fbpx
Share

С Ивелина Атанасова-Генчев ни събра общото верую, че „магията на предприемачеството и лидерството се крие в две неща – безразсъдството да вярваш и да мечтаеш да промениш света за добро“.

Дали нямаше обществото ни да е по-различно, ако всички се водехме от желанието си да правим света около нас по-добро място?

Реторичен въпрос, да.

Ивелина е добре позната като маркетолог и бизнес консултант, но и като личност, ангажирана с множество обществени каузи.

Въпреки че мотивът за този разговор бе издаването на нейната първа книга, изключително ценно е всичко, което разказва: за успеха и ролевите модели в живота, за образованието и алтруизма, за отговорностите ни като граждани и предприемачи, за човечността и ценностите, които ни водят.

Говорим си и за качествата, които ще са необходими на маркeтолозите в следващите няколко години и за страховете – основателни или не, от навлизането на изкуствения интелект във всички сфери на живота и работата ни.

Благодарим на Ива, че без колебание се включи в серията ни интервюта с успешни личности и с готовност сподели своята житейска и професионална гледна точка!

Интервюто подготви: Ана Тодорова

Здравей, Ивелина, би ли се представила на читателите на нашия блог?

Привет, Ани, за читателите и онези, които не ме познават – казвам се Ивелина Атанасова – Генчев и работя като старши бизнес консултант по пазарни стратегии, дигитална трансформация и маркетинг на растежа.

Собственик съм на първата по рода си Бизнес клиника® за дигитална трансформация на бизнеса – Newtrend Agency. Ментор, бизнес коуч и обучител.

Автор съм на теорията за “дигиталните деца” и глобалната инициатива за трансформация на образованието DigitalKidZ: „Училище с отворен код“, а само от няколко седмици и писател.

Издадох първата си книга – „Методът BRAVO“, което беше и поводът за това гостуване днес.

Методът BRAVO

Няма да е пресилено да се каже, че всъщност ти си един от пионерите, превърнали дигиталния маркетинг в успешен бизнес модел. Вярваше ли от самото начало в своя успех?

Благодаря ти, че ми задаваш този въпрос, за да споделя, че не наградите, не годините опит, портфолиото или клиентите са онова, което ни прави успешни, а насладата от пътуването, свободата да избираме, семейството и хората, които са най-близкият ми кръг.

Успехът е да изпитваш наслада от момента, да работиш онова, в което вярваш, да следваш принципите, които са важни за теб, да имаш „лукса“ да избираш в кои проекти да инвестираш времето си, енергията и уменията си.

Аз съм имала щастието и честта да срещна правилните хора в правилния момент и съм се възползвала от момента, а всички онези награди, които съм спечелила, включително отличието за „Жена на годината“ или отличие от Президента на Републиката за „особено висок обществен принос“ е просто знак, че вървя в правилната посока и правя правилните неща.

Нищо повече.

Не искам да звуча твърде философски, но аз вярвам в процеса, не случките в него и знам, че едва в края на своя житейски път ще знам дали е бил успешен или не.

В личен план се чувствам истински успешна и реализирана в онези мигове на споделеност, които имам със семейството си на масата или когато пия кафето си небрежно в събота сутрин, когато съпругът ми ме изненада със свежи цветя и топли кроасани за закуска или просто се наслаждавам на неделите, когато ходя боса, с рошава коса, без грим и без каквото и да е усещане за график, спешност, план или посока.

Вярвам, че когато човек обича онова, което прави и когато използва времето и таланта си, за да създава неща, в които вярва, някак всичко останало се случва по-лесно и някак естествено… без план, без посока, без претенции и без очаквания. Не мислиш ли?

Кога и как разбра, че предприемачеството и маркетингът са твоето „нещо“?

Първо беше маркетингът, след това дойде предприемачеството и беше неочаквано дори за самата мен.

Ако си успяла да прочетеш книгата ми „Методът BRAVO -маркетинг мастърклас“ до края, знаеш, че моята професионална история започва в туризма.

Когато работиш в туризма, разполагаш с 6 месеца „сезон“, за да планираш и подсигуриш цялата си година. Ако не умееш да продаваш, загубен си.

А за „да умее да продава“, човек е важно да умее да комуникира, да се интересува от хората, от проблемите и болките им. Естествено беше някак да избера маркетинга като своя професия, когато разбрах, че това са неща, които обичам да правя.

Хората винаги са ми били интересни, винаги, и както ти казах и по-горе, когато човек използва талантите си, всичко в живота се случва някак по-лесно и естествено.

Виж, предприемачеството влезе съвсем неочаквано в живота ми. За ужас на мама и напълно „без да искам“ за мен самата. Случи се, докато тествах и валидирах различни решения на проблеми за клиентите ми като маркетинг консултант – ограничена от времето, парите, ресурсите или конкуренцията се наложи да проявя креативност, за да премина отвъд традиционните маркетинг клишета и обещания.

