Годишна среща на общността на Български фонд за жените

На 26 и 27 октомври в гр. София се проведе годишната среща на общността на Български фонд за жените (БФЖ). Екипът на Сдружение Startup Factory и още над 50 организации от цялата страна, работещи за правата и овластяването на жените и момичетата, елиминирането на насилието, равнопоставеността между половете и укрепването на женското движение, участваха в събитието.

Български фонд за жените е единствената българска организация, която подкрепя именно активисти, неформални колективи и граждански организации, работещи за овластяването на жените и момичетата и постигането на равнопоставеност във всички сфери на живота. Визията на фонда е всички жени и момичета да живеят в справедлив и равноправен свят, в който изборите им са зачетени, а гласовете – чути.

Годишната среща на общността бе открита от екипа на БФЖ, като особено силни бяха думите на Надежда Дерменджиева, Изпълнителен директор на фонда, която каза: „Солидарността… освен дума… е най-вече действие“, подчертавайки по този начин необходимостта от ангажираност и активност у всички нас.

• Властови взаимоотношения;
• Анализ на нуждите;
• Социална промяна;
• Отчетност;
• Приобщаване и участие;
• Прозрачност;
• Социална справедливост;
• Доверие;
• Солидарност;
• Гъвкаво, достъпно, навреме;
• Взаимно учене;

Събитието премина в изключително интензивен и наситен с емоции и преживявания ритъм, като също така бе повод да се споделят успехите, поводите за гордост, предизвикателствата и наученото през последните години, в които гражданските организации и обществото се сблъскаха с поредица от кризи. Припомнени бяха важни събития за правата на жените и човека, и то от жени, участвали в случването им. Обсъдени бяха възможните механизми за финансиране от БФЖ като се очертаха приоритетите, перспективите и бъдещите цели на всяка присъстваща на събитието организация.

Пред присъстващите бе представен и изключително подробен доклад на тема Изследване на нуждите на организациите, работещи за правата на жените, момичетата и уязвимите групи в България, обобщаващ резултатите от социологическо изследване, проведено сред организации и активистки групи от цялата страна. Леа Вайсова, главен асистент доктор в Софийски университет „Климент Охридски“ и ръководител на проекта, представи изследването в две части – количествена, базирана на стандартизиран въпросник, и качествена, обхващаща 39 дълбочинни интервюта с представителки/представители на организациите и активистките групи. Една от констатациите, които докладът прави е, че „типичната неправителствена организация, ангажираща се с проблемите на жените, момичетата и уязвимите групи, е локализирана в столицата или друг областен град, обхватът на дейността ѝ е предимно в България, разполага с ограничен финансов ресурс, зависи от наличието на временно проектно финансиране, разполага с малоброен екип, предимно от жени, който често работи на доброволен принцип, а трудът е силно огъвкавен. Това означава, че секторът се характеризира с неустойчивост и голяма степен на несигурност“.

Авторите на доклада обобщават също, че организациите осъществяват своята дейност в крайно несигурни финансови условия и зависят от кратковременни проекти, изискващи капацитет за набиране на средства, който нерядко липсва, но същевременно не позволяващи да се осигури редовно заплащане за труда и усилията на екипа.

Изведена бе и необходимостта от обучения в различни направления, а нашият екип ще комуникира допълнително с БФЖ възможностите, с които бихме могли да сме полезни – например предоставянето на безплатен достъп до полезни видео курсове. Убедени сме, че с обученията си ще спомогнем, от една страна, развитието на дейността на организациите, но и ще повишим, от друга, перспективите за развитие и ангажираност на хората, с които НПО-тата пряко  работят.

Изследователският екип подчерта наличието и на друг, много актуален и сериозен проблем – т.нар. прегаряне (бърнаут) сред ангажираните в НПО сектора. От една страна, прегарянето се явява следствие от условията на труд и несигурното финансиране, но също така и от същността на работата им:

Изследване на нуждите на организациите, работещи за правата на жените, момичетата и уязвимите групи в България.

