Ефекти върху здравето от градските зелени площи [II-ра част]

В първа част на материала Ефекти върху здравето от градските зелени площи ви запознахме с концепцията на Световната здравна организация (СЗО) за градските зелени пространства, като част от по-широк екологичен контекст и имащи потенциала да спомогнат за справяне с проблемите „нагоре по веригата“, т.е. по превантивен начин – считан и за по-ефективен подход, вместо със закъснялата реакция „надолу по веригата“ – т.е. с последиците от нездравословния начин на живот и влошеното здраве.

Какви са останалите ефекти, над които всеки от нас си заслужава да се замисли?

Буфериране на антропогенния (възникнал в резултат на човешка дейност) шум

Шумовото замърсяване е основна и нарастваща заплаха за човешкото здраве поради продължаващата урбанизация, нарастващия обем на трафика, промишлените дейности и намаляващата наличност на тихи места в градовете. Доказателства на СЗО сочат, че добре проектираното градско зелено пространство може да буферира шума или негативното възприемане на шума, излъчван от неестествени източници, като например автомобилния трафик, и да осигури облекчение от градския шум.

Възниква въпрос, породен от родната действителност… след като десетилетия наред проучвания доказват ефективността на растителните пояси дори в градска среда, защо те се унищожават, вместо да се поддържат и разширяват? Защо градоустройствените планове дават предимство на метални съоръжения, каменни разделители и тонове бетон вместо на естествени зелени прегради, които биха направили живота на всички нас – от деца до възрастни, значително по-здравословен и пълноценен?

И не – това не са риторични въпроси…

Растителността се счита за средство за намаляване на шумовото замърсяване на открито, главно в райони с голям трафик. В доклада СЗО цитират и проучване в Uttar Pradesh, India, показващо значително намаляване на шумовото замърсяване от трафика посредством растителни пояси с ширина 1,5 – 3 м и сходен диапазон на височина, което води до по-голямо намаляване на шума дори с увеличаване на честотата на шума. Това потвърждава констатациите от редица по-ранни проучвания в Европа и Северна Америка, показващи, че комбинацията от земна маса и растителност е най-ефективна за намаляване на шума от трафика, като например изследване на Huddart от 1990 г. (!), което демонстрира ефективността на 10 м дървесни пояси.

Интересен нюанс върху истинността на последното твърдение добавя през 2011 г. Yang, който заедно със свои колеги предприема експеримент и доказва, че над половината от участниците реално надценяват способността на крайпътната растителност да намалява шума. Изследователите предполагат, че тъй като над половината от участниците вярват, че растителната бариера може да намали шума, растенията дефакто влияят на емоционалната обработка на хората и че следователно все пак има психологически механизъм, който се задейства при възприемането на намаляване на шума и особено в нивото на затихване на шума.

Т.е., дори да не приемате физическите доказателства за смекчаване на шума посредством растителните пояси, то няма как да пренебрегнете емоционалните възприятия на хората.

Подобна емоционална гледна точка е възможно да се подсили и от други фактори, например шум от фонтан, водопад, поток или песен на птици, твърдят Coensel и съавторите му в белгийско проучване от 2011 г. Добавянето към „пейзажа“, наситен от градски трафик и шумово замърсяване, на звук от фонтан реално намалява възприеманата сила на шума от пътния трафик, но само ако последният има ниска времева променливост. Същевременно птичите звуци значително подобряват „благозвучието“ на градския пейзаж, повече отколкото звука на фонтан. Авторите заключават, че качеството на звуковия пейзаж се влияе от значението, придавано и на всички останали звуци, които е възможно да се преплетат.

Намалено излагане на замърсен въздух

Доказателства за смекчаващите ефекти на градските зелени площи върху излагането на антропогенни замърсители на въздуха в градовете са резултат от редица проучвания. Растителността може да намали въздействието на пътния трафик и индустриите и да подобри качеството на въздуха в градските жилищни райони, осигурявайки ползи за общественото здраве. Градските жители в различни държави признават ролята на зелените площи за подобряване на възприемането на качеството на въздуха. Дърветата и останалата растителност могат да намалят нивата на замърсители на въздуха и да намалят атмосферния въглероден диоксид чрез съхранение и улавяне на въглерод. Следователно зелените пространства осигуряват непреки ползи за здравето в допълнение към тези, свързани с прекия контакт със зеленина.

