Дани от Danybon: Човек всичко може да постигне със знанията и уменията си

Дани от известния сайт Danybon е сред най-популярните и авторитетни блогъри в страната. Печели сърцата на аудиторията с изчерпателни материали на тема образование, като по нейните думи това са и най-четените статии в сайта.

Признавам обаче, че моят интерес събуди с изявената си гражданска позиция по редица пиперливи теми като политика и бежанци. Дани не само не се притеснява да коментира, но и аргументирано отстоява позицията си, което е най-добрият начин да се противодейства на негативните коментари и пропагандната.

Не е нужно всички да сме на едно мнение, но е жизнено необходимо да имаме гражданска позиция, да я отстояваме, но и да уважаваме чуждата. Как се учи това? Мисля, че Дани дава отлични насоки в интервюто, което се съгласи да направим.

Startup Factory ѝ благодари от сърце!

Здравей, Дани! Убедена съм, че мнозина те познават – та коя майка или татко не са се вълнували кога ще излязат в Danybon резултатите от поредното състезание!? Но въпреки това би ли се представила за аудиторията на Startup Factory? Коя е Дани от Danybon?

Радвам се на тази прекрасна възможност да се представя пред аудиторията на Startup Factory. Като русенка следя какви прекрасни възможности предоставяте и съм щастлива на този дух, който цари при вас.

Дани от Данибон е една много усмихната и щастлива русенка. Където и да се намира, винаги сравнява всичко с родния си град.

Казвам се Йорданка Бонева-Благоева. Родена съм в Русе. От 1 до 7 клас учих в училище “Христо Ботев”, а след това продължих в Английската гимназия “Гео Милев” в Русе. Завърших висше образование в Софийския университет. Всъщност са две висши и три специалности. Първото ми висше е “Връзки с обществеността” с втора специалност “Телевизионна журналистика”. Второто ми висше е “Политология”. Това са магистърски степени с 5-годишно обучение по всяко висше образование. Работих първо като репортер в новините на БНТ от 1997 г. до 2004 г. След това бях PR. А от 11 октомври 2010 г. се занимавам със своя сайт Данибон. Така вече 12 години.

В личен план – омъжена съм за принца на живота ми, когото срещнах още като първокурсничка. Съпругът ми – Евгений, е софиянец и авиоинженер. По майчина линия е с украински корени. Точно затова сме така отдадени на каузата в подкрепа на Украйна. Имаме двама сина – Николай и Виктор. Николай е студент “Компютърни науки и инженерство” в Техническия университет в Делфт (Нидерландия). Приключи с бакалавърската си степен и вече е в магистърския курс. Завърши преди това Американския колеж в София. Беше доста години състезател по математика и информатика и по тази причина започнах да пиша за състезания. Виктор е 9-класник в Американския колеж в София. Също е с подобни интереси в областта на компютрите.

За мен е много важна и фамилията. Сестра ми – Биляна Бонева, също е възпитаничка на Английската гимназия в Русе, а след това завърши журналистика. Тя е международен редактор в “По света и у нас” на БНТ.

В Русе все по-отчетливо се забелязва нужда от висококвалифицирани, интелигентни и харизматични личности. Дори, подсещайки се, че сме в навечерието на 1 ноември, бих казала, че отчаяно се нуждаем от будители, а ти определено умееш да събуждаш обществеността. Би ли се върнала в Русе?

Поласкана съм от тези силни думи. Благодаря! Всъщност гледам по-глобално на това къде ще живее човек. В наше време всичко е възможно, благодарение на технологиите. Човек може да живее на едно място, да работи за друго, а да е в общността на хора от различни населени места. Също така тенденция е да не се живее само на едно място, а е възможно на няколко. Мечтая да има възможност за бързо придвижване до Русе. Пътят между София и Русе е все така лош и опасен както беше, когато аз бях студентка – преди почти 30 години. Разликата е, че сега има още повече коли и е още по-опасно това пътуване. Русе се развива чудесно, но е откъснат от цяла България заради инфраструктурни проблеми. Мечтая да може да се пътува нормално до Русе. В момента е по-бързо да се стигне от София до Нидерландия, например, отколкото до Русе. Винаги следя с надежда, че ще има промяна и ще се реши този проблем. Но точно започне нещо да се мисли в тази посока и нещата се променят или забавят. Ако се пътува лесно и бързо в България, всичко ще бъде по много различен начин и всеки ще може да бъде бързо, където си пожелае.