В някакъв момент проумях, че „гениалните ми маркетинг идеи“ са всъщност много добре работещи продукти, услуги и решения, от които пазара има потребност, та започнах да ги превръщам в самостоятелни бизнеси – като „бизнес клиниката“ например, която за разлика от традиционната маркетинг агенция е насочена не да прави реклама и да управлява маркетинг бюджети, а да помогне на собствениците на бизнес да решат финансови и продуктови кризи в компанията си или да разширят пазарите си извън България.

Съвсем конкретни и измерими бизнес цели, които постигам с маркетинг инструменти, докато пътувам.

Традиционно прекарвам половината година извън страната, беше някак… „естествено“.

Ако още един път използвам думата „естествено“ и „лесно“, вярвам ще се убедиш, че аз виждам възможности постоянно и навсякъде. Мисля, че това ми мислене и подход ме направиха толкова успешен бизнес консултант и предприемач в годините.

В сайта ти прочетох твоето лично откровение, че си възпитавана „в покорство и съгласие. Качества, които не са помогнали на никой лидер и на никой визионер.“ Според мен това е типа възпитание, което много от родените (предимно момичета) преди 90-те са получили. Как успя да надмогнеш това „възпитание“ и се превърна във визионера и лидера, с когото имам удоволствието да разговарям днес?

Благодарна съм, че съм израснала във време, когато детегледачки нямаше, а бабите се намесваха само за летните ваканции. Това ми даде свободата да правя каквото си искам… буквално.

Избирах заниманията си, забавленията си, приятелите си и графика си напълно сама. Израснала съм сред момчета и прекарвах повече време в игра на лимки, отколкото с Barbie. С момчетата е като в глутницата с кучетата – трябва да си заслужиш мястото и уважението, нищо не е даром. Особено, когато си единственото момиче в тайфата.

Освен това четях почти денонощно – баща ми още разказва истории как една лятна ваканция съм прочела 40 книги за три месеца. Познай дали не съм умирала от скука, за да постигна подобен „рекорд“. И макар да не съм на 100г, само припомням, че интернетът и домашните компютри бяха мираж, когато аз растях и прекарвах ваканциите си на село, та освен книгите нямаше кой знае какви други забавления. Това ми помогна да развия любопитство и фокусирано внимание, което днес като предприемач ми помага да вникна в проблема и да търся отвъд видимото и обозримото.

И още ..

Ходех на всички видове СИП-ове, това беше другото ми „хоби“, с което борех скуката. Посещавах всички възможни свободноизбираеми предмети и извънкласни занимания, които се предлагаха в или около училище. Това ми даде възможност „да влизам в роли, които са крайно нетипични за мен“.

Нe мисля, че съм най-добрият певец на света, но ходех на хор по пеене.

Същевременно се учех да програмирам … на Pascal. Не съм убедена дали някога си го чувала тоз‘ програмен език, но споделям, че беше „модерен“ по времето на DOS.

Танцувах, ходех на СИП по история, абе всичко, което можеш да си помислиш.

Амбицията ми беше „да пробвам всичко“ – това е урок, на който уча и сина си днес. Вярвам, че човек може да изгради мнение дали харесва или не харесва нещо, само ако го опитал.

Отговорността и лидерството сигурно съм ги научила покрай грижите за сестра си. Тя е по-малка от мен с 4 години и като второто дете винаги беше онази, която правеше белите, за които наказвана бях аз. С годините, „приключенията“ с нея ме научиха да преговарям и се договарям, иначе рискувах никога да не изляза от вкъщи.

Мога да ти разказвам още десетки подобни истории, но вярвам, че онова, което най-много ми помага през годините е умението да виждам възможност във всички проблеми и вместо да се оплаквам, да вземам най-доброто, което всяка ситуация и всяко предизвикателство може да ми донесе.

Вярвам и че това е най-важният урок, на който можем да научим децата си – не да ги „спасяваме“ от проблемите, да правим живота им лесен, да им помагаме и да бдим постоянно над тях, а да вярваме, че могат да се справят с всичко, да знаят, че могат да разчитат на нас като родители и да им дадем свободата и доверието да изследват света и да откриват своите решения, своите таланти, своите мечти и стремежи.

Магията на предприемачеството и на лидерството се крие в две неща – безразсъдството да вярваш и да мечтаеш да промениш света за добро и умението да намираш лесни и елегантни решения на проблемите, които хората срещат.

Продуктите, услугите, бизнес моделът и пазарите ще дойдат след това – истинският лидер е воден от страстта и от волята за промяна, а не от парите и преследването на милиони.