Намаляване на ефекта на градския топлинен остров

Сградите, бетонът, асфалтът и човешката и индустриалната дейност в градските райони са причина градовете да поддържат по-високи температури от здравословните. Това увеличаване на топлината е известно като градски топлинен остров.
Свързаната с топлината заболяваемост е сред основните проблеми на общественото здраве, твърдят от СЗО (2015). Ефектът на градския топлинен остров може сериозно да застраши здравето на хората, особено по време на екстремни горещини, на каквито ставаме свидетели последните години.

Възникването на градските топлинни острови е вследствие на замяната на растителността с непроницаеми топлопоглъщащи повърхности в градските райони. Излагането на прекомерна топлина е свързана с повишена заболеваемост и смъртност, особено в уязвими субпопулации като възрастните хора. В САЩ проучване на Harlan (2006) доказва, че гъсто населените райони, недостатъчната растителност и ниските нива на открити пространства за сметка на свръхзастрояването в кварталите са значително свързани с повишените температури и разрастващите се градски топлинни острови. По време на по-топло време дърветата могат да осигурят сянка и да редуцират употребата на климатици и, особено в по-топлите страни, те могат да осигурят удобни условия на открито и да позволят на хората да избегнат топлинния стрес. Друг преглед показва, че градската зеленина, включително паркове, улични дървета и зелени покриви, смекчават негативните ефекти на градските топлинни острови.

И все пак… презастрояването и бетонирането остават с приоритет в градската (и не само) среда на България.

Засилено проекологично поведение.

Проекологичното поведение може да се дефинира като „поведение, което съзнателно се стреми да сведе до минимум отрицателното въздействия на своите действия върху естествения и изградения свят“ (Kollmuss & Agyeman, 2002). Пред лицето на изменението на климата, за което се очаква да има все по-сериозни вредни последици за здравето, подходът нагоре по веригата за минимизиране и смекчаване на последиците от него е част от насърчаването на проекологично поведение.

Изследвания показват, че прекарването на повече време сред природа или зелени градски области, може да увеличи сътрудничеството и устойчивите намерения и поведение, когато екологични проблеми са обект на обществени обсъждания. Детските преживявания сред природата на свой ред мотивират екологичната отговорност на възрастните (Well & Lekies, 2006).

Виж още: „Дишай, Русе“ – интервю с русенския екоактивист Иван Белчев [аудио]

Гражданските движения и граждански активните хора са от особена значимост в посока, развитието на тези перспективи. Ако действията за опазване на околната среда се възприемат на много по-широко обществено ниво, хората ще могат съвместно да допринесат за значително намаляване на въглеродните емисии, като по този начин потенциално ще бъдат предотвратени или редуцирани вредните ефекти от изменението на климата върху здравето.

Оптимално излагане на слънчева светлина и подобрен сън

Ако достъпът до зелени площи по естествен път увеличава времето, прекарано на открито сред общността, това вероятно ще бъде придружено от повишено излагане на слънчева светлина, което може да има както положителни, така и отрицателни ефекти.

Хората получават по-голям процент витамин D чрез излагане на слънчева светлина, а оптималните нива на посочения витамин са важни за цялостното здраве и благополучие, особено за плътността на костите. Така че достъпът до зелени площи и възможността населението да прекарва повече време на открито по слънчевите лъчи може да допринесе за по-добри нива на витамин D и свързаните с това ползи за здравето. Това може да е особено важно за северноевропейците, в чиято естествена среда липсва високо ниво на слънчева светлина през значителна част от годината, както и за по-възрастните хора, тъй като способността за синтез на витамин D намалява с възрастта.

Но… естествената светлина също така съдържа спектър от светлинни дължини, някои от които могат да бъдат полезни, а други – вредни. Прекомерното излагане до слънчева светлина носи риск от излагане на опасни нива на ултравиолетова светлина. Интересно е все пак, че редица изследвания предполагат, че UV-индуцираното освобождаване на азотен оксид от кожата може да има неочаквани ползи за здравето, включително намаляване на честота на хипертония и сърдечно-съдови заболявания.

Тези на пръв поглед противоречащи си хипотези, всъщност водят до един категоричен извод: „шарената сянка“, както я наричаме в България, или балансираното излагане на слънчеви лъчи, което ни осигуряват умерено и устойчиво залесените градски части, е това, от което всяко общество се нуждае.