Прегарянето, както отбелязват авторите, е резултат и от това, че активистите работят с човешки истории, които са тежки и обременяващи, което неизменно води до емоционално обвързване. Последното налага необходимостта от супервайзор, който да работи с организациите, за да могат да контролират претоварването.

През 2018 г. за същия проблем, макар и в контекста на по-общото социално предприемачество (към което могат да бъдат приравнени голяма част от представителите на НПО сектора), алармира и WEForum (Световният икономически форум), съобщавайки че 50% от социалните предприемачи, присъствали на срещата на форума, се борят със стреса и тревожността. Дългосрочното изтощение и последващият бърнаут не са свързани с прекалената ангажираност и амбициозност, присъщи на традиционните предприемачи, а с емоционалната инвестиция на социалните инициатори в онези обществени групи, на които желаят да помогнат.

Новоизнесените от екипа на Леа Вайсова данни, засягащи конкретно представителите на български неправителствени организации, още повече подчертават необходимостта ангажираните със социални каузи да бъдат подпомагани и на емоционално ниво, а не само финансово и стратегически.

Ден първи от срещата включваше и изключително обогатяващата Жива библиотека, в която различни дами, споделяха част от сюжета на своите лични (неписани) книги. Нетъуркинг партито в края на деня отвори възможност за още по-задушевни и открити разговори, а музиката и караоке предизвикателството бяха отлична терапия срещу емоционалното изтощение на мнозина от присъстващите.

Вторият ден от срещата стартира с панел от участници, представящи своя опит и експертиза. Панелът предизвика задълбочена дискусия и отправи редица въпроси като например на кое да се даде приоритет – на застъпничеството или на работата на терен и възможно ли е да се постигне баланс между тях, така че едновременно организациите да са полезни на уязвимите хора и групи, но и да съумяват да привличат на своя страна ключови представители на политическия и обществен живот в страната.

Изключително тревожни бяха данните, изнесени от Диана Димова, председател на Фондация Мисия Криле, за грубото нарушаване на правата и крайно унизителното отношение към жени и момичета бежанки, влизащи през южната граница на България, но не само. Диана подчерта, че случаите, за които са се самосезирали, не са изолирани, и темата изисква сериозна работа, ангажираност и не последно място – човечност, и от институции, и от организации, и от граждани. От всички нас.

Марина Кисьова де Хеус, също част от панела и учредителка и председател на Фондация Екатерина Каравелова, говори за необходимостта от повече уверени в себе си жени, които да застанат начело на процеса на трансформация на българското общество. Тя сподели своя опит в застъпничеството и успешното привличане към конкретни каузи на хора от политическия елит, което бе очертано и като стратегически елемент за успеха на индивидуалните цели на различните активисти, неформални колективи и граждански организации.

За съжаление, думите не стигат да се опише в една страница палитрата от емоции, които всеки от включилите се в Годишната гранти среща на БФЖ носеше със себе си. Екипът на Startup Factory благодари за възможността да бъде част от събитието, на което мнозина споделиха победите, с които се гордеят, и целите, които са си поставили занапред. Срещата бе мотивираща и зареждаща, но и отрезвяваща. Очертаха се редица проблеми и предизвикателства, които се нуждаят от решения и подкрепа. Работата на активното гражданско съсловие предстои и то с много по-сериозен интензитет.

На финала всички си обещаха, че ще се борят – всеки по свое му и съобразно личната си мисия и каузата на своята организация, за една обща и значима цел – социална промяна.

Публикацията подготви: Ана Тодорова | Снимки: Български фонд за жените и Startup Factory

Similar articles

Startup Factory e организация с идеална цел, която работи за развитието на дигиталните умения и за подобряване на предприемаческата среда в Русе и страната. Екипът организира обучения и тематични събития по ПРОГРАМИРАНЕ, ДИЗАЙН и ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Помага на стратиращи компании и неправителствени организации за развитие на тяхното онлайн присъствие с менторство и достъп до ресурси и материали.

Startup Factory  е притегателен център на активните хора в Русе и региона.