Ивелина Атанасова

Каква е ролята на субективни явления като емоциите и емпатията в маркетинга? Имат ли място или маркетолозите следва да се концентрират върху измеримите, обективни показатели?

Оооо, това е любима за мен тема.

В един идеален свят, маркетингът щеше да бъде припознаван като инструмент за бизнес развитието, който носи нов бизнес и пари, а не ги харчи.

Най-голямата ми болка е, че хората бъркат „маркетинга“ и „рекламата“, а после иди и се обяснявай какво всъщност правиш и каква е добавената полза от услугите си.

Сега, ако си представя, само за миг, че живея в онзи мой любим и идеален свят, щях да споделя, че ако един маркетолог няма бизнес цели и таргети, то той най-вероятно не е маркетолог. Маркетингът е много структуриран, подреден и организиран като процес, където всичко има много ясен план и е прогнозируемо.

От друга страна, за гениалния маркетинг, онзи маркетинг, в който аз вярвам и изповядвам, правила не съществуват.

Този т.нар. „гениален маркетинг“ намира някак „чудодейни“ решения на всичките ти проблеми и го прави в правилния момент и по правилния начин, носейки ти една лекота и потребителско преживяване, което е плавно, емоционално и преди всичко лично.

Усещането е като „да ти продават, без да ти продават“.

Този ефект се постига, когато смесиш много неща, не е просто маркетинг или емпатия.

Аз използвам силата на коучинга, невробиологията, психологията, дизайн мисленето, анализа на огромни обеми информация, софтуери за автоматизация, дизайн, креативност, иновации и към всичко това добавям щипка „интуиция“, която вярвам идва с опита.

Вярвам в емоцията и в емпатията, но в същото време вярвам, че всеки успешен маркетолог е нещо много специфично, което е превърнал в свое си, за да постига целите и таргетите си.

За гениалния маркетинг правила не съществуват.

Този т.нар. „гениален маркетинг“ намира някак „чудодейни“ решения на всичките ти проблеми и го прави в правилния момент и по правилния начин, носейки ти една лекота и потребителско преживяване, което е плавно, емоционално и преди всичко лично.

Усещането е като „да ти продават, без да ти продават“.

Дигиталният маркетинг се превръща във все по-желано професионално направление. Притеснява ли те конкуренцията?

Не, в никакъв случай.

Аз много отдавна не се занимавам с типичния дигитален или оперативен маркетинг – специализирам в стратегически и архетипен маркетинг, разработване и управление на продажбени фунии, развитие и устойчив растеж на бизнеса, но истинската ми добавена стойност е за компании, които искат да разширят бизнеса си на външни пазари, да продадат компанията си, да я спасят от фалит или да разработят нови продукти. Тогава се намесвам аз.

Знаеш, че работя като „маркетинг директор под наем“ и старши бизнес консултант, нали?!

Моята роля е да подбирам, организирам, обучавам и ръководя маркетинг екипите на компании по целия свят. Последният, за когото „ се грижех“, беше „пръснат“ на 4 континента и хората никога не се бяха срещали лично.

Също така свързвам компании директно с венчър фондове, които се интересуват от продуктите им или ги свързвам с потенциални купувачи на компания. Подготвям пич дековете, но също така и маркетинг стратегията, която да увеличи себестойността на компанията с поне 30-50% преди продажба, ще вдигне цените на акциите, ще им помогне да открият и купят компания на пазар, който аз познавам.

Компаниите, с които работя имат или много сериозен бизнес проблем, който трябва да бъде решен със задна дата или много конкретни бизнес цели, тогава размерът на компанията няма значение.

Да ти призная, като обучител аз влагам цялото си сърце и душа, за да подкрепя всички млади колеги, които тепърва изучават тази професия.

От една страна, вярвам че по този начин популяризирам добрите практики и стандарти, от друга страна, колкото по-популярен става дигиталния маркетинг, толкова по-лесно ми е да подбера индивидуален екип от специалисти за всеки от клиентите, с които работя.

Винаги се радвам, когато мога да работя с български екип за световните пазари.

Заменими ли са маркетолозите от Изкуствения интелект? Трябва ли да се страхуваме за работата си?

Не, но имай предвид, че аз съм изключително гъвкава и адаптивна и като личност и като професионалист, никога няма да ти дам различен отговор.

Изкуственият интелект е част от еволюцията. Със сигурност ще замени много голяма част от нискоквалифицираната работа, като копирайт за социалните мрежи, управление на РРС рекламите и част от дизайн проектите, например, но ще ни отвори много време и възможности, за да се развиваме, да учим, да бъдем креативни, чувствителни и емпатийни.

