fbpx
Share

Питателно, цветно и без много грим… – звучи красиво, уютно и гостоприемно.

И Хабитати е точно такова.

Благодарение на своите създадели Ани и Дидо, мястото се превърна в любима локация за мнозина, и то не къде да е, а в сърцето на красивия и аристократичен, но сякаш застинал в миналото си Русе.

Влезеш ли в Хабитати с всяка клетка на тялото си усещаш заразяващата енергия, която Ани и Дидо излъчват: за чист живот, за непретенциозност, съчетана с безкомпромисност към качеството и ценностите, за искреност, съпричастност, споделеност.

Затова и събитията, организирани там, неизменно се превръщат от срещи между почти непознати в задушевни разговори между съмишленици, които споделят ценностите на Хабитати.

С Ани и Дидо си говорим за социалната отговорност и съпричастността в бизнеса, за био тренда и колко еко е бизнесът, облечен в стреч фолио, за самосъзнанието, гражданската активност и каузите, които увличат, за трудностите пред един малък бизнес и кои са най-големите пречки за развитие.

Благодарим им от сърце за откровения разговор и споделената философия за живота!

Вярваме, че в думите им всеки ще открие нещо, с което да обогати собствения си мироглед, а в Хабитати – изкушения, с които да услади живота си.

Приятно четене и до нови срещи – в Хабитати!

Интервюто подготви: Ана Тодорова

Здравейте, Ани и Деян, благодаря ви, че се съгласихте да споделите вашата история в блога на Startup Factoty. Бихте ли ни разказали малко повече за вас – кои са Ани и Деян?

Ани е едно момиче, което обича общности, обича да събира хора, обича да гощава и да създава. И обожава планината… и гората, и скалата,и  реката…

Но, ако трябва да съм малко по-конкретна… 😀  Самоук пекар, готвач, барман. От известно време вече и по job description 🙂  Обичам да посрещам приятели, да готвя и да участвам в смислени каузи.

Деян – Иска ми се да се определям като обичащ човек. Обичащ живота, в смисъл на съпреживяващ, споделящ, емоционално удовлетворен и рационално одухотворен. Това е философската страна на нещата. Не помня вицове, така че това ме прави винаги добър слушател по всякакви теми.

С други думи, умея да се социализирам с всякакви хора и животни. Това е моята дарба (или суперсила) и проклятие едновременно. Дарба, защото винаги съм заобиколен от верни другари и интересни супергерои, които на драго сърце влизат в “битки” с мен и това ми дава много увереност по пътя. Проклятие, защото понякога може да е досадно и изтощаващо да чуваш хората. Умишлено казвам “да чуваш”…

Ани и Дидо от Хабитати

От Фейсбук знам, че сте планинари, но извън комерсиалните, често посещавани от туристи места. Разкажете ни за тази ваша страст и свързана ли е тя с идеята за Хабитати?

А: Може да се каже, че планината е нашият естествен хабитат 🙂

Там аз намирам мир, балансирам системите, изпитвам тялото и пълня душата.

Природата учи, стига да имаш сетивата да я чуваш и виждаш. И това неизбежно се отразява на нашия стил в Хабитати.

Търсим най-близките вкусове до природата, подбираме естествени продукти, обичаме да променяме храната си, според сезоните.

Да готвим питателно, цветно и без много грим 🙂 

Хабитати

Вероятно във всяко интервю ви питат… откъде идва името Хабитати? Има ли специална символика или значение за вас? Не мислите ли, че звучи малко екзотично в нашия град?

А: Да, оказа се малко екзотично 😀

Истината е, че не го очаквах. “Хабитат” е мой любим термин от биологията. Така ми се е запечатал в съзнанието от ученическите години, че съм го приела за обичайна дума в речника си и очаквах, че не само при мен е така 🙂

Ама, ето на!

С Деян слушахме в колата гръцки митове и легенди, когато се спомена думата “хабитат”, при което получихме прозрение!

“Хабитат” е местообитание, времепространството където определени видове намират своята най-подходяща среда за живеене.

И ние създадохме нашите хабитати в Русе, където храната е вкусна, истинска и питателна, кафето е специално, бирата и виното са занаятчийски, чаят е от билки, мезетата са фермерски и хората са отворени и мечтаят.

