Митко Кунчев: Поведението на децата е огледало на обществото, родителите и учителите

Митко Кунчев е сред най-разпознаваемите лица на град Русе.

Дългогодишният му опит като преподавател по математика и директор на Математическа гимназия „Баба Тонка“ го прави и един от най-подготвените специалисти, имащи правото да говорят за проблемите в сектор „Образование“.

Но по-важното е, че има и визията как и по какъв начин да се решат същите тези проблеми, срещу които цялото ни общество негодува.

Затова не е случайно, че темата на нашия разговор е именно образованието, бъдещето на децата ни, ролята на държавата и какво можем да направим на регионално ниво.

Благодарим на г-н Кунчев, че се съгласи да обсъдим тези щекотливи теми.

Самият той задава редица въпроси, над които си заслужава да се замислим и да не забравяме, че като граждани на България, отговорите винаги са в нашите ръце.

Интервюто подготви: Ана Тодорова

Здравейте, г-н Кунчев, със сигурност нямате нужда от представяне, но бихте ли разказали малко за себе си?

Роден съм в Русе. До седми клас учих в ОУ „Отец Паисий“, а след това в МГ „Баба Тонка“. Завърших специалност математика във ВПИ Шумен, сега ШУ „Епископ Константин Преславски“, и така продължих професията на баща си Христо Василев.

Започнах работа като учител по математика в МГ „Баба Тонка“, а през 1988 година станах директор на Гимназията.

Напуснах работа на 31.12.2018 г. Една година работих като математик – финансов анализатор във фирма „Х2 фюжън“.

През 1990 година на базата на сериозна научна работа получих Първи клас-квалификация. Жена ми Елена Кунчева много години беше учител по математика в АГ „Гео Милев“.

Като учител съм подготвял талантливи ученици за участие в състезания и олимпиади. Днес някои от тях са доценти или професори по математика.

Имам много публикации по математика и по проблемите на образованието. Всички те могат да бъдат намерени на сайта ми www.kunchev.info.

На местните избори през 27.10.2019 г. бях избран за общински съветник от листата на Демократична България – Обединение, а на 04.04.2021 г. за народен представител в 45-тото Народно събрание.

Имате дългогодишен опит като преподавател и директор на МГ „Баба Тонка“ в Русе. Няма да ви питам дали ви липсва работата, защото съм сигурна, че е така, но бихте ли споделил какво ви носеше контакта с училището и учениците?

Енергия и удовлетворение!

Имах късмет да работя с прекрасни ученици и колеги. Съзнателно съм се подготвял за всеки учебен час, за да мога да бъда на нивото им и заедно да преживеем всеки урок.

Имате множество публикации в областта на образованието, със сигурност проблемите там са много. Но кои са най-големите? Кои са онези, които неотложно и спешно трябва да решим?

С едно изречение: образователната система в структурно-функционално отношение е същата, както при комунизма преди 40 години – централизирана командно-административна система, управлявана еднолично от министъра.

Бащите на действащия Закон за предучилищното и училищното образование не са знаели нищо за принципа на субсидиарност.

Замислете се над някои въпроси:

💡 Защо съществува Регионално управление на образованието?
💡Защо се назначават директори на училища с конкурс?
💡Защо има държавни и общински училища?
💡Защо има толкова голяма разлика в издръжката на един ученик в профилирана и в професионална гимназия?
💡Защо съществува централизиран държавен план-прием?
💡Защо хиляди ученици учат на две смени?

Можем ли да направим нещо на регионално ниво или всичко зависи от държавата?

На регионално ниво може да се предприемат дейности за осъвременяване на мрежата от училища, разпределението на средствата за училищата и привеждане на сградите на училищата в съответствие с Наредба 4 за физическата среда.

Ще ви попитам нещо, което питам всеки, ангажиран с образованието. В кого е проблемът? Кой е главният виновник? Защо всяка година децата биват обвинявани във все по-нарастваща неграмотност и незнание, сякаш те носят най-голяма вина за срива в образователната система?

Сега берем плодовете на кризата в образованието в периода 1990 – 2010 година.

Учителските заплати бяха мизерни. Колегите напускаха.

Младите не искаха да започват работа като учители.

Престижът на учителската професия се срина.

Държавата не обръщаше внимание на този факт, защото броят на учениците бързо намаляваше, закриваха се училища и нямаше глад за учители.

Завършващите средно образование дори и не помисляха да учат в педагогически факултети.

Последният писък на образованието беше учителската стачка от 24.09. до 02.11.2007 г., най – продължителната в историята на България.

Десет години след стачката държавата се сети, какво се е случило и започна с бързи темпове да увеличава заплатите на учителите, бързо да преквалифицира висшисти за учители и да обяви приемът в педагогически факултети за приоритетен и безплатен.

Процесите в образованието са много бавни. Възстановяването на образованието в България е някъде в бъдещето.