В своя блог публикуваш предимно теми, свързани с образование. Защо избра това да е твоята специализация, така да я наречем?

Всъщност темите за образованието са в две рубрики – „Образование“ и „Частно образование“. По другите теми публикувам много повече. Но тези две рубрики са най-популярните и най-четените. Това е доказателство, че българите много се вълнуват от образованието и най-вече доброто образование за децата си. Не съм срещала чужденци, толкова маниакално обсебени в най-добрия смисъл от темата за доброто образование на децата си.

На база огромното количество информация, която е минавала пред очите ти през годините, какви оценки би дала на българското средно и висше образование по шестобалната система?

Добре познавам най-вече т.н. елитно българско образование. Следя основно частните училища, математическите гимназии, езиковите гимназии. Тези училища отразяват най-пълно българския стремеж за добро образование. Виждаме колко силни ученици имат. И това е от години. Математическите гимназии са изключителен феномен, произвеждащ гении. Езиковите гимназии разширяват много кръгозора на учениците. Добрите частни училища – например столичните ЧОУ „Св. София“, Американският колеж в София и др. – са с изключителен подбор, много академични успехи и предоставят много възможности за развитие на възпитаниците. На тези три типа училища поставям най-високата оценка.

Има и други училища, които са с подобни стремежи за прекрасно развитие. Имат сърцати директори и учители, които се раздават. Те също заслужават нашите аплодисменти.

Където има ниски резултати, там трябва сериозно проучване и работа, за да се подобрят. Моите възгледи са, че държавата трябва да съдейства точно там със своите ресурси – човешки, времеви и др., за да се подобрят. В момента държавата твърде много се меси навсякъде. Така хаби ресурс и създава хаос. Няма нужда на силни училища като математическите гимназии, например, чак толкова да посочва какво да се учи и прави. Трябва да се насочи да помага там, където има нужда от нея. Държавата твърде много задушава добрите училища в ненужна родителска прегръдка и сякаш се разсейва за реалните проблеми при другите учебни заведения.

За висшето образование у нас – не следя много новините в тази сфера. С влизането на България в Европейския съюз пред българските младежи се отвориха толкова много възможности. Това е чудесно, че могат да избират къде да учат – в България, в ЕС, извън ЕС – Великобритания, САЩ, Азия. Българските университети вместо да се сърдят, че младежите имат такива възможности, трябва да се опитат да са достатъчно привлекателни. Но е хубаво, че имаме и тук добри варианти. Не всеки иска или може да живее в чужбина. Така че аз защитавам тезата, че не трябва да се сочат много с пръст нашите университети. Хубаво е, че ги има. Единствено не трябва да се сърдят, че има и далеч по-добри варианти от тях на един-два часа полет.

У кого е вината за т.нар. „провал“ в образователната ни система – на учителите, на родителите, на децата или на държавата като цяло? И може ли изобщо да се говори за провал?

Българското образование не е чак толкова зле. Не можем добре да го представяме пред света. Остава голяма екзотика дори и за европейските държави. А и отделно сме много амбициозни и изискващи от него. А това е много хубаво.

Въпреки че не определяш себе си като „образователен експерт“ (по интервю за в. Всичко за семейството) би ли сподела личното си мнение по-добро ли е образованието в чужбина? Имат ли предимство специалистите, завършили чужди университети, пред тези, избрали родни?

