването на необновен софтуер е сравнимо с оставянето на предната врата широко отворена за престъпници. Както технологиите напредват, така напредват и тактиките на хакерите.
В стария софтуер често липсват последните ъпдейти и пачове* за сигурност, правейки го лесна мишена за злоупотреба. Дори хора с по-малко знания могат да навредят, използвайки вече установени проблеми в софтуера и следвайки съвсем прости инструкции.
* patch (кръпка)
3. Грешни конфигурации
Конфигурацията на софтуерните системи е още един критичен аспект, често пренебрегван в киберсигурността.
Неправилни конфигурации могат да създадат непреднамерени уязвимости, предоставяйки на кибер престъпниците точка за достъп до чувствителни данни и системи.
Служителите в организациите трябва да настройват правилните конфигурации, което включва, но не се ограничава само до настройките на защитните стени, контрола на достъпа и практиките за сигурни пароли.
Проста грешка в конфигурацията може да има сериозни последици, затова е от съществено значение поддържането на сигурна цифрова среда.
4. Пароли – първата линия на защита
Паролите служат като първа бариера срещу неоторизиран достъп до чувствителна информация.
Силна, уникална парола е като укрепена порта, охраняваща цифровия свят.
Подчертаваме дебело важността на създаването на сложни пароли, които включват комбинация от главни и малки букви, цифри и специални символи. Служителите трябва да създават уникални пароли за всеки акаунт, за да се предотврати ефекта на един пробив, който може компрометира след това множество платформи.
⚠️ Обичайни пароли – лесна пътека за хакерите
❗Една от обичайните грешки в сигурността на паролите е използването на лесно разпознаваеми пароли. Кибер престъпниците често експлоатират тази уязвимост, използвайки техники като атаки с „груба сила“, при които систематично опитват различни комбинации, докато намерят правилната парола.
Това лесно се избягва с поставянето на ограничения за минимална дължина и включването на различни типове символи в паролите.
❗Рисковете, свързани с използването на често срещани пароли, като „123456“ или „parola“ или „моето име и година на раждане“, както и лесно предсказуеми прости думи, са огромни. Много често хакерите използват налични речници от думи при техниката „груба сила“.
5. Уебсайтове с ниска сигурност
Силно се препоръчва да се използват уебсайтове със защитени, криптирани връзки (https://), не трябва да се използват едни и същи пароли на повече от едно място (за предпочитане и различна електронна поща), редовно да се актуализират всички браузъри и да се използва многостъпкова автентикация, за да се добави допълнителен слой защита.
В много случаи използването на сложни потребителски данни е компрометирано от това че се използват на повече от едно място.
❗Например данните за вход в електронно банкиране са същите като тези използвани за влизане в дадена онлайн игра. И докато банките осигуряват надеждно ниво на сигурност при съхранението на нашите пароли, то уебсайтовете за игри може да не отговарят на тези изисквания. Така лесното хакване на сървърите на играта поставя под риск и финансите ви.
⚠️ Двустъпкова автентикация (2FA) за подобряване на сигурността
❗ Двустъпковата автентикация (2FA) е ключов инструмент в арсенала от мерки за киберсигурност. Тази техника добавя допълнителен слой защита към процеса на влизане в системата, като изисква от потребителя да предостави два отделни метода за идентификация. Обичайно това включва комбинация от нещо, което потребителят знае (като парола) и нещо, което потребителят притежава (като мобилно устройство или токен устройство).
Този метод не само затруднява задачата на злонамерените лица да се представят като легитимни потребители, но и предпазва от евентуални загуби на данни в случай на компрометиране на паролата.
6. Фишинг атаки – една от най-разпространените киберзаплахи
При тях киберпрестъпниците се опитват да измамят хората да разкрият чувствителна информация, като потребителски имена, пароли или финансови данни. Често служители са обект на атаки чрез видимо легитимни имейли, съобщения или уебсайтове. Много често адрес на уебсайт с една различна буква, но визуално подобна (малка буква L „l” или главна i „I“ са прекалено близки за да се различат на пръв поглед), се изпраща по електронна поща с молба за потвърждение на акаунта. Визуално сайта е направен да изглежда по същият начин като оригиналния и потребителят доверчиво предава своите данни за вход (потребителско име и парола) на киберпрестъпниците. Друг техен трик е изпращането на електронно писмо на което подателят изглежда легитимен имейл адрес, но реалният изпращач е друг и се иска изпращането на данни за „възстановяване“ на надплатена сума например.
Важно е са разпознаването на обичайните тактики, използвани от киберпрестъпниците, и подчертаване на важността на проверката на автентичността на комуникацията, преди да се предприеме каквото и да било действие. Избягване отварянето на подадени в мейл линкове би ограничило чувствително рисковете.