И ние създадохме нашите хабитати в Русе, където храната е вкусна, истинска и питателна, кафето е специално, бирата и виното са занаятчийски, чаят е от билки, мезетата са фермерски и хората са отворени и мечтаят.

Във ваше интервю наскоро прочетох следното определение, което давате за Хабитати – „…живо място – … следва потребителя, събитията, нуждите“. Какво означава това?

Такова е 🙂

Живо – мърда, расте, ядосва ни, радва ни, развива се, намира си нови приятели, дружи с тях, учи се от тях, от събитията наоколо, променя се.

Стартирахме бизнеса ноември 2020, в разгара на пандемията, а учениците от Математическа гимназия се завърнаха в класните стаи чак през есента на 2021 и това беше чисто ново преживяване за нас 🙂

Нагодихме се – започнахме да отваряме половин час по-рано, за да можем да им предложим хапване и напитки по време на първото им голямо междучасие. Изпратили сме вече две поколения абитуриенти, посрещаме новите “зайци”, гледаме как израстват децата, храним ги, говорим си за музика, за училище, за храна, за нещата от живота.

Обичаме да си говорим с клиентите си, много от тях също обичат да си говорят с нас 😀

Винаги сме се старали да ги предразполагали да споделят какво мислят за печивата, за вкуса, за текстурата, доволни ли са от продуктите, които продаваме.

Питаме ги какво харесват, кои вкусове ги привличат, какво биха искали да намерят при нас, а го няма.

Така хем се опознаваме, хем лично си провеждаме “социологическо проучване” и променяме концепцията, според нуждите на пазара, стига това да не противоречи на нашите ценности.

Така стартирахме безглутеновите печива, които вече са сравнително богат набор от асортимента ни. 

Може би сте забелязали, че някои печива се появяват много за кратко – веднъж или два пъти и после изчезват.

Две обяснения – или клиентите така са отсъдили или печивото е било от колекцията ни “Един път” 😉 Разбирайте, че се е наложило да се спасява някаква храна 🙂

Дълбаем мъфини, остатъците превръщаме в бисквитки или бонбони.

Изостанали хлябове – режем на кубчета, овкусяваме в наш стил, малко зехтин, сол, фурна и ето ти прекрасни крутони или “кубети”. 

Миналата година през декември пък рязко и неочаквано се завиши търсенето на горещ шоколад, това ни мотивира да се активираме и да открием шоколади за пиене от български занаятчии, които работят с отношение и истинско какао.

Намерихме ги и се оказаха страхотни сладури и вече наши приятели 🙂 

Лятото на 2023 година ни връхлетя друга идея.

Жегите тук, знаете, са продължителни и тежки, учениците вече ги няма, улиците и площадите са жежки и напечени. На никого не му се мърда много навън. Взехме решение, че ще експериментираме с работното време и ще сменим концепцията в такива периоди – започваме работа в 12ч, като подготвяме печива и питателни зеленчукови купи за обяд. Удължаваме работното време до 21ч, така че когато слънцето падне и навън леко се разхлади, може да дойдете да изпиете по бира или чаша вино с приятели при нас.

Има и мезе.

През септември ще стартираме по същата схема и така до 18.09, когато се завръща обичайното работно време от 10ч. – 19ч. и нашите приятели от Математическа гимназия.

Ани и Дидо от Хабитати

Всъщност, вие отваряте Хабитати малко преди или в разгара на пандемията? Как се отрази това на бизнес плановете ви и на вас лично? Не се ли отчаяхте, не си ли казахте „Ееее, пуст късмет, не ни върви!“?

Всъщност бяхме напълно наясно, че отваряме в разгара на пандемията.

Това се случи ноември 2020г., имахме вече опит с пролетната вълна от пропусквателни пунктове, ограничения, маски и тем подобни.

Вярно, не очаквахме да се завърне чак с такава сила, но все пак ковид си беше на сцената, когато взехме решението да стартираме.

И да, това даде своето отражение, началото беше наистина трудно.

В личен и професионален план. Сестра ми беше с нас в първите дни. Тя има своя сладкарничка в Пловдив и много помогна с размаха и енергията си за да задвижим машината. Майка ми също се включи в кухнята малко по-късно и така 3-4 месеца имахме подкрепление в нейно лице. Майката на Деян също се притичваше на помощ в критични моменти 🙂 Имам голям късмет, че всички най-близки жени около мен са страхотни кулинари.