Няма какво да се заблуждаваме. В добрите чужди университети възможностите са огромни. Бюджетите им са огромни. Привличат светила на световно ниво. Привличат и най-големите умове сред младежите от цял свят. Там се създава наука на огромна скорост. И студентите са част от този омайващ свят.

Но дори само това, че живееш и опознаваш съвсем различна държава, че се занимаваш с данъци, осигуровки, застраховки, съвсем сам, без помощта на родителите ти, това също ти разширява светогледа. А дори и това, че виждаш, че някъде има тротоари навсякъде и плочките не са разбити, т.е. осъзнаваш, че това не е чак толкова сложна цел за постигане, пак ти отваря очите какво да изискваш в родината си.

Мотото на твоя сайт е „Ценно е да знаеш.“ Вярваш ли още в това, че знанието е ценност? Модерният свят и съвременното общество не те ли опровергават? Не е ли по-ценно, как да кажа… да си „имаме човек и тука, … и там“?

„Ценно е да знаеш“ – за мен това е най-важното. Дори самата аз го доказвам с моята работа. Създадох сайта Данибон съвсем сама. Работя по него съвсем сама. Нямам „човек тук и там“, а и не ми е нужен. И сайтът стана изключително посещаван и популярен. Всичко опира до това, което аз знам и мога. Всичко е в главата ми и в двете ми ръце. Така че съм най-убеденият посланик на мотото „Ценно е да знаеш“. Стига човек да поиска, всичко може да постигне със знанията и уменията си. Всичко друго е извинение.

Следващият ми въпрос е продиктуван от субективното ми лично мнение, но ще се радвам да разбера гледната ти точка, тъй като го смятам пряко обвързан с образованието. Забелязвам, че напоследък доста хора демонстрират повече самочувствие и по-малко компетентност. Например, родният ни град Русе е на път да се прости със сериозно финансиране по ключов проект, а изводът, който може да са направи от откъслечните медийни публикации по темата е, че причината за това е некомпетентност – на един човек или група от хора. Дори ще използвам израз, който наскоро срещнах във фейсбук – „забелязва се нашествие от калинки“ (ако ме разбирате какво искам да кажа)… Какво мислиш, Дани – българинът демонстрира ли повече самочувствие и по-малко знания и умения? И не е ли това опасна тенденция?

Това е доста пасивна позиция. Когато обществото забележи „нашествие от калинки“, трябва да реагира шумно, ясно, категорично. А не да се ядосва, че нещо лошо се случва. Ясно е как трябва да реагира гражданското общество. Наскоро софиянци скочиха заради едни павета – но не какви да е, а жълтите павета, символът на София. Софиянци, особено от централните квартали, са доста будни граждани. Почти всяка седмица в последните месеци протестират и то по много важни теми. Може да са 10 души, но успяват да посочат гледната си точка и да увлекат съмишленици.

Основната мисия на Startup Factory е да подпомага предприемаческата екосистема в Русе и региона, а когато можем – и в България. Правим го чрез организиране на различни онлайн и присъствени курсове, уебинари и блог публикации за развитие на дигитални и предприемачески умения. Мислиш ли, че това е работеща формула – по-образовано население = по-предприемчива, успешна и щастлива нация? Или е достатъчно само да си вярваш… и да познаваш правилните хора?

Вашата стратегия е прекрасна. И най-правилната! Дори човек да има правилните контакти, ако има морал, ще разчита на знанията и уменията си, а не на некоректни практики. Така че е необходимо да се разшири кръгозора на българина, за да разбере какво е правилно да прави – да учи, да се развива и да разчита на себе си, а не да търси подмолни връзки или да се включва във веригата на корупцията.

Споменах, че публикуваш предимно на тема образование, но знам, че в сайта ти Danybon може да се намери и много друга полезна информация – пътеписи, личностно развитие и още интересни акценти. Сама ли се справяш с всичко това – търсене на информация, обработването ѝ, писане, публикуване? Винаги си с едни гърди пред другите с резултатите от различни състезания, например. Как успяваш?