Вижте още 👉 Фишинг атаки: как да се предпазите
7. Атаки „Човек по Средата“
Атаките „човек по средата“ настъпват, когато злонамерено лице прехвърля и потенциално променя комуникацията между две страни без тяхното знание. Този вид атака е особено опасна, тъй като дава възможност на нападателя да подслушва чувствителна информация, водейки до неоторизиран достъп, кражба на данни или манипулация на комуникацията. Най-лесно се осъществяват при комуникация с уебсайтове без защитата на криптирани връзки (https://) или чрез използване на публични свободни точки за достъп (безжичен интернет в кафене).
Внедряването на виртуални частни мрежи (VPN) може да помогне за създаването на сигурна и шифрована връзка между служителите и корпоративната мрежа. Това е от особено значение при работа от разстояние.
8. Човешкият фактор: уязвимост или сила?
Докато технологията играе важна роля в киберсигурността, човешкият фактор остава критичен елемент. Служителите често са първата линия на защита срещу кибер заплахи, което прави тяхната осведоменост и спазването на протоколи за сигурност от решаващо значение.
Безобидни на пръв поглед действия, като изтегляне или инсталиране на софтуер, могат да доведат до разрушителни последици, ако той е компрометиран.
Въпреки че инвестициите в софтуер от последно поколение, квалифицирани ИТ специалисти и сигурна инфраструктура са от съществено значение, човешкият фактор остава критичен аспект от киберсигурността.
Човешкият елемент е и най-силната защита, и най-слабата връзка. Служителите, често без да си дават сметка, стават канали за цифрови заплахи чрез своите ежедневни дейности.
Затова е много важно укрепването на човешката защитна стена.
Целта на обучение по киберсигурност е да осигури на служителите знанията да разпознават потенциални заплахи, разбират последиците от изтеглянето на подозрително съдържание и прилагат безопасни практики.
Като се култивира култура, в която сигурността е обща отговорност, служителите стават активни участници в защитата срещу кибер заплахи.
Автор на статията: Десислав Петров
Тази статия е част от серия публикации, които имат за цел да подобрят уменията на служителите на организациите на гражданското общество в областта на информационната сигурност.
В днешно време, когато информацията играе все по-голяма роля и организациите работят с голям обем от чувствителни данни, заплахите за информационната сигурност се увеличават. Недостатъчната информационна сигурност може да наруши конфиденциалността на данните, да изкриви тяхната достоверност и да ограничи достъпността им, което води до сериозни последици, вкл. загуба на доверие от страна на партньорите, финансови загуби и нарушаване на репутацията.
Анкета „Спокойни ли сте за информационната си сигурност и за сигурността във вашата организация❓“
👉 Моля, попълнете анкетата (отнема 2 мин.), а отговорите ви ще ни помогнат да ви предложим начини за укрепване на защитните мерки, за да се адаптирате към бързо променящата се цифрова среда и да изградите по-устойчиви информационни системи.
❗След като попълните анкетата ще получите достъп до необходимите обучения, ресурси и подкрепа, за да можете да подобри защитните практики и да изградите по-устойчива и сигурна информационна среда за себе си и в организацията, в която работите.
Десислав Петров е софтуерен разработчик и активен защитник на поверителността на личните данни. Познава инструментите и техниките за запазване на анонимност и сигурност при използване на интернет. Има интереси в сферата на изкуствения интелект.
Настоящата публикация е създадена от екипа на сдружение Startup Factory в рамките на проект InfoSec Skills+, който се реализира с финансовата подкрепа на Transatlantic Foundation по проект PROTEUS, съфинансиран от Европейския съюз. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Startup Factory и не отразяват непременно вижданията на Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция по образование и култура. Европейският съюз и представляващият орган не могат да носят отговорност за тях.
Подобни статии
Под повърхността: дълбоката и тъмната мрежа на интернет
Интернет крие много слоеве, за които може би не сте наясно. Първият от тях е мрежата на повърхността, до която всеки има достъп. Но знаете ли за дълбоката и тъмната мрежа?
Кои са съвременните технологии за защита на информацията?
Развитието на технологиите ни предоставя множество инструменти и методи за защита на ценната информация, за да справим с всякакви опити за кибератаки.
5 критични стъпки за киберзащита в НПО организациите, които не трябва да отлагате
Предлагаме ви 5 неотложни стъпки за киберзащита, които изпълнявани заедно, ще ви осигурат сигурност и спокойствие.
За Startup Factory:
Startup Factory e сдружение с нестопанска цел, което работи от 2015 година за развитието на дигиталните и предприемачески умения на младежи и възрастни от Русе и за подобряване на предприемаческата екосистема в България. През 2022 г. организацията създаде платформа с видео обучения, записи от уебинари и много безплатни ресурси в помощ на всеки, който желае да повишава квалификацията си самостоятелно откъдето и когато пожелае.