Ще ти го обясня с пример от света на изкуството, защото обичам и колекционирам изкуство и ми е най-лесно да ти разкажа как избирам картините за вкъщи.

На пазара и в момента можеш да си купиш картина за 20лв и за 20 000лв. Ако искаш нещо „цветно“, вероятно ще си вземеш за 20лв, ако искаш „изкуство“ ще платиш и над 20 000лв за едно платно, без дори да се замислиш. Защо?

На външен вид са еднакви – бои върху платно. Онова, което ги прави различни и рефлектира върху цената им е преживяването, историята – на картината и на художника, личното отношение, стила.

Когато маркетингът се превърне в преживяване, а консултантите инвестират в качеството на своето обслужване, изкуственият интелект никога няма да бъде проблем или предизвикателство. Стига да се научим да се развиваме, а не да „пробутваме онова, което е останало на склад“.

 ➤ Вижте още: Как изкуственият интелект ще промени живота ни?

Кои според теб са качествата, които трябва да притежава успешният маркетолог в днешно време? Кои са уменията, които ще са му необходими в следващите, да речем, 10 години?

  • Креативност;
  • Адаптивност;
  • Смиреност;
  • Ученето през целия живот – аз завършвам eMBA програма във Виена в момента, въпреки че преподавам и пиша книги на тема маркетинг;
  • Емоционална интелигентност;
  • Емпатия – не може да работиш за клиент, чиито проблеми не разбираш;
  • Смелост – да пробваш нови неща, да се проваляш, да се изправиш срещу страховете си, да победиш ограниченията си;
  • Любопитство – какво има отвъд, какво ще се случи, ако нарушиш правилата, има ли и друго правилно решение, това са въпросите, които мен ме вълнуват поне постоянно;
  • Наивност и романтизъм – ако не вярвам, че идеалният свят съществува, как можеш да се бориш за това да го създадеш;
  • Глобално мислене – информацията, комуникацията, клиентите, пазарите отдавна надхвърлят географските ограничения, в които живеем, за да бъдат един бизнес и една маркетинг стратегия устойчиви във времето, трябва да умеем да ги планираме в мащаб.

Искаш ли и ти да стартираш собствен бизнес, дори да нямаш собствена идея?

⇒ Включи се в предстоящата инициатива на Startup Factory: 3-дневно обучение за репликиране на вече работещи стартъп идеи със социално въздействие.

Replication challenge

Твърдиш, че всеки притежава таланти, но не всеки ги познава и използва. Има ли възможност образователната ни система да постави на фокус талантите ни и да ги опознаваме на много по-ранен етап, а не да се лутаме с години в търсене на истинското ни аз?

Има, но няма да го направи.

Образованието за мен е страст и е кауза, но благодарение на DigitalKidZ и Фондация „Дигиталните деца“ осъзнах, че изискванията ни към образователната система и учителите са прекалено високи.

Даже наивни. Колкото повече потъвах в образованието и неговите проблеми, толкова повече си давах сметка, че като общество, като родители и като бизнес ние някак бягаме от собствените си отговорности и продължаваме да „товарим“ учителите и училището с тях.

Нека обясня … когато създадох и оглавих Фондация „Дигиталните деца“ аз бях водена от амбицията да помогнем на съвременните деца да растат в един по-добър свят, в едно общество, което ги подкрепя, поощрява, развива.

Мечтаех да помогна на учителите да придобият част от моите познания за дигиталния бизнес и за дигиталните комуникации и така да достигнем до всички деца и да ги подкрепим да развият и те своята дигитална грамотност, хигиенни навици и умения.

Прекрасен план. Алтруистичен, добър, обмислен и изпипан, ако питаш мен до последния детайл.

Не бях помислила единствено за учителите. Дори не се бях опитала да се поставя на тяхно място и да помисля за всички милиони очаквания, изисквания и надежди, които им биват възлагани всеки ден и от всички. От директора, от родителите, от колегите, от децата, от обществото… всеки следващ ден има нещо ново, нещо различно, нещо модерно, нещо важно.

Ако се опитаме да дадем само една крачка назад, ще си дадем сметка, че съвременните учители имат твърде много собствени бюрократични и административни битки, с които се борят всеки ден. И в допълнение, всеки ден някой им възлага нещо ново и ново – нови модели, нови методики, нови изисквания, нови приоритети за съвременните класни стаи.

Затова отговорът ми на въпроса ти „може ли образователната система да ни помогне да опознаем талантите си..“, ще ти кажа „не“.

В един идеален свят, където всичко беше възможно, това щеше да е най-доброто решение – отиваме на училище, за да учим, нали? Да, ама не.

Съвременната образователна система е създадена в отговор на индустриалната революция – училището събира на безопасно място всички деца, докато родители им са заети със своите производствени квоти в заводите. Времената са се променили, училищният модел – не. Това си го знаем, само напомням.