Не на последно място, адекватният сън е от решаващо значение за доброто здраве, докато лишаването от сън е свързано с неблагоприятни последици за здравето като метаболитен синдром, сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност и неврокогнитивни разстройства, като деменция. В доклада си СЗО цитират австралийско проучване, доказващо, че тези, които живеят в по-екологични квартали, са в по-малък риск от недоспиване. Друго изследване (в САЩ) установява, че достъпът до естествена среда намалява разпространението на самоотчитания недостатъчен сън при възрастни, особено мъже. Следователно достъпът до зелени площи може да е от полза за здравето чрез увеличаване на излагане на хората на естествени модели на дневна светлина, като по този начин помага за поддържане на циркадните (биологични) ритми.

Заключение

Кое налага да се говори за нещо толкова очевидно като ефекта върху здравето ни от зелените градски площи?

През 2022 година доклад на Headway заключава, че преките и непреките ефекти от изменението на климата върху психичното здраве са безспорни и засягат най-уязвимите групи най-силно и могат да отключат психологически стрес, по-висока смъртност и повишени нива на самоубийства. Докладът поддържа психичното здраве в 28 европейски страни, като използва 55 ключови показателя за ефективност (KPI), подчертава явните разлики в отношението към състоянието на психичното здраве и как отделните държави са подготвени да се справят с проблемите и да подкрепят своите граждани. Като продължение на тенденцията, която вече се вижда в резултатите от 2021 г., северноевропейските страни като цяло имат по-добри резултати в индекса, докато Румъния, България и Словакия са сред тези с най-ниски общи резултати.

Вероятно в резултат на тази тенденция мнозинството българи, в стремеж да съхранят физическото и психическото си здраве, търсят спасение от градския шум и замърсяването сред природата и селските райони. Но бягството не решава и не оправдава неглижирането на необходимостта от устойчивото озеленяване и съобразена със здравето и благосъстоянието ни градска среда – среда, в която прекарваме по-голямата част от живота си, и въпреки това пренебрегваме нейното качество. Мерим успеха на успешно развиващия се град в тонове бетон и асфалт, построени, отдадени и продадени жилищни и офис сгради, нива на смъртност и безработица…

А истинското мерило… си остава здравето.

Махаме с лека ръка при поредния огромен строителен обект изникнал сред малкото останало свободно междублоково пространство. Сечта на градските дървета не ни прави впечатление и се задоволяваме с кухи обяснения за необходимост, урбанизация, градоустройственост, удобна градска среда и т.н. Предпочитаме лични автомобили за всеки член от семейството, вместо здравословни и екологични алтернативи за придвижване в градска среда.
Губим връзката с природата, подмамени от модерност и удобство, но истината е, че плащаме със здравето си… И със здравето на децата ни.

Прочетете или си припомнете първа част от Ефекти върху здравето от градските зелени площи.

Източник: Urban green spaces and health, A review of evidence, Copenhagen: WHO Regional Office for Europe, 2016

Автор на статията: Ана Тодорова

Виж още: Запис на уебинара „Зелена и кръгова икономика – 3 важни въпроса и поглед отвъд познатото“

Подобни статии

Replication Challenge: 5 социални проекта ще променят бъдещето на България

От 6 до 8 октомври 2023 г. в китното селце Юстина, близо до Пловдив, се проведе единственото в България обучение за възпроизвеждане на социални идеи Replication Challenge.

7 професионални области за развитие от бъдещето [Част 2]

С нарастването на населението и застаряването на обществото, отворените работни места в медицината и грижите за здравето ще продължат да растат.

Калоян и Ивайло от GreenUp: Или ще има “зелено” бъдеще или изобщо няма да има бъдеще

GreenUp е платформа за устойчиви решения, чиято основна мисия е да подкрепя зелените иновации и кръговата икономика.

Настоящата публикация е създадена от екипа на сдружение Startup Factory в рамките на проект „Развитие на дигитални и предприемачески умения в Русе и региона“, който се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Startup Factory и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Фондация „Америка за България“ е независима, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната.

Фондацията е плод на успеха на Българо- американския инвестиционен фонд (БАИФ), създаден през 1991 г. от Конгреса на САЩ с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. За повече информация: us4bg.org

Startup Factory e организация с нестопанска цел, която работи активно вече шеста година за развитието на дигиталните и предприемачески умения на ученици, студенти и възрастни от Русе и региона. Организираме обучения и тематични събития в три направления: ПРОГРАМИРАНЕ, ДИЗАЙН и ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Популяризираме възможностите, които предоставят децентрализираните технологии и БЛОКЧЕЙН и тяхното приложение в бизнеса. Предоставяме обучителни ресурси и свободни за ползване инструменти.