А ние сме истински аматьори 🙂

Никой от нас никога не е учил и не се е занимавал професионално с подобен бизнес, с готвене или с работа на бар.

Но бяхме уверени, че можем да предложим страхотна услуга.

Учехме се в движение за спецификите на бранша, нещата в началото се случваха с повече усилие и отнемаха повече време.

В първата половин година бяхме навлязли в цикъл на работа от 08:30 до към 20ч. – чистиш, печеш, продаваш, организираш доставки, печеш, мажеш, бъркаш, чупиш нещо, продаваш, пишеш постове, печеш, правиш поръчки, чистиш. Прибираш се вкъщи, вечеряш, спиш, отиваш в пекарната и всичко наново. Тогава работехме и всяка събота до обяд.

Разбирайте – 6 месеца закотвени в пекарната, без пътувания, без въздух, работа, работа, работа, всеки ден. Понякога и в неделя. Душата ми миришеше на сладкиши… не, миризмата на шоколад вече не е секси!

На всичкото отгоре седмица след откриването забраниха и “сядането” в заведения и събирането на хора на едно място, така че в следващите 5-6 месеца работихме само като take away и магазин.

Имаме прекрасна локация – зад ъгъла е Математическа гимназия Баба Тонка, зад другия ъгъл “Американското пазарче” и паркчето, Александровска е на един хвърлей, около нас има няколко детски площадки, банки, офиси, салони за красота, чудо. Само че, нямаше никого по площадките и парковете, нито по улиците, който може бачка homeoffice и си гледа децата, а учениците учеха дистанционно цяла учебна година.

А концепцията на Хабитати винаги е включвала случването на различни събития. Имаме голям салон, имаме опит със събитията, искаме да даваме сцена за различни общности и да бъдем част от създаването на нови.

Едва половин година след отварянето успяхме да направим първото си събитие.

Дегустация на вино и храна.

Беше тотален успех и много повдигна настроението ни.

Някъде по това време нещата малко се отпушиха. И последваха още малко събития, после малко забрани, take away и хоп, дойде лятото. То беше истински културен шок за нас.

Тогава осъзнахме, че Хабитати всъщност е сезонен бизнес и месеците юли и август са почти мъртви, откъм работа. В такава действителност живеем, така че изпихме по една студена вода и се възползвахме от така създалата се ситуация.

Взехме решение, че лятото ще затваряме за месец – месец и половина, за да няма скандални сметки за ток, празен салон и развалена храна 🙂

А, през останалите месеци… ще трябва да бачкаме още по-здраво, за да можем да си позволим дългите ваканции.

И колелото се завъртя, ето този септември стартираме Сезон 4, а зад гърба си имаме много нови рецепти, събития за вино, бира, храна, кафе, шоколади, частни събирания, рождени дни, семинари, работни срещи, представяния на книги, изложби, литературни вечери, кинопрожекции…

Живо място със своите естествени обитатели 🙂

Хабитати събитие

Когато за първи път влязох в Хабитати, първата ми реакция бе, че това е перфектното заведение на неподходящо място. Но след час прекаран с приятели в уютната обстановка и в компанията на ароматно кафе, осъзнах, че локацията, е част от вашите и уникални, и конкурентни предимства. Така ли е наистина? Бихте ли имали успех, ако бяхте избрали „по-видимо“ място за обекта си?

Обречени сме на успех! 🙂

Тъй, шегата настрани.

Мястото ни хем е на центъра, хем е мааалко в страни и всъщност рядко можеш да попаднеш при нас случайно.

<Това има своите плюсове има и много минуси, разбира се.

Поне половин година след отварянето ежедневно влизаха хора, които търсят банички (преди Хабитати, помещението дълги години работеше като закусвалня – с големите мазни черни тави и груба кафява хартия, вместо салфетки)… а ние си имаме домашна баница с масло, истинско сирене и яйца, но отговорът беше в порядъка на: “А, неее, аз си търся класическа триъгълна…” и кръгом към вратата. В началото беше дразнещо, разочароващо, потискащо.

Но, и това се научихме да пропускаме по течението.

Сега при нас попадат хората, които търсят точно нас, което създава условия за много успешна симбиоза 🙂 Често се питаме, ех, ако мястото ни беше по Александровска… да, пак щеше да е успешно, откъм посещаемост, обороти, туристи.