Имаме нужда от промяна, ще се случи, просто не става толкова лесно и толкова бързо, това също е нещо, което е важно да напомня.

Сега … представи си „образователната система“ като една огромна, огромна корпорация. За да продължи да съществува, да планира, да управлява – време и ресурси, тя унифицира. Правилото на унификацията е приложимо за всички сегменти от живота ни, където трябва да се управлява голям обем от масиви, без значение дали това са данни, хора, пари или процеси.

За да съществува училището като система, то унифицира. Така всички учат по едни и същи учебници, следват едни и същи правила и спазват едни и същи разпоредби.

И в това няма нищо лошо – приучаването ни като личности да функционираме в група е не по-малко важно от това да развиваме личните си таланти и „супер сили“.

И тук идва ред на общността и културноисторическите особености на групата през призмата на образованието, талантите и процесите, както и всички плюсове и минуси, които носят.

Финландия е страна със суров климат и рядка гъстота на населението. Това прави хората много сплотени, много подкрепящи се и благоденствието на всеки индивид в групата се превръща в приоритет за всички.

За финландците, успехът на индивида е отговорност на обществото, затова родители подкрепят и помагат училищните общности в свободното си време и всяка възможност, която имат – успехът на финландската образователна система се дължи не на онова, което се случва В училище, а всичко онова, което децата виждат, преживяват и учат ИЗВЪН училище.

Отбелязвам, че родителите са активно ангажирани с училищните общности, помагат и работят на доброволни начала, за да ги подкрепят. В северните държави работният ден започва много рано, за да приключи към 16ч и да се насърчи този баланс между личния и професионалния живот.

Виена, Австрия се гордее с инклузивните си политики, които карат човек да се чувства пълноценна личност с всички онези особености и различия, които носи и с които допринася за благоденствието и просперитета на групата – за сравнение Прайдът там е истински празник за целия град и събитието се рекламира седмици преди официалната дата в обществения транспорт, печатните медии и по спирките на автобусите и нямат протестни шествия или морализатори, които да се изказват за „християнското семейство“ и „морални ценности“;

В България все още носим белезите на историята си и колкото да проповядваме „различията и талантите“, общественият натиск налага изисквания и очаквания, с които свързваме успеха, кариерата и развитието. Докато това е така, талантите, ценностите, развитието на уникалните „супер -сили“ ще останат личен, а не обществен приоритет. Не приоритет на преподавателя по български и математика, не на директора в училище или на министерството или на държавата.

Вярвам, че е важно да го осъзнаем и да си го признаем, за да спрем да товарим учителите и училището с личните си отговорности и проблеми за решаване. Проблеми на ниво общество и група.

Междувременно е важно да оценим, че живеем в демократична държава, в мирно време, имаме достъп до технологии и децата ни са със свободен достъп до информация, до експерти, до обучения, до възможности за развитие на личните си таланти.

Знам, че отговорът ми стана твърде дълъг, но вярвам че е време да смекчим очакванията си към учителите и да започнем да ги възприемаме като хора. Хора, които имат личните си битки, колебания, огорчения и страхове. Хора, които се ограничени от средата и обществото, в което живеят и преподават. Хора, които могат да вдъхновяват, единствено когато самите те са вдъхновени и спокойни.

До тогава, децата ни ще ходят на училище, за да получат „обща грамотност“ и да придобият не по-малко ценните им за живота умения, като „общуване в група“, „спазване на срокове“, „активно участие и сътрудничество“ по време на срещи, уроци и домашни, които смятат за досадни, „гъвкавост и адаптивност“ в условия, които намират за не-идеални.

Нищо ново, нищо страшно, нищо по-различно от това, което ги очаква и след училище. Светът не е идеален!

Колкото по-бързо ние го приемем и научим децата си на този урок, толкова повече време и енергия ще им остане след това за нещата, които ги вълнуват истински и за талантите, които носят.

Отговорност на родителите е да тестват и да проверят какво ангажира и какво вълнува детето, като му предоставят различни и постоянни стимули и занимания. И след това ги обсъжда с детето. Знам, нужно е време и фокусирано внимание, но кой познава собственото ни дете по-добре от самите нас.

Нека върнем отговорността там, където ѝ е мястото – у дома, при родителите.

На пазара има десетки книги, които препоръчвам да прочетете заедно, десетки игри, които препоръчвам „да играете с детето“, а не да купите „на детето“. Направете си семейни ритуали, говорете си за живота и за всички онези неприятни неща и грозни истини, които избягвате. Това помага на детето да разбере повече за себе си, за ценностите си, за емоциите и за страховете си.