ИСКАШ ЛИ ДА РАЗБИРАШ ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ ПРЕДИ ВСЕКИ ДРУГ?

Запиши се за месечния ни бюлетин и ще научаваш всичко първи: събития, обучения, новини и възможности.

АБОНИРАЙ СЕ

Развитието на технологиите ни предоставя множество инструменти и методи, които можем да приложим за защита на ценната информация, като предотвратим неоторизиран достъп до данни и се справим с всякакви опити за кибератаки. Да видим кои са тези съвременни решения.

Antispyware / антиспайуер програмите

Тези програми са създадени да действат като първа линия на защита срещу навлизането на шпионски софтуер в нашите компютърни мрежи. Те са изключително важни, тъй като шпионският софтуер може да събира конфиденциална информация без знанието или съгласието на потребителя. Това включва данни за личността, финансова информация, детайли за вход и друга чувствителна информация, която може да бъде използвана за измами или други злонамерени цели.

Функциите на антиспайуер софтуера включват сканиране в реално време, което гарантира, че всякакъв подозрителен софтуер е идентифициран още при опита му да навлезе в системата. Също така, той предоставя опции за задълбочено сканиране на цялата система, за да открие и премахне вече инсталиран шпионски софтуер.

Освен това, антиспайуер програмите често се актуализират, за да отговарят на нововъзникващите заплахи. Разработчиците непрекъснато анализират тенденциите на атаките и подобряват своите продукти, за да предложат надеждна защита срещу последните видове шпионски софтуер. Така потребителите могат да бъдат сигурни, че техните устройства са защитени с най-съвременните решения в областта на сигурността.

Важно е да се отбележи, че въпреки че антиспайуер програмите предоставят значителна защита, те трябва да бъдат част от по-широка стратегия за киберсигурност, която включва регулярни актуализации на софтуера, силни пароли и образование на потребителите за основите на киберсигурността. Това ще помогне да се запази целостта на информацията, която обменяме и съхраняваме, предотвратявайки не само шпионски софтуер, но и други видове кибератаки.

Вижте още 👉 Над 200% ръст на имейл атаките според доклад за кибер заплахите

Kиберсигурност: 7+1 заплахи, за които да внимаваме

Антивирусен софтуер

Антивирусният софтуер играе критична роля в защитата на нашите компютърни системи и мобилни устройства. Вирусите не само че могат да повредят или изтрият важни данни, но също така могат да навредят на целостта на операционната система, да забавят работата на устройствата и дори да ги направят напълно неработоспособни. Последствията от такива атаки могат да бъдат не само разходи за възстановяване или замяна на скъпоструваща техника, но и значителни загуби от прекъсване на работния процес.

Антивирусният софтуер предлага непрекъснато мониторинг и защита в реално време, като автоматично идентифицира, блокира и премахва вируси, троянски коне, червеи, и друг зловреден софтуер. Тези програми също включват способността да сканират всички входящи и изходящи файлове, както и да проверяват системата за наличие на потенциални заплахи, които могат да бъдат активирани в бъдеще.

Много антивирусни решения включват и допълнителни функции като защита срещу фишинг атаки, шпионски софтуер и рекламен софтуер. Те също така предлагат инструменти за управление на пароли и сигурност на уеб браузъра, което е изключително важно в свят, където интернет заплахите постоянно еволюират.

Освен автоматичната защита, съвременните антивирусни програми често предоставят потребителски интерфейс, който позволява лесно настройване и управление на защитните функции в зависимост от специфичните нужди на потребителя. Това включва регулиране на нивото на сканиране, планиране на автоматични сканирания и персонализиране на уведомленията за сигурност.

В допълнение, множество антивирусни програми предлагат обновления на сигурността, които се извършват автоматично, за да гарантират, че защитата е винаги актуална срещу новите и развиващи се заплахи. Това е особено важно в среда, където нови вируси се създават и разпространяват с бързи темпове.

Така антивирусният софтуер не само помага за предотвратяване на инциденти, свързани с повреждане на данни и софтуер, но също така служи като основен инструмент за поддържане на здравословна и ефективна работна среда във всяка организация или за лична употреба.

Вижте още 👉 Kиберсигурност: 7+1 заплахи, за които да внимавате

Криптиране на данни

Криптирането на данни е фундаментален процес, който преобразува вашата чувствителна информация от нейния оригинален, лесно четим формат в кодиран вид, който може да бъде разчетен само със специален ключ. Тази техника е съществена за защита на данни при тяхното съхранение на твърди дискове, мобилни устройства или облачни платформи, както и при изпращане по интернет или други мрежи.