Но щеше да е съвсем друго – много по-забързано, шумно и пулсиращо.

Тук обаче, намираме своите хора – успяваме да обърнем персонално внимание на почти всеки клиент – да поговорим, да презентираме нов продукт.

Обстановката предразполага посетителите да използват мястото като home office, което ние приветстваме. Опитваме се да пресъздадем уюта на дома, не само за клиентите ни, но и за нас. Така се появи и паролата за wi-fi в заведението – feelslikehome.

Понякога тук се пишат домашни, водят се часове, дават се частни уроци. Тази концепция е възможна отчасти и заради локацията.

Дефектът се превръща в ефект.

Съвсем на една ръка разстояние сме от “Американското” пазарче, където ежедневно пазаруваме пресни плодове и зеленчуци за пекарната.

Обстановката предразполага посетителите да използват мястото като home office, което ние приветстваме. Опитваме се да пресъздадем уюта на дома, не само за клиентите ни, но и за нас. Така се появи и паролата за wi-fi в заведението – feelslikehome. Понякога тук се пишат домашни, водят се часове, дават се частни уроци.

Хабитати

Кой се занимава с дигиталния маркетинг на Хабитати? Всички ваши постове и визуализации за социалните мрежи изглеждат изключително професионално. Ние като организация, която работи за развитието на дигиталните умения на русенци, често казваме, че ако един бизнес не е представен онлайн, то той не съществува. Как успявате да се справите с това предизвикателство?

А: Аз съм човекът със снимките, визиите, текстовете и социалните мрежи.

Радвам се, че ви допадат моите опити!

Винаги съм имала интереси към бранд мениджмънта – развиване на идентичност, комуникация, визия. Преди години купих програма за дизайн, с която така и не се научих да работя на пълни обороти, но ми вършеше добра работа.

Напоследък съм се завърнала към Canva в платената ѝ версия и нещата станаха много по-лесни и бързи (стига да имаш идеи, разбира се) 🙂

Някак все не успявам да бъда толкова редовна и последователна в публикациите си, колкото ми се иска, но или работата в кухнята ме затиска, или вдъхновението е отлетяло или изобщо не стигам до компютър с дни 🙂

Динамично е.

Хабитати

Имат ли биопродуктите „почва“ у нас? Има ли търсене и интерес към тях, ценят ли се или за родния потребител цената остава определящ фактор?

Биопродуктите имат почва у нас.

И за всяка цена си има потребители.

Но все пак, все още се спекулира с употребата на етикета “био”. За съжаление не всяко “био” е съвсем био, а в същото време има толкова много продукти на малки производители, които са отглеждани чисто и с много внимание, но не са преминали през процеса на сертификация.

При нас ще откриете продукти, които са лично тествани от нас, преди да ги предложим на клиента. Най-често това са стоки на производители и занаятчии от нашия край или поне от Северна България – обикновено ги познаваме лично или сме ги проучвали дълго, преди да заложим на тях.

Ако има изключения – това е защото, продуктът е наистина изключителен и няма местна алтернатива.

Та “био” продуктите при нас не са толкова много, но и те и всички останали са висококачествени и истински – мезета, млечни продукти, специално кафе, какао, брашна, рибни консерви, мед, тахани, чайове, билкови продукти. 

Искаш ли и ти да стартираш собствен бизнес, дори да нямаш собствена идея?

⇒ Включи се в предстоящата инициатива на Startup Factory: 3-дневно обучение за репликиране на вече работещи стартъп идеи със социално въздействие.

Replication challenge

Как и откъде набавяте продуктите, с които приготвяте десетките изкушения в Хабитати?

По-голямата част от суровините си набавяме, чрез доставчици, които работят със собствени складове и предлагат разнообразие от производители.

Подбираме винаги, според съдържанието и качествата на продукта, цената е само допълнителен критерий.

Когато хапвате печиво с месо, то (месото) винаги е излязло от витрината ни със занаятчийски мезета, които може да намерите в магазинната част.

Обичаме по дегустации да представяме храна, която е приготвена с продуктите на занаятчиите и фермерите, с които работим – например любимите на клиентите продукти от овче мляко на Ферма Багри (чиито щастливи овчици пасат в резерват Персина, Белене), месните деликатесите Меззето, рибните консерви на Черноморски улов (които се произвеждат във Варна и отделят процент от печалбата си за ежегодно почистване на Черно море) са любима компания за вино и бира.