Вярването ми е, че едва, когато човек се свърже със себе си и познава себе си, ще знае кои са талантите му и какво иска от живота. В момента отделяме твърде много внимание на уменията и резултата и твърде малко на процеса и придвижването.

Искам да вярвам, че може да бъде различно…

Ако случайно питате „Как“, препоръчвам ви да хвърлите едно око на продуктите на DigitalKidZ – единствената игра на пазара за развиване на множествената и емоционална интелигентност на деца в начален курс на обучение – DigitalKidZ Imagination и книгата-приказка за възпитаване на дигитална грамотност „Приключенията на Зед“ в гората интернет“…

На пазара има десетки книги, които препоръчвам да прочетете заедно, десетки игри, които препоръчвам „да играете с детето“, а не да купите „на детето“. Направете си семейни ритуали, говорете си за живота и за всички онези неприятни неща и грозни истини, които избягвате.

Може ли да се развива успешен бизнес без маркетинг и реклама?

Може, но ще бъде „случайно“ и „за малко“.

Маркетингът и рекламата са част от потребителското преживяване на клиента, комуникацията, иновацията, как и с какво решаваме проблемите му.

Ако бизнесът се държи като „сърдита ученичка“ и предпочита да стои безмълвен и встрани от своите клиенти, въпрос на време е да се превърне в аутсайдер и те да го изоставят.

Съгласна ли си, че всеки предприемач трябва да има поне бегла, а най-добре задълбочена представа за това какво е и как функционира маркетингът?

Зависи дали предприемачът иска да бъде „успешен“ или да се превърне в „бивш“.

Сега сериозно!

Пристрастна съм, защото цял живот се занимавам с маркетинг и продажби – буквално, започнах да работя на 15 години и обичам с цялото си същество работата си и всичко, което правя.

Вярвам обаче, че успешните предприемачи са онези, които разглеждат маркетинга като инструмент на своето бизнес развитие и растеж, а не просто „бюджетна дупка“, през която изтичат пари.

Когато имат този подход и това схващане, те ще наемат екип, който да планира и управлява ефективно маркетинга им.

И не, е е необходимо да разбират от маркетинг.

Може да са прекрасни финансисти, юристи, да са добри в производствените процеси или нещо друго, маркетинг експертите и екипът им има за цел да ги подкрепи, не да ги измести. Аз вярвам, че човек трябва да прави онова, от което разбира, а не „да се опитва да огрее навсякъде“.

Да твърдя, че всеки трябва да разбира от маркетинг е все едно да твърдя, че счетоводството е най-важната професия на света и всеки трябва да я овладее.

Не, нищо подобно.

Ако имаш собствен бизнес и разбираш малко от право, малко от счетоводство, малко от маркетинг, малко от финанси, ще е супер, но не е задължително.

Вярвам, че е много по-важно един предприемач да умее да подбира и управлява своя екип и да им задава конкретни цели и задания, по които този екип да работи.

Най-малкото, за да са синхронизирани очакванията и предлаганите услуги.

 ➤ Вижте още: Правен семинар за предприемачи [10 грешки при стартиране на бизнес]

Моят опит показва, че една от най-големите грешки, която предприемачите допускат, е да стартират бизнес начинание без да имат маркетингова стратегия. Съгласна ли си? А коя е най-голямата грешка, която маркетолозите допускат?

Вярвам, че една от най-големите грешки за всеки, не само за маркетолозите, е да забрави кой е, от къде е тръгнал.

Да е твърде самонадеян, бих използвала дори думата самовлюбен, да си вярва, че знае и че разбира всичко.

Независимо колко добре планирана е една маркетинг стратегия, пазарът и клиентът са онези, които потвърждават дали подходът е удачен и дали решението работи.

Имала съм клиенти с много, ама наистина много грозни сайтове или продуктови опаковки. И всеки път щом ги попитам дали не е време за промяна, отговорът им е „щом работи не го пипай“.

Само вмъквам, че като човек, който винаги се цели нависоко, в подобни ситуации, въпросът, който аз бих си задала като собственик на този бизнес, би бил „колко ли по-добре можеше да работи, ако освен добър продукт, предлагаше и добро потребителско преживяване“, но .. всеки сам си преценя, нали?!

Във връзка с вярата… дори, когато един продукт, един сайт, една кампания работи, аз бих пуснала нова серия с нови опаковки, нов сайт и нов подход.

Или лимитирана серия или партньорски продукт.

Просто, за да сравня. Аз винаги сравнявам. Винаги тествам. Винаги валидирам и проверявам милиони хипотези, планове и стратегии.

Всичко. Всеки ден.

Никога не си позволявам да вярвам, че „знам“ и че имам всички отговори и на всички въпроси.