Вижте резултатите от ДЗИ по БЕЛ от последните четири години: 4,20; 4,14; 4,05; 3,93.

Що се отнася до това какви са децата – те винаги са едни и същи и поведението им е огледало на обществото, родителите и учителите.

Имате ли конкретни предложения и решения какво да се направи, за да се отлепи образованието ни от дъното? Т.нар. „Дигитална раница“ ще оправи ли нещата или ще замаскира и задълбочи проблемите?

Твърде много неща трябва да се направят.

Аз формулирах по-горе някои въпроси като проблеми, които трябва да се решат. Тук ще продължа.

Образованието е такова, каквито са учителите. Затова ключов проблем, освен заплатата, е тяхната квалификация.

В България не е приет принципа, който дава диплома за учител – той отговаря за квалификацията му, а има стотина лицензирани фирми, които печелят пари от тази дейност и вършат неясно какво.

Затворете очи и си представете: висококвалифициран учител влиза усмихнат и с прекрасно настроение в час!

„Дигиталната раница“ е голям проект, който е замислен добре – единна среда за всичко в средното образование.

Внедряването няма да е лесно и сигурно няма да е гладко.

➤ Вижте още: Видео курсове за развитие на дигитални умения.

Срещала съм коментари на хора, които твърдят, че всъщност нищо ново не се случва – винаги е имало деца, които учат, и такива, на които не им се учи. Проблемът е, че сега, благодарение на технологиите и социалните мрежи, има прекалено голяма видимост на всичко случващо се в образователната система. Така ли е наистина?

Образованието е консервативна система. Промените стават много бавно.

Аз съм преподавал на ученичка и на нейната майка. Фактите в учебниците по математика сега са същите, както преди сто години.

От друга страна развитието на всички процеси в обществото се динамизира.

Новите технологии, свързани с използването на компютри и други цифрови устройства, създават нова среда за обучение.

Голямата промяна в обучението е преминаването от пряката дидактика, която може да се опише с една дума: „Учи!“, към подкрепа за развитие на силните страни на детето и ученика чрез мотивация, изследователски подход и други.

Що се отнася до социалните мрежи и скоростта на разпространение на информацията, образованието все още не може да намери правилния път и се лута от забрана до прегръщане на мобилните телефони.

Starup Factory е сдружение, което се стреми да повишава дигиталната и предприемаческа култура на младите и възрастни хора. Мислите ли, че ако образователната ни система беше на ниво, организациите като нашите нямаше да имат причина да съществуват. Или напротив – необходимо е да се допълваме и да си помагаме?

Образователната система във всяка държава се състои от формални и неформални структури.

МГ „Баба Тонка“ е част от формалното образование, а организации като Startup Factory – част от неформалното.

Световната тенденция е увеличаванe на дела на неформалното, за сметка на формалното образование.

Има причини затова: през живота човек ще смени работата си няколко пъти, следователно ще сменя и квалификацията си, а държавната система не може да осигури условия за задоволяване на всички потребности.

Бъдещето е на организации като Startup Factory, които да надграждат училищното образование.

Хората, които търсят подобно обучение, обикновено, са високо мотивирани да успеят, за да могат да се реализират по – добре.

Образно казано формалното образование е ствола и короната на дървото, а неформалното – цветчетата.

В продължение на предходния въпрос… Starup Factory си колаборира с немалко училища в Русе, съ-организатори сме и на доста събития, съвместно с Русенски университет „Ангел Кънчев“. Въпреки това, сякаш не успяваме да постигнем онази пълноценна съвместна работа между бизнес, граждани и академична общност. Нима няма нужда от подобно партньорство? Или ако има, какво е нужно да се направи, за да заработим заедно в една посока и с една цел: по-доброто образование на българските деца?

Българинът е индивидуалист.

Съвместната работа винаги изисква висока култура, знания и умения за работа в екип. Трябва много упоритост и постоянство.

Важно е и популяризирането на добрите практики и резултати.

Интервюто е  подготвено от Ана Тодорова и е част от поредицата срещи на екипа на сдружение Startup Factory с интересни и мотивиращи личности.

Ана Тодорова развива дигиталния маркетинг на организацията. Тя поддържа интернет страницата на Startup Factory, както и платформата с видео курсове, чийто създател е. Пише съдържание по разнообразни теми като децентрализирани технологии, зелена и кръгова икономика, емоционална интелигентност, лидерство и други.

Още от интервютата и публикациите на Ани, четете тук.

Similar articles

Startup Factory e организация с идеална цел, която работи за развитието на дигиталните умения и за подобряване на предприемаческата среда в Русе и страната. Екипът организира обучения и тематични събития по ПРОГРАМИРАНЕ, ДИЗАЙН и ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Помага на стартиращи компании и неправителствени организации за развитие на тяхното онлайн присъствие с менторство и достъп до ресурси и материали.