Семената и таханите, които използваме в кухнята са от местни производители и преработватели, чаят си (микс от над 15 билки, събирани в берковишкия балкан) може да подсладите с био мед от най-малкото населено място в русенска област – с. Пепелина.

Всички наши кафе – напитки са приготвени със специалното 100% арабика кафе на Blue Bag Coffee (бизнес начинание на двама русенци, преселили се в София, където пекат внимателно подбраните зърна арабика от цял свят), а шоколадът за пиене е на симпатягите от Flow Cacao.

Хабитати

Кои са препятствията, с които най-често се сблъсквате? Какво бихте искали да се промени в Русе? В България?

Ах. Препятствията са си част от пътя на всеки маратонец 🙂

Защото това, което правим не е спринт, а маратон, трасето е дълго и непредвидимо.

За някои препятствия си подготвен теоретично, други така и не разбираш, откъде ти идват.

Понякога са административни, понякога демографски, понякога икономически, пък дори и политически. Законодателство, пандемия, война, инфлация, пазарни спекулации.

Може би най-отчетливо се усеща нуждата от промени в законодателството, свързано с регулацията на сектора на храните.

Все още в България просто се преписват едни директиви на ЕС, без да бъдат осмислени и напаснати към местната действителност, нито пък да бъдат съобразени към спецификите на различните бизнеси – такива с по един обект и 3-ма служители и корпорациите, които захранват национален пазар.

Това носи след себе си много бумащина, твърде високи и нерелевантни към малкия бизнес изисквания. 

Що се касае до Русе – иска ни се да видим този град чист, спретнат, обърнат към хората си.

С развит туризъм, културен живот и администрация в помощ на бизнесите.

Това пък как се отнася към една пекарна?

Когато качеството на живот е високо, отделният индивид е задоволен, щастлив и здрав. Това го прави по-активен, креативен и отворен. Когато един град привлича туристи и преселници, той захранва икономиката си. Когато икономиката на града е просперираща, хората са по-богати и удовлетворени от живота си. 

А всяка пекарна се нуждае от своите отворени, щастливи и здрави клиенти, които спокойно биха инвестирали в качествени, чисти и здравословни продукти и услуги.

Хабитати

Когато качеството на живот е високо, отделният индивид е задоволен, щастлив и здрав. Това го прави по-активен, креативен и отворен.

Трудно ли е да се прави бизнес и да се поддържа подобен тип търговски обект в град Русе? Дори не какъв да е бизнес, а еко.

Д: Няма лесен бизнес.

Не знам кой е най-правилният измерител на успеха на подобен тип малък семеен бизнес – икономически показател ли е, клиентска удовлетвореност ли?

И ако говорим за еко в нашия случай, да уточним, че не става дума за етикетът “еко”, според европейските директиви.

Става дума за това, че се стараем отпечатъкът ни върху природата да бъде минимален – да не изхвърляме храна, да използваме биоразградими опаковки и да поощряваме клиентите да носят своите съдове за многократна употреба, когато отнасят храна вкъщи.

Стремим се да развиваме устойчив бизнес, без да правим компромиси с основните си принципи храната да бъде истинска, питателна и по възможност с кауза.

Да, не е лесно, но ето, три години успяхме да намерим баланса, намерихме и своите хора, които направиха така, че ние да успеем.

Клиентите, които ни подкрепят, споделят с нас, помагат ни да се развиваме.

Те са наши съмишленици. Намериш ли своите хора, само администрацията може да те събори 😀

➤ Научете още:  Зелена и кръгова икономика – 3 важни въпроса и поглед отвъд познатото

Ани и Дидо от Хабитати

Какво ви мотивира да се развивате в тази ниша? За много от потребителите еко продуктите са модерен тренд, генериращ високи печалби за бизнеса на база изкуствено завишени цени. Къде е истината?

Това е нещо, в което вярваме.

Самите ние, преди да стартираме с пекарната сме се занимавали със земеделие.

Храната, за да бъде удоволствие и здраве за нас, трябва да бъде истинска, отглеждана и обработвана с внимание и отношение.

Както при всеки друг тренд и при този с еко храните се намират търговци и производители, които да яхнат вълната, за да гонят големи печалби.

Много често това се случва за сметка на качеството.

Етикетът “био” не задължително е гарант.