Вярвам, че именно това вътрешно напрежение, с което се боря и което ме пита „може ли по-добре, сигурна ли си, че си постигнала всичко, което можеш“ е онова, което продължава да ме движи напред.

Методът BRAVO

В своята първа маркетинг мастърклас книга представяш подробно авторската си методология BRAVO. Би ли разкрила на читателите ни същността на метода?

Да ти кажа, малко ми е сложно да събера 400 страници книга в две изречения, но когато започнах да пиша книгата концепцията ми беше, че традиционният маркетинг не работи. Аз и в дигиталния по начина, по който го пишат в дебелите книги на американските автори, не вярвам вече, но това е друга тема.

Когато работиш в силно конкурента среда, с ограничени бюджети и клиентите ти изпитват остър недостиг на хора, ресурси, време, умения и конкуренти предимства, започваш да осъзнаваш, че няма как да вадиш по някой бял заек от ръкава си постоянно. Някак не е устойчиво и е въпрос на време да се издъниш.

Така, преди .. мисля 15-тина години започнах да търся система, която да ми гарантира успех и устойчиви резултати винаги и същевременно да е съобразена с ограниченията на малкия и среден бизнес, пазара и бюджетите на стартиращите бизнес.

Готова система не открих, както можеш да се досетиш, но пък докато я търсех, аз създадох Методът BRAVO.

Името е абревиатура, която идва от:

  • Brand Purpose
  • Relevant Target Audience
  • ArchetypeBranding
  • Value Proposition
  • Omni-Channel Presence

И отразява всичко онова, за което говорих и по-горе – когато бизнесът успее да отиде отвъд своите монетизационни и бизнес модели и погледне себе си и обществото отгоре, да инвестира в добавената стойност и преживяване, което носи на своите клиенти, за решаването на техните болки и проблеми. Когато човек умее да бъде наивно романтичен, за да повярва, че идеалният свят съществува, то той ще работи за това да го създаде.

Mетодът BRAVO е моята формула за това как човекът, предприемачът, собственикът на бизнес, да открие своите таланти, да разкаже своята история и да привлече хора с еднакви на неговите интереси, за да създаде организация, която е водена от корпоративна култура и корпоративна философия.

Вярвам че, бизнес организация, която се вълнува от болките и стремежите на своите Идеални клиенти, ще съумее да се свърже с техните истории и преживявания. Да достигне до емоционалния им свят и най-личните им страхове и надежди.

Когато познава своите клиенти, бизнесът ще знае своята стойност и ще създава продукти услуги, които носят добавена стойност.

Услуги, които носят радост и се превръщат в „марки на любовта“. Марки, за които ни пука и марки, които обичаме и носим с гордост и уважение.

Вярвам, че хората правят бизнес с хора. Помнят историите и в свят, който става все по-стерилен, все по-технологичен, студен и дистанциран, вярвам, че марките, които умеят да бъдат човечни, истински и емпатийни са онези, които ще запомним и ще купуваме и в бъдеще.

Методът BRAVO = корпоративна философия + Идеалния Клиент + архетипен брандинг + уникално конкурентно предимство + потребителско преживяване.

Това е.

Всичко, в което вярвам и всичко, което съм … като човек и като маркетинг специалист.

Готов ли е българския бизнес да постави потребителя в центъра на своята дейност, и прави ли го в действителност? Можем ли да говорим за човекоцентричен маркетинг в България?

Докато все още имам клиенти в България, със сигурност има поне няколко компании, които го практикуват, това от собствен опит мога да го споделя.

Но отвъд шегата, вярвам, че това е бъдещето.

И не защото звучи модерно, а защото технологиите променят потребителското преживяване и очаквания на клиента. Колкото по-технологично обвързани сме, толкова по-жадни за човешко отношение и контакт ще стават клиентите.

Втората причина са потребителските навици и предпочитания на поколение Z. Те имат очаквания за индивидуално отношение, обичат да са в центъра на вниманието и ценят повече взаимоотношенията пред парите – за тях е по-важно как са прекарали времето си, а не какъв доход получават и какви са материалните бонуси и награди, които ще получат, нещо което беше приоритет на поколение Х, например.

Хората от поколение Z имат очаквания за индивидуално отношение, обичат да са в центъра на вниманието и ценят повече взаимоотношенията пред парите – за тях е по-важно как са прекарали времето си, а не какъв доход получават и какви са материалните бонуси и награди, които ще получат, нещо което беше приоритет на поколение Х, например.

От известно време забелязвам, че утвърдени имена в маркетинга прегърнаха значими каузи или стартираха свои социални инициативи. Ти самата подкрепяш образователни инициативи в областта на STEM, Георги Малчев от Explora развива „Предай нататък“, Жюстин Томс неведнъж е заявявала, че подкрепя различни каузи – от еко инициативи до защита на равните права. Могат да се приложат още и още примери. Има ли и къде е пресечната точка между дигиталния маркетинг и социалната ангажираност (или социалното предприемачество)?