Има два основни вида криптиране – симетрично и асиметрично.

Симетричното криптиране използва един и същи ключ за криптиране и декриптиране на данните. Този метод е бърз и ефективен за обработка на големи обеми данни. Асиметричното криптиране, от друга страна, използва два различни ключа – един за криптиране и друг за декриптиране. Този метод е по-безопасен, тъй като дори ако криптиращият ключ стане известен, само притежателят на съответстващия декриптиращ ключ може да разчете информацията.

Криптирането на данни се използва в множество приложения за защита на личните данни, финансова информация, корпоративни данни и други важни документи. Например, банковите институции използват криптиране за защита на финансовите транзакции, докато здравните организации го използват за защита на медицинските записи на пациентите.

На пазара съществуват различни програмни решения за криптиране, които могат да се интегрират лесно в съществуващи системи за управление на информация. Тези програми предлагат различни нива на сигурност, като позволяват на потребителите да изберат степента на криптиране в зависимост от специфичните нужди на тяхната организация или личните изисквания за сигурност.

Въпреки предимствата, криптирането също така поставя някои предизвикателства, като например нуждата от управление на криптиращите ключове, което може да бъде трудоемко и изисква допълнителни мерки за сигурност. Много съвременни решения включват автоматизирано управление на ключовете, което помага на организациите да поддържат ефективна и сигурна среда за криптиране.

За да осигурите максимална защита на вашите данни, е важно да интегрирате криптирането като част от цялостната стратегия за информационна сигурност на вашата организация или личен дигитален живот. Така може да сте спокойни, че вашата информация остава недостъпна за неправомерен достъп или изтичане.

Облачна сигурност

Облачната сигурност се отнася до комплекс от мерки и технологии, предназначени за защита на данните, приложенията и инфраструктурата, хоствани в облака. Този вид защита е особено важен за институции и организации, които разчитат на облачни услуги за споделяне, съхранение и обработка на информация. Предвид глобалния достъп и динамичната среда на облачните платформи, те са честа мишена за кибератаки от различни видове.

Основни аспекти на облачната сигурност

Защита на данни: Осигуряването на криптиране на данните преди тяхното качване в облака е критично за предотвратяване на достъп до тях от неоторизирани лица. Криптирането на данните в покой и при изпращане гарантира, че информацията остава защитена.

Управление на идентификациите и достъпа: Строгите политики за управление на идентификациите и достъпа гарантират, че само упълномощени потребители имат достъп до ресурси в облака. Това включва използването на многофакторна автентификация и сложни пароли, което значително намалява риска от неоторизиран достъп.

Резервно копиране и възстановяване: В случай на кибератака или технически проблеми, наличието на актуални резервни копия на данните е жизненоважно за бързото възстановяване на операциите. Резервните копия трябва регулярно да се актуализират и съхраняват на сигурни места.

Използването на облачни услуги създава уникални предизвикателства за сигурността, включително управлението на разпределените данни и контрола върху множество потребители и устройства. За успешното справяне с тези предизвикателства, организациите трябва да вземат под внимание не само техническите аспекти, но и да обучават своя персонал относно добрите практики за облачна сигурност.

Вижте още 👉 Сигурност на имейла през 2024 – актуални съвети

Управление на достъпа

Управлението на достъпа е ключов елемент в стратегиите за информационна сигурност на всички организации. Този процес включва дефинирането на ясни правила и процедури за това кой може да вижда, използва или управлява определени данни и устройства. Ефективното управление на достъпа гарантира, че чувствителната информация е защитена и че само упълномощени лица имат възможност да взаимодействат с критични системни ресурси.

Основни аспекти и методи на управление на достъпа

Политики за минимални права: Този подход осигурява на служителите достъп само до тези ресурси, които са им необходими за изпълнението на техните работни задачи. Това намалява риска от злоупотреба с информация и ограничава възможните щети при евентуални нарушения на сигурността.

Многофакторна автентификация (MFA): MFA добавя допълнителни нива на сигурност при проверка на идентичността, изисквайки от потребителите да предоставят два или повече доказателства за своята самоличност. Това може да включва нещо, което знаят (парола), нещо, което притежават (телефон), или нещо, което са (биометрични данни).

Сегментиране на мрежата: Разделянето на мрежовите ресурси в различни сегменти позволява по-фин контрол върху достъпа. Така чувствителната информация може да бъде изолирана и защитена от неоторизиран достъп.