Виждали сме неведнъж етикетът залепен гордо на чепка грозде (например), която старателно е опакована самостоятелно в тарелка и метри стреч фолио. Това е сигурен сигнал, че тук няма екологично мислене, защото то e цялостна концепция за живот, а не просто начин на отглеждане.

По същата логика е достатъчно да намерим производители, на които да се доверим, още по-добре те да са от региона (така спестяваме вредни емисии, скъсяваме веригата за доставки и инвестираме в местния бизнес).

Или пък намираме търговеца, на който да се доверим, че преди нас е направил проучването и не е направил компромис с качеството.

Ние също се стараем да бъдем такъв търговец и за радост много наши клиенти, гледат на нас като гарант.

Хабитати

Случва ли се да остане непродадена храна? Какво правите в този случай?

Случва се, разбира се, но хвърлянето на храна за нас е престъпление.

Ако храната позволява – ѝ вдъхваме нов живот, както в случая с непродадения хляб, който се превръща в крутони.

Но като цяло, подходът ни е да произвеждаме малки количества, но на често.

Така планирането ни е много гъвкаво и според нуждите, а храната е прясна.

И едно уточнение – има печива, които технологично са най-подходящи за консумация на същия ден, но повечето сладкиши дори стават по-добри след ден-два, защото вкусовете им улягат и се балансират.

Все пак, понякога остават някакви количества, но нали “и ние сме хора” 🙂

Освен това си имаме един голям лакомник на четири лапи, който също помага в нужда.

Хабитати

Преди година предоставихте пекарната си на бежанци от Украйна, като място, където могат да получат топло посрещане в комбинация с храна и напитки. Имат ли място и доколко важни са съпричастността и социалната отговорност от страна на бизнеса?

Локалният бизнесът е част от местната общност и като такава част, той също има своята роля в процесите, които протичат.

В този ред на мисли, както бизнесът има нужда от своите потребители, така и те имат нужда от него.

Пък и не можем да говорим за бизнеса в неодушевено лице, все пак той се ръководи от хора 🙂

В заключение – да, важни са съпричастността и социалната отговорност.

Те са признаци на зрялото общество. 

➤ Научете още: Как украинците в Русе се включват в живота на града

1 година обучение по български език за украинци в Русе

Да, важни са съпричастността и социалната отговорност. Те са признаци на зрялото общество. 

През Хабитати минават много хора – вероятно по-често ваши приятели и съмишленици, хора, които ви подкрепят… Но случвало ли ви се е да се разочаровате от хората?

Има и такива моменти, разбира се, но все пак оттук преминават много и различни хора. Пък и разочарованието никога не е било толкова дълбоко, че да ни бележи трайно 🙂

По-скоро ни отрезвява и мотивира да бъдем възможно най-адекватни независимо от състоянието на вътрешния ни свят.

Това е изключително предизвикателство от социална гледна точка.

StartUPfactoryBDAYParty(

Впечатленията ми от вас двамата са, че освен бизнес инициативни, сте и граждански активни личности. Как мислите – възпитават ли се, учат ли се или са вродени проактивността и гражданската отговорност? Как да ги развием у по-младите поколения?

<Д: Както вече уточнихме, зрялото общество се крепи върху плещите на граждански активните хора - такива, които отделят от времето си да бъдат съпричастни, да помагат на различни каузи, да въвличат останалите в доброволческа и обществена дейност без да очакват материално възнаграждение.

Това е специфична нужда, която според мен всеки човек има у себе си.

Вероятно се намира доста високо в йерархията на нуждите ( по Маслоу), което означава че не можем да очакваме задоволяването ѝ да бъде синхронизирано, с еднакъв интензитет, или пък когато си искаме при всеки.

По тази причина и често я пренебрегваме.

А тя може да бъде изключително възнаграждаваща – духовно и социално.

Моето впечатление е, че има доста ориентирани младежи от гледна точка на гражданската активност.

Децата днес са доста по-отворени към света и съответно по-лесно припознават различни обществено значими каузи.

Това е много добър знак за нашето общество.

Или така ми се иска да е.

Така или иначе, ние можем само да ги мотивираме и въвличаме в различни каузи, които да развият чувството им за принадлежност и отговорност.