Работя в сайта съвсем сама. Имам обаче първо журналистическо образование, а също така и години опит като журналист и PR. Пиша почти всеки ден от 1995 година. Така че това е още едно доказателство за правилната формула – знания, умения и опит.

Тъй като следя блога и фейсбук страницата ти, знам, че не се притесняваш да засягаш и политически теми. Няма да ти ги спестя и аз. Смяташ ли, че е важно гражданите да са политически ангажирани и ориентирани, да имат съзнанието, че е тяхно право и задължение да гласуват и по този начин да участват в управлението на страната ни?

Отново стигаме до клишираните разбирания, които се ширят сред българите. Те си мислят, че са най-големите герои като не гласуват или като са „прецакали всички“. Това е пак същият проблем – липса на по-широк светоглед. По тази причина у нас виреят така лесно конспиративните теории, фалшивите новини и сбърканите ценности. Трябва да се говори, говори, говори и дано да се чуе от все повече хора. Гласуването е шансът на всеки да покажи какво мисли. Ако стои встрани като кибик и само мърмори – няма никаква полза.

От кого зависи, според теб, един току що навършил 18 години младеж да е политически ориентиран? Семейство, училище или може би медиите? И тази свръхполярност на общественото мнение отвъд традиционото „за“ и „против“ по отношение на важни теми като икономика, политика, войната в Украйна, бежанците и т.н., може ли да доведе до обединена нация и мотивирано младо поколение?

Семейната среда е много важна. В училище – там трябва да се разширява светогледът, но не съм много убедена, че българската образователна програма в тази сфера е достатъчно силна. В часовете по литература, история, география, философия, етика, гражданско обучение и в извънкласните дейности може да се направи много повече.

Българското общество показва огромна гражданска неграмотност по толкова важни теми – например войната в Украйна и отношението към бежанците. Не чете, не чете добри медии, не чете книги. Не си позволява да научи нещо повече. А се вкопчва като последния неграмотник в конспирации и фалшиви новини, но още по-ужасното е, че става бързо жертва на хибридната война и се превръща в „полезен идиот“ като разпространява фалшивите новини или в следващата стъпка – в „трол“.

Поговорихме си за проблеми и провали, а можеш ли да кажеш кое би вдигнало на крака българската образователна система? Кое би обърнало колелото, така че да спре това масово тюхкане и цъкане с език колко ни е провалена системата и колко по-неграмотно е всяко следващо поколение? И по-важното – как да спре прословутото „изтичане на мозъци“ от България?

Всичко е доста свръзано. Както дадох пример с пътя между София и Русе – ако се пътува бързо, лесно и безопасно, с радост ще го правя редовно. Ако българското висше образование се събуди и спре да се сърди, че има конкуренти по света, които му крадат умните младежи, а вложи наистина модерен устрем – ще стане интересно. Всъщност в бизнеса е така. В България има вече компании, особено в ИТ сектора, които са достатъчно привлекателни и съпоставими като условия с европейските. При тях няма притеснение човек да ги избере. Ако се предлагат достатъчно атрактивни условия, изборът вече е в това къде човек иска да живее в дадения момент.

Интервюто подготви: Ана Тодорова

Similar articles

Настоящата публикация е създадена от екипа на сдружение Startup Factory в рамките на проект „Развитие на дигитални и предприемачески умения в Русе и региона“, който се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Фондация „Америка за България“ е независима, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната.

Фондацията е плод на успеха на Българо- американския инвестиционен фонд (БАИФ), създаден през 1991 г. от Конгреса на САЩ с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. За повече информация: us4bg.org

Startup Factory e организация с идеална цел, която работи за развитието на дигиталните умения и за подобряване на предприемаческата среда в Русе и страната. Екипът организира обучения и тематични събития по ПРОГРАМИРАНЕ, ДИЗАЙН и ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Помага на стратиращи компании и неправителствени организации за развитие на тяхното онлайн присъствие с менторство и достъп до ресурси и материали.

Startup Factory  е притегателен център на активните хора в Русе и региона.