Регистрация и мониторинг на достъпа: Записването на всички опити за достъп до системите и следенето на дейността на потребителите помага за идентифициране на подозрително поведение и реагиране на възможни заплахи. Това също така осигурява важна информация за анализ на сигурността и подобряване на политиките за достъп.

Обучение на служителите: Разбирането и спазването на политиките за управление на достъпа от всички служители е съществено за тяхната ефективност. Редовното обучение и информиране на персонала относно принципите и практиките за сигурен достъп могат значително да увеличат защитата на организационните активи.

Управление на мрежовата сигурност

Управлението на мрежовата сигурност е критичен аспект от киберзащитата на всяка организация, тъй като много кибератаки се осъществяват чрез експлоатиране на уязвимости в мрежовата инфраструктура. Ефективното управление на мрежовата сигурност изисква комплексен подход, който включва различни стратегии и технологии за защита на мрежовите ресурси и данни.

Компоненти на мрежовата сигурност

Файъруоли (Firewalls): Файъруолите служат като бариера между вътрешната мрежа на организацията и външния свят, контролирайки входящия и изходящия трафик на база предварително зададени правила за сигурност. Те са от съществено значение за предотвратяване на неоторизиран достъп и блокиране на зловреден трафик.

Интрузивна защита (Intrusion Prevention Systems - IPS): IPS мониторинг системите наблюдават мрежовия трафик за аномалии, които могат да указват опит за кибератака, и автоматично предприемат действия за блокиране или премахване на заплахи.

Антивирусна защита за мрежи: Съвременните мрежови антивирусни решения сканират мрежовия трафик за зловреден софтуер и други заплахи, осигурявайки допълнителен слой защита.

Виртуални частни мрежи (VPNs): VPNs са изключително важни за защита на данните, които се транспортират през интернет, като предоставят криптиран канал за комуникация между потребителите и мрежовите ресурси.

Управление на уязвимостите: Редовните оценки на уязвимостите и актуализациите на софтуера помагат за идентифициране и отстраняване на потенциални слабости в мрежата преди те да бъдат експлоатирани от нападатели.

Стратегии за подобрение на мрежовата сигурност

Обучение на служителите: Разбирането и прилагането на добри практики за мрежова сигурност от всички служители може значително да намали риска от кибератаки.
Сегментация на мрежата: Разделянето на мрежата на сегменти може да ограничи разпространението на зловреден софтуер и да улесни управлението на сигурността.
Регулярен мониторинг и реакция при инциденти: Непрекъснатият мониторинг на мрежовата активност е съществен за бързо откриване и реагиране на кибератаки.
Използване на съвременни технологии: Интегрирането на нови технологични решения, като изкуствен интелект и машинно обучение, може да помогне за по-ефективно идентифициране и блокиране на заплахи в реално време.

Укрепването на мрежовата сигурност е непрекъснат процес, който изисква ангажираност и активно участие от всички нива на организацията. С развитието на технологиите и методите на нападение, плановете за киберсигурност трябва постоянно да се преразглеждат и актуализират, за да осигурят надеждна защита срещу всякакви кибер заплахи.

Освен тези технологии, важно е лидерите да осигурят обучение на служителите за осъзнаване на рисковете от киберсигурност.

За да подпомогнем НПО в тази критична област, ние от Startup Factory предлагаме специализиран видео курс "Информационна сигурност за НПО". Този курс е разработен с цел да предостави на служителите в НПО необходимите знания и умения за защита на тяхната работа в цифровата среда. Курсът включва модули, които обхващат основите на киберсигурността, стратегии за разпознаване на фишинг и правилното управление на чувствителни данни.

Обучението е подходящо както за нови, така и за опитни служители и предлага практически съвети, които могат веднага да бъдат приложени в ежедневната работа на организацията.

Вижте още 👉 Обучение по киберсигурност в организациите: от къде да започнете?

Публикацията е подготвена от Теодора Енева по материали от agile-ed.com

Тази статия е част от серия публикации, които имат за цел да подобрят уменията на служителите на организациите на гражданското общество в областта на информационната сигурност.

В днешно време, когато информацията играе все по-голяма роля и организациите работят с голям обем от чувствителни данни, заплахите за информационната сигурност се увеличават. Недостатъчната информационна сигурност може да наруши конфиденциалността на данните, да изкриви тяхната достоверност и да ограничи достъпността им, което води до сериозни последици, вкл. загуба на доверие от страна на партньорите, финансови загуби и нарушаване на репутацията.