Не бих казала, че дигиталният маркетинг е онова, което ни обединява, а човечността и ценностите.

И аз, и Жюстин, и Жоро, и Ваня Ананиева, и Кремена Кунева, и Сибина Григорова, Ани Стоянова, която стои зад Фондация „Даная“ и още хиляди, хиляди жени и мъже вярваме, че успехът е нещо, което носи стойност само ако е споделен с другите.

Алтруизмът често е провокиран от лична история, но не мисля, че някои от нас някога е планирал целенасочено или си е представял, че ще се занимава с общественополезна дейност.

От друга страна, вярвам, че всички успешни хора и компании са такива, защото връщат към общността. Ние сме това, което сме, заради хората в живота си, заради споделените мигове и заради споделените преживявания. Вярвам, че само вярата и мечтата за нещо наистина голямо, докосващо, смислено и силно като кауза може да даде онази сила и воля на духа, която да отведе човек отвъд възможното и отвъд собствените му ограничения и вярвания.

И понеже всички сме родители, а децата ни често са част от нашите каузи и битката за сбъдването им, вярвам, че не само аз, но и Жюстин, и Жоро, и всички останали вярваме, че е наш дълг и отговорност, първо към децата ни, след това към обществото, да бъдем ролеви модели, да демонстрираме, че успехът е възможен – без ограниченията на възраст, пол и държава. Без оправдания и без шикалкавения за проблемите и за ежедневните битки и разочарования. Да споделим и да демонстрираме как ние разбираме грижата за другия, да я превърнем в нещо естествено и нормално, да подадем ръка винаги когато можем и на когото можем…

Всички ние сме проекция на това, което правим, а не на онова, което говорим. За мен е важно, когато се погледна в огледалото, да знам, че съм направила всичко възможно .. не да бъда най-добрата, най-успешната или най-популярната, а да знам, че съм дала най-доброто от себе си и съм направила нещо полезно.

Вярвам, че това е смисълът на живота – да бъдем полезни и да оставим света след себе си по-добър и по-успешен, отколкото сме го намерили… в противен случай животът ни би бил загуба на време и на ресурси.

Знам, че една от каузите ти е подпомагането на икономическото овластяване на жени, самотни майки и млади момичета. Ако пред теб стои жена, търсеща своя път – на предприемач, маркетолог, програмист, мениджър, лидер… какво би ѝ казала, за да ѝ вдъхнеш увереност и да следва мечтите си?

Да слуша повече сърцето си и по-малко страховете и ограничаващите модели на другите. Истински успешни за мен са онези хора, които са успели да променят света, докато пишат сами собствените си правила на живота и успеха…

ИСКАШ ЛИ И ТИ ДА РАЗВИЕШ ДИГИТАЛНИТЕ СИ УМЕНИЯ?

УЧИ КОГАТО И КЪДЕТО ПОЖЕЛАЕШ. ВИЖ АКТУАЛНИТЕ НИ ВИДЕО КУРСОВЕ:

QA

Настоящата публикация е създадена от екипа на сдружение Startup Factory в рамките на проект Развитие на дигитални и предприемачески умения в Русе и региона“, който се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Startup Factory и не отразяват непременно вижданията на Фондация „Америка за България“ или нейните партньори.

Similar articles

Петя Бонева: Изкуственият интелект е перфектният инструмент за подхранване и развитие на човешката креативност

Петя Бонева: Изкуственият интелект е перфектният инструмент за подхранване и развитие на човешката креативност

Петя Бонева е артистичната душа в екипа на Startup Factory. Нейните деликатност, топлота и професионализъм я превърнаха в любим преподавател и за деца, и за младежи, и за възрастни.

Америка за България - партньори на StartupFactory

Фондация „Америка за България“ е независима, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната.

Фондацията е плод на успеха на Българо- американския инвестиционен фонд (БАИФ), създаден през 1991 г. от Конгреса на САЩ с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. За повече информация: us4bg.org

Сдружение StartUp Factory

Startup Factory e организация с идеална цел, която работи за развитието на дигиталните умения и за подобряване на предприемаческата среда в Русе и страната. Екипът организира обучения и тематични събития по ПРОГРАМИРАНЕДИЗАЙН и ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО. Помага на стартиращи компании и неправителствени организации за развитие на тяхното онлайн присъствие с менторство и достъп до ресурси и материали.

ИСКАШ ЛИ ДА РАЗБИРАШ ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ ПРЕДИ ВСЕКИ ДРУГ?

Запиши се за месечния ни бюлетин и ще научаваш всичко първи: събития, обучения, новини и възможности.