Хабитати

Като граждански активни личности, бихте ли споделили мнението си как можем да задържим или върнем хората в Русе? Не просто в България, а в Русе. Накъде трябва да са насочени усилията на всички проактивни русенци?

Д: Ами като подобрим средата.

Това усилие обаче преминава през упражняване на власт.

Виждам много смислени хора, които се опитват и полагат усилия да бъдат полезни, но това има малък ефект върху голямата картинка, и обикновено не е достатъчно.

Съжалявам, че ще го кажа тук, но без качествена промяна в управлението на града, винаги ще се въртим в порочен кръг.

А: Добър въздух, чист и спретнат град, паркове, култура, събития, музика, градска среда, спорт. Работеща администрация, условия за отглеждане на деца, добра инфраструктура, работеща икономика.

➤ Научете още: Услуги в подкрепа на НПО и граждански активни хора от Русе.

Защо правите това, което правите? Случва ли се сутрин да си кажете „Ох, трябва да ходя на работа“ или по-скоро не… Чувствате ли се успешни или по-скоро удовлетворени?

Защото все още намираме смисъл, в това което правим.

То е нашето нещо и ние го работим и развиваме, така както смятаме за редно. Което носи много позитиви за мотивацията ни, но също така и не малко негативи, когато нещата не вървят съвсем по нашите си планове 🙂

Случвало се сутрин да не тръгваме към пекарната с ентусиазъм и вълнение, но най-често това се дължи на натрупаната умора. Все пак напрежението, отговорностите и реалността при “работенето” на собствен бизнес са от друго естество и в различен калибър.

Какво значи успешен?

Всяка изпълнена по-голяма и предизвикателна поръчка, всяко осъществено събитие, всеки един Великден, от които “излизаме живи” са един малък успех за нас 😀

Ние не сме перфекционисти, радваме се на малките успехи по пътя.

Удовлетворени сме винаги, когато клиентите ни са доволни, когато чуваме благодарности, позитивни отзиви и виждаме усмивките на лицата им.

Тогава знаем, че посоката ни е правилна и ние постигаме нашите цели.

Ани и Дидо от Хабитати

За сладък завършек на нашия разговор какво бихте ни препоръчали от изкушенията в Хабитати и какво бихте пожелали на нашата и вашата общност?

Всичко препоръчваме 🙂

Само ни разкажете за вкусовете, които предпочитате, кое вълнува небцето ви и ние ще ви препоръчаме най-подходящото печиво 🙂

На изпроводяк можем да пожелаем любопитството ви да бъде вечно живо, да търсите нови вкусове, да подхождате с вълнение към промените и да се радвате на малките успехи, които постигате всеки ден.

И не забравяйте – изборите, които правим ежедневно определят средата, в която живеем.

За това, подкрепяйте смислени каузи, бизнеси и инициативи и бъдете най-добрата версия на себе си.

➤ Вижте още: „Дишай, Русе“ – интервю с русенския екоактивист Иван Белчев [аудио]

ИСКАШ ЛИ И ТИ ДА РАЗВИЕШ ДИГИТАЛНИТЕ СИ УМЕНИЯ?

УЧИ КОГАТО И КЪДЕТО ПОЖЕЛАЕШ. ВИЖ АКТУАЛНИТЕ НИ ВИДЕО КУРСОВЕ:

QA

Настоящата публикация е създадена от екипа на сдружение Startup Factory в рамките на проект Развитие на дигитални и предприемачески умения в Русе и региона“, който се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Startup Factory и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Similar articles

Америка за България - партньори на StartupFactory

Фондация „Америка за България“ е независима, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната.

Фондацията е плод на успеха на Българо- американския инвестиционен фонд (БАИФ), създаден през 1991 г. от Конгреса на САЩ с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. За повече информация: us4bg.org

Сдружение StartUp Factory

Startup Factory e организация с идеална цел, която работи за развитието на дигиталните умения и за подобряване на предприемаческата среда в Русе и страната. Екипът организира обучения и тематични събития по ПРОГРАМИРАНЕДИЗАЙН и ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Помага на стартиращи компании и неправителствени организации за развитие на тяхното онлайн присъствие с менторство и достъп до ресурси и материали.

ИСКАШ ЛИ ДА РАЗБИРАШ ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ ПРЕДИ ВСЕКИ ДРУГ?

Запиши се за месечния ни бюлетин и ще научаваш всичко първи: събития, обучения, новини и възможности.